Актьорът Юрий Ангелов: Аз единствен напуснах Народния театър по собствено желание

За да се препитавам, станах хамалин на летището, спомня си чаровният артист

<i>На 13 ноември актьорът Юрий Асенов Ангелов навърши 60 години. Ученик е на Апостол Карамитев, завършил е единствения негов 4-годишен клас във ВИТИЗ &bdquo;Кръстьо Сарафов&rdquo;. След дипломирането си роденият в плевенското село Тотлебен артист играе за малко в Сливенския театър, а после 23 г. е част от трупата на Народния театър &bdquo;Иван Вазов&rdquo;. В началото на прехода го напуска доброволно и избира да живее в дебрите на Странджа планина. <br /> Повече от 10 г. той играе на сцената на ДТ &bdquo;Адриана Будевска&rdquo; в Бургас. Има над 20 роли в киното. Снимал се е в &bdquo;Завръщане от Рим&rdquo;, &bdquo;И дойде денят&rdquo;, &bdquo;Сладко и горчиво&rdquo; и др. За ролята на доцента в &bdquo;Малки разговори&rdquo; на Владимир Краев Юрий Ангелов получи миналогодишната награда на Съюза на българските филмови дейци за най-добро мъжко присъствие на екрана. </i><br /> <br /> Специално за читателите на в. &ldquo;Над 55&rdquo; актьорът разкри доста любопитни моменти от своя изпълнен с превратности живот, за които досега никога не е говорил.<br /> <br /> <i><b>- Г-н Ангелов, защо се махнахте от Народния театър &ldquo;Иван Вазов&rdquo; в София? Вие май сте единственият актьор, който сам си е подал молбата за напускане. </b></i><br /> - Да. При това два пъти доброволно съм напускал! Първият път беше, когато обидиха старите артисти и ги низвергнаха. Тогава 2 години бях на свободна практика хамалин на летище София. В Народния театър имаше колкото играещи, толкова и неиграещи артисти, които нямаха и 1 час работно време, а получаваха големи заплати. След промените обидиха много действащи артисти, а онези пак се спотаиха. Някои дори все още са на щат там &ndash; например Милена Атанасова. Тогава напуснах, защото бях оскърбен, че директорът Васил Стефанов преди промените беше цензор в ЦК на БКП. Всички го коментираха, но само аз го попитах пред целия състав: &ldquo;Вие бяхте ли цензор в ЦК?&rdquo; Все едно мина изтребител през залата. Той потвърди. Но не ми се обиди. Подадох си оставката и станах хамалин на летище София. <br /> <br /> <i><b>- Не ви ли тежеше да работите като хамалин?</b></i><br /> - Това е най-хубавият, най-артистичният ми период! Хамалите на летището бяха яки бабаити, бандити. Край тях изглеждах като някаква японска гейша, но те много ме обичаха - знаеха, че съм артист. Работата беше много тежка - на взаимопомощ. Но аз бях равностоен, защото тогава бях вегетарианец и много жилав. Връщах се в театъра, когато имах представление &ndash; по това време играех на хонорар. И когато всички трепереха за заплатите си, аз хвърлях 300 долара в кафето и казвах: &ldquo;Тази нощ един Боинг за 300 долара&rdquo;. Колегите оставаха с убеждението, че всяка вечер изкарвам по 300 долара, а аз ги бях събирал да си плащам издръжката на децата, но нарочно правех такива артистични демонстрации.<br /> <br /> <i><b>- Как решихте отново да се върнете към артистичната професия?</b></i><br /> - След 2 години ни съкратиха от летището и аз увиснах без работа. Разбрах, че съм обучаван за театъра и отново си подадох молбата на същия този директор Васил Стефанов. Заявих, че кандидатствам за гардеробиер или за сценичен работник. Той ме погледна и каза: &ldquo;Ти пак се подиграваш!&rdquo; Отговорих му: &ldquo;Не. Желая да бъда гардеробиер и вечер да се докосвам до телата на тези велики артисти.&rdquo; Той обаче ми резолира молбата за актьор. А аз си казах: &ldquo;Е, няма да се противя на съдбата!&rdquo; Пак станах актьор, но след това наново напуснах. Напуснах и София. И отпраших на село.<br /> <br /> <i><b>- Вашите близки как погледнаха на решението ви да напуснете Народния театър и да се заселите на село?</b></i><br /> - Съвсем се изумиха и ме обявиха за луд. &ldquo;Как може, бе? Хората драпат за Народния театър, ти накъде си тръгнал?&rdquo;, се чудеха те. По това време аз направих най-голямата крачка в неизвестното. <br /> <br /> Не знаех дали ще имам успех. Затова дълго мълчах. Сега казвам на баща ми: &ldquo;Нали помниш какво ти казвах, че ще успея?&rdquo;<br /> <br /> <i><b>- Били сте един от учениците на Апостол Карамитев?</b></i><br /> - Заедно с Велко Кънев, Искра Радева, Богдан Глишев бяхме в неговия клас. Велко е най-известният сред нас. Викам му: &ldquo;Само ти имаш право да казваш, че си негов ученик, защото получи орден &ldquo;Кирил и Методий&rdquo;. А другите, които казват, че са били ученици на Апостол Карамитев, са просто нескромни. И се слагат да печелят известност с името на великия си учител. Бяхме щастливци, че сме били в неговия клас и сме били близо до такъв невероятен човек.<br /> <br /> <i><b>- Във времето, когато е умирал Апостол Карамитев, вие сте сънували някакъв сън.</b></i><br /> - То не е сън. Бяха ми изострени сетивата от това, че се лекувах с гладуване и вече бях вегетарианец. Имах усещането за едно блато, в което ние всички живеем и всичко е покрито с полиетилен. А главата на Апостол Карамитев се мъчи да пробие полиетилена. Само той се беше надигнал и искаше да излезе. И изведнъж 2-3 светкавици се забиха в него. <br /> <br /> <i><b>- Що за човек беше Апостол Карамитев?</b></i><br /> - Беше много добре образован &ndash; може би от италианското училище, в което беше учил, много буден. <br /> <br /> Той не беше директно против властта. Но беше истински борец за човещина. А за човещина по това време се бореха и най-големите американски артисти, които му бяха учители. Той и нас ни караше да гледаме американски филми с Марлон Брандо, с Пол Нюман... Караше ни да ходим в Дома на киното и да наблюдаваме жестовете, мимиките им... Той много ценеше Спенсър Трейси. Апостол беше изпреварил времето си човек. Питали сме го защо не е партиен член. Много интересно, в трупата на Народния театър, а не е партиен член. Не знам как е устоял. Толкова е бил заливащо талантлив, че не са могли да го сритат. Но винаги е бил обкръжен с тази завист, злоба.<br /> <br /> <i><b>- Кои му завиждаха най-много?</b></i><br /> - Посредствеността. Приспособленците. Защото Чапразов, Стефан Гецов, Черкела, Гец, Любо Кабакчиев, Славка Славова, Таня Масалитинова &ndash; те никога не са му завиждали. Те бяха приятели с него. Но имаше мижитурки, а те бяха болшинство, които от време на време играеха първи храсти &ndash; те се пукаха от злоба.<br /> <br /> <br /> <i><b>- Много се говори за нестандартната сексуална ориентация на Апостол Карамитев. Пред вас, неговите студенти, той показа ли своята слабост, усетихте ли, че е по-различен?</b></i><br /> - През четирите години, докато му бяхме ученици, никой от нас не разбра. Той с нищо не ни показа, че се различава. След години, когато чух за това, дълго не можех да повярвам. <br /> <br /> <i><b>- Играли сте в много постановки. Кой е най-големият ви гаф на сцената?</b></i><br /> - О, аз съм прочут с гафовете си. Сега казвам, че съм внедрил една система за съзнателно незаучаване на текста. Но ако си трениран да не се страхуваш от забравен текст, ако с мисълта си си на сцената, ти не можеш да излезеш от рамката на пиесата. Можеш да кажеш други думи, идиоми. Но тогава тези, които са зубрачи, изпадат в ужас, защото не могат да продължат. И се оплакват на директора. Сега тук карам младите да мислят, а не да са папагали. И си правим експерименти. Всъщност това го правят и Стоянка Мутафова, и Георги Калоянчев... Те започват едно, но почти не завършват тази пиеса.<br /> <br /> <b>Едно интервю на Марина ШИВАРОВА, Бургас</b>