Сираците на мутрите

Децата на убитите босове израстват с легенди за бащите си и помнят бащите си като герои.

21 Ян. 2010, 18:22 15530 прочита 9 коментара

На сватбения си ден Георги Илиев и Мая грееха от щастие. Днес вдовицата Мая вече е в прегръдките на Ники Шванца.

Децата на убитите босове израстват с легенди за бащите си и помнят бащите си като герои.

Нероденото дете на застреляния радиоводещ Боби Цанков ще е третото в новомутренската ни история, което никога няма да познае баща си. Преди него същата съдба имаха Косьо-младши – синът на Самоковеца и Антон, детето на Клюна, също кръстено посмъртно на него. Майките на децата са бременни, когато съпрузите им са убити. Освен парите, които им се полагат по право, тези деца са получили и нещо друго – белязани са да останат цял живот като наследници на знакови фигури, героите на т. нар. преход. Сираците на мутрите рядко поемат по пътя на бащите си. Останали без покровител, в повечето от случаите майките им са принудени да се справят сами. Някои, като Дарина Павлова, пръскат милиони и продължават да си живеят луксозно както преди. Други, като Нина, вдовицата на Клюна, са принудени от Фамилията да живеят под чехъла на свекървата. Децата на застреляните крими-босове помнят бащите си като герои. С течение на времето историята им се предава като семейна легенда както при дъщерите на Карамански, за които баща им и до днес е най-големият идол. Някои от вдовиците са успели предвидливо да запазят снимки и интервюта, излизали в медиите със съпрузите им. Това също е част от наследството. Косьо Младши – английски маниери Детето на Самоковеца прилича изумително на него. Малкото момченце се ражда месеци, след като баща му е убит. И, естествено, е кръстено на баща си. По ирония Ангелина и Косьо от години се опитват да имат деца, но без успех. Лекуват се в западни клиники, ходят дори и по врачки. Именно липсата на негово дете кара Самоковеца да стане един от най-щедрите дарители на домовете за сираци. Всеки път обаче държи това да остане в тайна. Когато Ангелина разбира, че е бременна, е прекалено късно – двамата вече са охладили отношенията си. Съпругата на Самоковеца успява да забременее в клиника за ин витро. Това е поредният опит, който тя прави и дори не се надява на успех. Момченцето на Константин Димитров проплаква в столичната частна клиника “Св. Лазар”. Ангелина е посетена от приятели на покойния си съпруг и някои от верните му бодигардове. Братът и майката на Самоковеца виждат детето едва, когато то става на 40 дни. Към момента, в който Константин Димитров е застрелян, детето и майката са наследници на цялото му имущество, което се изчислява на милиони левове. В него са включени недостроеният хотел на “Боровец” Константин Палас, двата апартамента в Лондон, още два в центъра на София, къща в Самоков и десетки декари обработваема земя. Вдовицата става наследница и на цял автопарк с Ауди – любимата марка на Косьо, Мерцедес – кабрио, както и прословутия джип G-клас тип “кубче”. С течение на времето на Ангелина и се налага да прави всякакви “акробатични номера”, за да успее да запази поне част от наследството на сина си. Заради няколко дела за пране на пари и недоказано имущество повечето от финансите й са под запор. Налага се да продаде и хотела, преди комисията “Кушлев” да сложи ръка върху него. Наскоро вдовицата реши да се раздели и с апартамента си срещу НДК, който бе обзаведен изцяло по неин вкус. За момченцето остава богатата колекция с картини и произведения на изкуството, както и ръчно изрисуваните сервизи, излезли от работилницата на френски моделиери. За разлика от повечето вдовици Ангелина предпочита да се грижи за детето си сама и рядко ползва услугите на бавачки. Когато момченцето пита за баща си, обикновено му отговарят, че “тати го няма”. Хлапето, което скоро ще навърши 7 години все още не знае цялата истина за това кой е Константин Димитров и как е загинал. Момченцето е възпитавано изцяло по европейски маниери. Знае и български, и английски. Хора от обкръжението на Ангелина твърдят, че е наследило много от чертите в характера на покойния си баща. Като него бил буен и често се впускал във всевъзможни приключения. Малкият Клюн – на баба детето Още докато Клюна е жив, Нина – приятелката му, е най-низвергната в семейството му. Плахата блондинка трудно се връзва с имиджа на мутреса. Докато Антон Милтенов се вихри по клубове и нощни барове, тя прекарва времето си в усамотение, залостена в “семейното имение” в Княжево. През по-голямата част от денонощието е под зоркия поглед на свекървата Недялка. Именно властната майка е тази, която държи да проконтролира всичко, включително и синовете си. Близки до семейството на Клюна от онези години си спомнят, че тя хвърляла в смут дори и дилърите, които идвали да се отчитат на боса си. Вдигала луди скандали, ако някой от тях опитвал да се намърда в къщата с кални обувки. Недялка живее до последно в къщата на сина си. Нина е задължена да се допитва до нея за всичко. Когато убиват Клюна, властната му майка прави няколко опита да изгони бременната Нина. Твърди, че бебето, което чака, не е от сина й. Когато детето се ражда, Нина все пак го кръщава на покойния си приятел. Това не стопля сърцето на Недялка и тя настоява да бъде направен ДНК-тест, който да докаже, че детето е действително негово. (Години по –късно по- същия начин постъпва и Юлия, майката на покойния писател Георги Стоев, която настоява снаха й да направи също тест за бащинство – б. а.) Свекървата твърдяла, че Клюна имал друга приятелка и щял да се жени за нея. Тя по никакъв начин не можела да приеме Нина в семейството. По документи детето се води един от наследниците на Антон Милтенов – Клюна. По равни части си поделят брат му Камен и Недялка. За Нина не е предвидено нищо. Детето получава над 800 дка гора, къщата в Княжево и две луксозни лимузини. На негово име е оставен и попечителски фонд, в който са влезли част от парите, заработени от Клюна. За попечител на наследството е посочен вуйчото Камен. Бабата Недялка отново държала да контролира всичко и не давала на майката да припари до собствения си син. “Ти за себе си не можеш да се грижиш, камо ли за него”, повтаряла често тя. Нина е в патова ситуация, защото ако поиска да се изнесе от къщата в “Княжево”, детето ще трябва да остане при бабата и вуйчото. Същото условие важи и, ако случайно си намери постоянна връзка. Кристи и Андреа – големите надежди Малките момиченца Кристи и Андреа не помнят баща си. Осиновени са няколко месеца преди Георги Илиев да бъде убит. Семейството на боса от ВИС се опитва от дълги години да има деца, но всеки път без успех. За последно Мая Илиева се пробва през 2002 г. Тогава се зарича, че ще отгледа чужди деца. Много малко хора знаят, че Георги Илиев е бил безумно влюбен в малките момиченца. Държал да им разказва приказка, вечер ги гушкал и приспивал. В актовете за раждане и на двете е вписано: “баща – Георги Илиев, майка – Мая Илиева”. За Мая, която остава вярна на съпруга си до смъртта му, е трудно да приеме, че той е убит. След убийството на Георги Илиев тя изпада в тежка депресия. За децата тогава се грижат нейни приятелки. На 40-я ден от стрелбата по боса на ВИС тя отсякла: “От тук нататък аз поемам грижите”. Когато Георги Илиев умира, той е на върха, успял да създаде цяла финансова империя. След смъртта му обаче един след друг се появяват хора, които претендират за наследството и твърдят, че имат права върху дялове от фирми и банкови влогове. Георги Илиев се оказва предвидлив, сякаш е очаквал, че ще умре млад. Месеци преди да бъде убит, успява да изнесе голяма сума пари и открива банков влог на негово и на името на Мая Илиева. Според запознати парите са в Доминиканската република, където вдовицата Мая обича да отскача. В месеците, когато отвсякъде се трупат кредитори, друг бос от подземния свят изненадващо подава ръка на вдовицата. Христофорос Аманатидис – Таки изненадващо отсича: “Никой няма да я закача!” и по този начин показва, че е взел Мая Илиева под своя закрила. Наследството на фамилията, на което един ден Кристи и Андреа, ще имат право, никак не е малко. Приживе Георги Илиев инвестира в строителство, туристически бранш, развлекателна индустрия и спорт. Има пряко участие в 14 фирми. Открива дружества в САЩ и Република Доминикана. Докато босът на ВИС е жив, семейство Илиеви ползва обширна къща в Панчарево, мезонет в "Лозенец", голям апартамент в центъра на София. Семейството притежава и имение в “Бистрица”, където Мая Илиева живее в момента с двете си дечица. Официално нито Георги Илиев, нито съпругата му са регистрирани като собственици на жилищата. През последните години преди да умре, Георги Илиев или ипотекира, или продава недвижима собственост. На 31 май 2005 г. Георги Илиев продава нерегулиран поземлен имот в "Хладилника" местност "Витоша" за 127 128 лева. На 16 април 2004 г. в столичната служба по вписвания е регистрирана и друга сделка, по която Георги Илиев е задължено лице договорна ипотека в "Росексимбанк" (неин приемник е ДЗИ Банк) за ресторант в "Емил Марков" (сега "Гоце Делчев"), както и за магазин в центъра на столицата на ул. "Княз Батенберг". В същата банка са ипотекирани супермаркет в "Дианабад", поземлен имот в "Красно село" и магазин на "Витошка". Общата сума, която бизнесменът получава, е 5 млн. лева. От 2002 до 2004 г. Георги Илиев продава и два апартамента единият в квартал "Стрелбище" за 49 772 лв., а другият в ж. к. "Лагера" за 69 248 лева. Когато Георги Илиев е убит, пазарната оценка на хотелите в Слънчев бряг възлиза на около 120 млн. лева. Днес тази цена е спаднала четворно. Голяма част от тези хотели вече са продадени. Семейна прокоба Много често приживе приятели се кълнат едни на други, че ще си бъдат верни до гроб. След смъртта на някой от тях често забравят какво са си обещавали. Детето на друг легендарен герой от близкото минало днес обвинява приятелите на баща си. Никола Георгиев – момчето на Георги Николов – Мечката, твърди, че не е получил нищо от наследството, което му се полагало по право. Според момчето парите са били заграбени от приятелите на баща му. “Майка ми се нагърби изцяло с издръжката на семейството. Помагаха дядовците и бабите, но бяха тежки години. За това богатство само съм чувал. След баща ми е останал само един наследствен апартамент. Нищо друго. И аз мисля,че би трябвало да има нещо и за нас, но реалността е такава. Дори един автомобил не ни дадоха. Някои хора постъпиха като големи помияри след убийството му. Имам предвид партньорите му, които буквално са го ограбили”, признава Никола. Някои от децата на покойните босове наследяват и лошата им съдба, умирайки млади. Така се случва със Стефан – синът на легендарният ловешки герой Стефан Мирославов – Крушата. Точно десет години след показния разстрел на баща му в САЩ е убит синът. 17-годишното момче е живеело в Лос Анжелис заедно с баба си и дядо си Алие и Расфет Мюмюнови. Заедно с приятеля си Кийт Дозиър момчето излиза да се поразходи, когато го застига куршум на местни гангстери. Синът на Крушата умира като баща си - от един точен изстрел, мигновено. Разследването установява, че причина за стрелбата е стара вражда между бандитски формирования от предградията. Стефан се сприятелил с Брайън, който имал досие в полицията. Атентатът вероятно е бил срещу него. Тялото на Мирослав е погребано в гробищата на ловешкото село Кирково, до гроба на баща му.