Каква е идеалната работа за една жена, за да я направи щастлива, богата и известна?
<b>Правилният отговор е: &ldquo;Домакиня!&rdquo; Биографията на нашите героини потвърждава това.</b><br /> <br /> <b>ХАРУМИ КУРИХАРА<br /> обича семейните ценности, които се ценят високо в Япония<br /> </b><br /> Съпруга на телевизионна звезда и майка на две деца, до 36-годишна възраст тя се занимава изключително с домакинските си задължения. През тези години Харуми постига съвършенство в майсторското водене на домакинството. Рецептите й са толкова добри, че тя решава да ги сподели с цялата страна и написва готварска книга. Кой друг би могъл да разкаже на японките, че салатата например трябва да се реже напречно на влакната? За хиляди жени Харуми, която неотдавна навърши 60 години, е ролев модел, лидер и сенсей. Самата тя отрича да е &ldquo;учител&rdquo; на другите домакини, още по-малко бизнесдама, и твърди, че е най-обикновена домакиня.<br /> <br /> <b>МАРТА СТЮАРТ<br /> превръща бита в отличен начин за печелене на пари</b><br /> <br /> Когато богатият мистър Стюарт се жени за бедното момиче, Марта с опиянение се захваща да реди бита и дома и да радва мъжа си с готварски чудесии. Семейното щастие обаче скоро свършва и съобразителната Марта основава кетърингова агенция &ndash; така ролята й на домакиня започва да й носи доходи. Скоро тя започва да пуска на пазара справочници и списания по водене на домакинството. Така се ражда нейната финансова империя. Независимо от скандала (обвинена е в незаконни операции с акции) Марта не престава да е любимка на Америка и бизнесът й &ndash; социално-кулинарна верига Martha&rsquo;s Circle, процъфтява и до ден днешен.<br /> <br /> <b>ЕРМА БОМБЕК<br /> започва кариерата си със сполучлив брак</b><br /> <br /> Тя оставя работата си на журналистка заради семейството. След като децата й поотрастват, започва да публикува съобщения във вестниците. Ерма прави остроумни предупреждения към &ldquo;колегите си по съдба&rdquo;, че ако домакинската работа не се върши правилно, може да доведе до сериозни проблеми, включително здравословни. Съветва да не се ходи при лекар, в чийто кабинет има изсъхнали цветя, и напомня, че детето се нуждае от любов точно тогава, когато най-малко я заслужава. Скоро цяла Америка започва да чете материалите й. В тях Ерма дава съвети на домакините от провинцията, които разпознават в нея собствения си образ.<br /> <br /> <b>МАРГАРЕТ МИТЧЪЛ<br /> става една от най-успешните битоописателки</b><br /> <br /> След като изгражда собственото си семейно гнездо, нейно основно занимание става да глези съпруга си. Успех й носи онова, което отначало за нея е най-обикновено увлечение. Маргарет започва да записва в дневник разкази за Гражданската война, каквито е слушала в изобилие в родната си Джорджия. Сигурно вече сте се досетили в какво прерастват тези записки. Книгата &ldquo;Отнесени от вихъра&rdquo; Маргарет започва да пише, когато си счупва глезена. Налага се да повери грижите за дома на други хора, а тя самата се отдава на творческа дейност. Съпругът й е убеден в успеха на бъдещата книга дори повече от нея, тъй като тя изобщо не се възприема като писателка. Но се оказва, че първото издание на &ldquo;Отнесени от вихъра&rdquo; отстъпва по популярност само на Библията.<br /> <br /> <b>------------------------------<br /> ВСЕКИ ДОМ СИ ИМА ХАРАКТЕР</b><br /> <br /> <b><i>&bdquo;Нравът&rdquo; на къщата точно копира този на обитателите й. Нашият пътеводител ще ви позволи да проверите това.</i></b><br /> <br /> Забелязвали ли сте колко често, докато говорим за себе си, прибягваме до изрази, свързани с нашето жилище: &ldquo;в главата ми е пълен бардак&rdquo;, &ldquo;скелетът от гардероба&rdquo;, &ldquo;кепенците му хлопат&rdquo;... Това не е случайно. Нашият дом в известен смисъл е това, което сме самите ние. Първата граница на нашата личност е физическата ни обвивка; втората са стените на мястото, където живеем. Нашият дом като че ли ни копира, тъй като ние създаваме в него условия за живот, които напълно да съответстват на желанията и потребностите ни. Разхождайки се по стаите, можем да кажем много за живота на обитателите им.<br /> <b><br /> Антрето<br /> То е видимо дори за надникналите случайно</b><br /> <br /> То създава първото впечатление от дома, затова там обикновено не се оставят лични вещи или снимки. Прекалено внимание към чистотата и реда в антрето проявяват социално тревожните хора, за които е много важно мнението на околните. Те се стремят да приберат всичко, за да придобие пространството ненатрапчив характер. Хроничният безпорядък в антрето е нещо като призив, проява на позицията: &ldquo;все ми е тая какво мислят за мен!&rdquo;.<br /> <br /> <b>Кабинетът<br /> Тук е вашето лично пространство: &ldquo;Не ме притеснявайте!&rdquo;</b><br /> <br /> Малцина имат възможност да си обзаведат домашен офис в отделна стая. Така или иначе това ъгълче също си има свой ред и той казва много за характера на човека. Понякога обаче и изпълнителните хора разхвърлят нещата си. Така те &ldquo;маркират&rdquo; собствената си територия. &ldquo;Така ми е по-удобно. Намирам си всичко там, където съм го оставил&rdquo; &ndash; казват те. <br /> &ldquo;Това е моята индивидуалност, затова моля никой да не се намесва тук&rdquo; &ndash; е скритият смисъл на посланието.<br /> <br /> <b>Банята, тоалетната<br /> Територия на чистотата и хигиената<br /> </b><br /> Тук в пълна степен се реализира нашата представа за поддържане на тялото, отношението към физическата ни обвивка. &ldquo;Култът към тоалетната&rdquo; може да се прояви в допълнително осветление, нестандартна мебелировка, наличието на нови вестници и списания. Веднага става ясно, че собственикът (или един от обитателите) прекарва в това помещение доста дълго време. Психолозите, последователи на психоанализата, твърдят, че така се държат хора, които като деца са били държани прекалено дълго на гърнето и с грубост са им създавани хигиенни навици. Или не е била дадена възможност на индивида в нужното време (до тригодишната му възраст) да удовлетвори интереса си към тази страна от жизнената дейност на човека. Това свидетелства за пренебрежителното отношение към всичко, свързано с тялото и неговите функции или прекалена гнусливост. <br /> <br /> <b>Детската стая<br /> По нея може да се съди за методите ни на възпитание.</b><br /> <br /> Изключителният ред, следващ принципа &ldquo;всяка вещ на мястото си&rdquo;, показва хиперпротекция и излишна опека. Родителите се стараят да ръководят детето, постоянно му казват какво трябва да прави, не възпитават у него потребност от самостоятелност. Безпорядъкът или отсъствието на внимание към детската, в която отдавна не е правен ремонт, показва, че такова е отношението и към малкия й обитател.. Само по отношение на подрастващите подобна връзка не може да се прави, тъй като тийнейджърите понякога сами съзнателно превръщат в бардак стаята си. <br /> <br /> <b>Гостната<br /> Простор и пространство за общуване</b><br /> <br /> Общата стая отразява нагласата за контакт с другите, нивото на общуване, като в същото време е помещение за &ldquo;самопрезентация&rdquo;. Именно тук се стараем да поставим най-красивите и необикновени предмети от интериора, които заслужават внимание. Запуснатостта и безпорядъкът в хола може да са отражение на проблеми в общуването. Човек трудно или никак не успява да изгради отношения и да влиза в контакт, вероятно има много тесен кръг познат и явно изпитва недостиг на внимание. Понякога гостната се превръща в нещо като музей, където като на витрина са представени &ldquo;вещите от нашия предишен живот&rdquo;. Това показва привързаност към миналото и често се наблюдава при възрастните хора. А големият брой снимки на предците показва депресия или синдром на остра мъка от раздялата с любими хора.<br /> <b><br /> Спалнята<br /> Зона на интимност и еротизъм</b><br /> <br /> В немалка степен тази стая се явява символ на уюта и покоя. Ако домакините цял живот са живели като &ldquo;в бежански лагер&rdquo;, това показва, че имате насреща си хора, неприспособими към живота. Особено внимание към спалнята, изразяващо се не толкова в подреждане и чистота, а в създаване на специфичен стил, се наблюдава при хората, на които не им достига житейска стабилност. Безпорядъкът в това помещение се наблюдава при жени, които искрено вярват, че поддържането на чистота изобщо не е основната добродетел на една домакиня.<br /> <br /> <b>Кухнята, столовата<br /> Мястото на семейната трапеза</b><br /> <br /> По-голямата част от семейното общуване също се осъществява там. Ако на някого кухнята е любимото място, това означава, че като бебе той не е бил кърмен достатъчно дълго време. Според психолозите детето, което преди да навърши година, е било хранено под час и с определени дози, за цял живот запазва подсъзнателния страх, че храната няма да му стигне, и се старае да си я навакса. Безпорядъкът в кухнята е обичайно явление в домовете, където стопанката дълбоко в душата си не признава традиционните семейни ценности. Семейството за нея по-скоро е бреме, необходимост или начин да има дете. Тя не вижда емоционален смисъл в него.<br /> <br /> <b>Терасата, прозорците<br /> Нашият изход към външната среда</b><br /> <br /> Хората, склонни към съзерцание, нуждаещи се от природата, от която да се захранват с енергия, винаги се стараят да освободят прозорците и балкона на дома си от излишните неща. Затрупаните с предмети первази и тераси са красноречиви: човекът в голяма степен се концентрира върху собствените си усещания и потребности, ограничава се в пространството и не се нуждае от него.