СТАНИ СТОПАНКА НА ДОМА И... НА СЪДБАТА СИ
Каква е идеалната работа за една жена, за да я направи щастлива, богата и известна?
Каква е идеалната работа за една жена, за да я направи щастлива, богата и известна?
<b>Правилният отговор е: “Домакиня!” Биографията на нашите героини потвърждава това.</b><br /> <br /> <b>ХАРУМИ КУРИХАРА<br /> обича семейните ценности, които се ценят високо в Япония<br /> </b><br /> Съпруга на телевизионна звезда и майка на две деца, до 36-годишна възраст тя се занимава изключително с домакинските си задължения. През тези години Харуми постига съвършенство в майсторското водене на домакинството. Рецептите й са толкова добри, че тя решава да ги сподели с цялата страна и написва готварска книга. Кой друг би могъл да разкаже на японките, че салатата например трябва да се реже напречно на влакната? За хиляди жени Харуми, която неотдавна навърши 60 години, е ролев модел, лидер и сенсей. Самата тя отрича да е “учител” на другите домакини, още по-малко бизнесдама, и твърди, че е най-обикновена домакиня.<br /> <br /> <b>МАРТА СТЮАРТ<br /> превръща бита в отличен начин за печелене на пари</b><br /> <br /> Когато богатият мистър Стюарт се жени за бедното момиче, Марта с опиянение се захваща да реди бита и дома и да радва мъжа си с готварски чудесии. Семейното щастие обаче скоро свършва и съобразителната Марта основава кетърингова агенция – така ролята й на домакиня започва да й носи доходи. Скоро тя започва да пуска на пазара справочници и списания по водене на домакинството. Така се ражда нейната финансова империя. Независимо от скандала (обвинена е в незаконни операции с акции) Марта не престава да е любимка на Америка и бизнесът й – социално-кулинарна верига Martha’s Circle, процъфтява и до ден днешен.<br /> <br /> <b>ЕРМА БОМБЕК<br /> започва кариерата си със сполучлив брак</b><br /> <br /> Тя оставя работата си на журналистка заради семейството. След като децата й поотрастват, започва да публикува съобщения във вестниците. Ерма прави остроумни предупреждения към “колегите си по съдба”, че ако домакинската работа не се върши правилно, може да доведе до сериозни проблеми, включително здравословни. Съветва да не се ходи при лекар, в чийто кабинет има изсъхнали цветя, и напомня, че детето се нуждае от любов точно тогава, когато най-малко я заслужава. Скоро цяла Америка започва да чете материалите й. В тях Ерма дава съвети на домакините от провинцията, които разпознават в нея собствения си образ.<br /> <br /> <b>МАРГАРЕТ МИТЧЪЛ<br /> става една от най-успешните битоописателки</b><br /> <br /> След като изгражда собственото си семейно гнездо, нейно основно занимание става да глези съпруга си. Успех й носи онова, което отначало за нея е най-обикновено увлечение. Маргарет започва да записва в дневник разкази за Гражданската война, каквито е слушала в изобилие в родната си Джорджия. Сигурно вече сте се досетили в какво прерастват тези записки. Книгата “Отнесени от вихъра” Маргарет започва да пише, когато си счупва глезена. Налага се да повери грижите за дома на други хора, а тя самата се отдава на творческа дейност. Съпругът й е убеден в успеха на бъдещата книга дори повече от нея, тъй като тя изобщо не се възприема като писателка. Но се оказва, че първото издание на “Отнесени от вихъра” отстъпва по популярност само на Библията.<br /> <br /> <b>------------------------------<br /> ВСЕКИ ДОМ СИ ИМА ХАРАКТЕР</b><br /> <br /> <b><i>„Нравът” на къщата точно копира този на обитателите й. Нашият пътеводител ще ви позволи да проверите това.</i></b><br /> <br /> Забелязвали ли сте колко често, докато говорим за себе си, прибягваме до изрази, свързани с нашето жилище: “в главата ми е пълен бардак”, “скелетът от гардероба”, “кепенците му хлопат”... Това не е случайно. Нашият дом в известен смисъл е това, което сме самите ние. Първата граница на нашата личност е физическата ни обвивка; втората са стените на мястото, където живеем. Нашият дом като че ли ни копира, тъй като ние създаваме в него условия за живот, които напълно да съответстват на желанията и потребностите ни. Разхождайки се по стаите, можем да кажем много за живота на обитателите им.<br /> <b><br /> Антрето<br /> То е видимо дори за надникналите случайно</b><br /> <br /> То създава първото впечатление от дома, затова там обикновено не се оставят лични вещи или снимки. Прекалено внимание към чистотата и реда в антрето проявяват социално тревожните хора, за които е много важно мнението на околните. Те се стремят да приберат всичко, за да придобие пространството ненатрапчив характер. Хроничният безпорядък в антрето е нещо като призив, проява на позицията: “все ми е тая какво мислят за мен!”.<br /> <br /> <b>Кабинетът<br /> Тук е вашето лично пространство: “Не ме притеснявайте!”</b><br /> <br /> Малцина имат възможност да си обзаведат домашен офис в отделна стая. Така или иначе това ъгълче също си има свой ред и той казва много за характера на човека. Понякога обаче и изпълнителните хора разхвърлят нещата си. Така те “маркират” собствената си територия. “Така ми е по-удобно. Намирам си всичко там, където съм го оставил” – казват те. <br /> “Това е моята индивидуалност, затова моля никой да не се намесва тук” – е скритият смисъл на посланието.<br /> <br /> <b>Банята, тоалетната<br /> Територия на чистотата и хигиената<br /> </b><br /> Тук в пълна степен се реализира нашата представа за поддържане на тялото, отношението към физическата ни обвивка. “Култът към тоалетната” може да се прояви в допълнително осветление, нестандартна мебелировка, наличието на нови вестници и списания. Веднага става ясно, че собственикът (или един от обитателите) прекарва в това помещение доста дълго време. Психолозите, последователи на психоанализата, твърдят, че така се държат хора, които като деца са били държани прекалено дълго на гърнето и с грубост са им създавани хигиенни навици. Или не е била дадена възможност на индивида в нужното време (до тригодишната му възраст) да удовлетвори интереса си към тази страна от жизнената дейност на човека. Това свидетелства за пренебрежителното отношение към всичко, свързано с тялото и неговите функции или прекалена гнусливост. <br /> <br /> <b>Детската стая<br /> По нея може да се съди за методите ни на възпитание.</b><br /> <br /> Изключителният ред, следващ принципа “всяка вещ на мястото си”, показва хиперпротекция и излишна опека. Родителите се стараят да ръководят детето, постоянно му казват какво трябва да прави, не възпитават у него потребност от самостоятелност. Безпорядъкът или отсъствието на внимание към детската, в която отдавна не е правен ремонт, показва, че такова е отношението и към малкия й обитател.. Само по отношение на подрастващите подобна връзка не може да се прави, тъй като тийнейджърите понякога сами съзнателно превръщат в бардак стаята си. <br /> <br /> <b>Гостната<br /> Простор и пространство за общуване</b><br /> <br /> Общата стая отразява нагласата за контакт с другите, нивото на общуване, като в същото време е помещение за “самопрезентация”. Именно тук се стараем да поставим най-красивите и необикновени предмети от интериора, които заслужават внимание. Запуснатостта и безпорядъкът в хола може да са отражение на проблеми в общуването. Човек трудно или никак не успява да изгради отношения и да влиза в контакт, вероятно има много тесен кръг познат и явно изпитва недостиг на внимание. Понякога гостната се превръща в нещо като музей, където като на витрина са представени “вещите от нашия предишен живот”. Това показва привързаност към миналото и често се наблюдава при възрастните хора. А големият брой снимки на предците показва депресия или синдром на остра мъка от раздялата с любими хора.<br /> <b><br /> Спалнята<br /> Зона на интимност и еротизъм</b><br /> <br /> В немалка степен тази стая се явява символ на уюта и покоя. Ако домакините цял живот са живели като “в бежански лагер”, това показва, че имате насреща си хора, неприспособими към живота. Особено внимание към спалнята, изразяващо се не толкова в подреждане и чистота, а в създаване на специфичен стил, се наблюдава при хората, на които не им достига житейска стабилност. Безпорядъкът в това помещение се наблюдава при жени, които искрено вярват, че поддържането на чистота изобщо не е основната добродетел на една домакиня.<br /> <br /> <b>Кухнята, столовата<br /> Мястото на семейната трапеза</b><br /> <br /> По-голямата част от семейното общуване също се осъществява там. Ако на някого кухнята е любимото място, това означава, че като бебе той не е бил кърмен достатъчно дълго време. Според психолозите детето, което преди да навърши година, е било хранено под час и с определени дози, за цял живот запазва подсъзнателния страх, че храната няма да му стигне, и се старае да си я навакса. Безпорядъкът в кухнята е обичайно явление в домовете, където стопанката дълбоко в душата си не признава традиционните семейни ценности. Семейството за нея по-скоро е бреме, необходимост или начин да има дете. Тя не вижда емоционален смисъл в него.<br /> <br /> <b>Терасата, прозорците<br /> Нашият изход към външната среда</b><br /> <br /> Хората, склонни към съзерцание, нуждаещи се от природата, от която да се захранват с енергия, винаги се стараят да освободят прозорците и балкона на дома си от излишните неща. Затрупаните с предмети первази и тераси са красноречиви: човекът в голяма степен се концентрира върху собствените си усещания и потребности, ограничава се в пространството и не се нуждае от него.