Актьорът Николай Ганчев-Руди: Стефан Диомов има големи грижи – жена му е болна!
Разклати й се нервната система от непрестанните неразбории около "Тоника".
Разклати й се нервната система от непрестанните неразбории около "Тоника".
<i>Николай Ганчев - Руди е един от най-добрите ни мимове и шоумени, печелил много международни награди от фестивали и конкурси по света - солово и като ръководител на пантомимния състав към Съюза на глухите в България. Работил е в театър “Движение”, който напуска през 91-а заради Вельо Горанов. Последно публиката го гледа в столичния театър “Сълза и смях” в пантомимния спектакъл “Спомени” като партньор на Краси Аврамов. Руди е близък приятел с много хора от целия артистичен свят – и театрали, и певци, и вариететни изпълнители. Днес той реди сладки и горчиви спомени за тях и за себе си пред репортер на “ШОУ”. </i><br /> <br /> <b>- Руди, работил си в много шоупрограми, по кораби и най-дълго време – в театър “Движение”. Знам, че не обичаш да говориш по темата, но защо го напусна?<br /> </b>- Както и да го усуквам, пак ще стигна до едно – заради Вельо Горанов. Той е човекът, който създаде и сам събори театър “Движение”. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Той имаше всичко и направи от него нищо! </b></span><br /> <br /> Заради принципа си “Разделяй и владей!”. Всъщност покойният Васко Инджев – бащата на пантомимата у нас, който по онова време работеше в комитета по култура, и Стойчо Мазгалов бяха в основата да се сформира изобщо театър “Движение”. Този театър, съставът му, е нещо неповторимо и до днес. Но Вельо и сестрата на Луканов – Герда Луканова като тандем, сториха тъй, че да прогонят актьорите – един по един. През 91-ва подадох заявление с текста, че докато в тоя театър ръководството е Вельо Горанов, аз лично не искам да играя. Взех решението и повече не се върнах. <br /> <br /> А като говори днес Маргарита Михнева, че някогашните мимове били милионери, кого дава за пример?! Мъжът на Мургина – Митко Мургин, е разведен с прочутата си жена от десет и повече години. Деян Кавръков, който беше по едно време началник на БОДК, и в момента е нещо такова, само “прелетя” през пантомимата. Светлин Нейнски – също. Тези хора минаха през пантомимата епизодично. Минаха като гастрольори на Вельо Горанов – те не са били същинската трупа актьори, от които нито един от нас не е милионер. Виждаш къде живея – в панелка в “Люлин”. Но онези, които бяхме в театър “Движение”, и до ден-днешен на 27-и март - Деня на театъра, всяка година се събираме като приятели. Всички без един - Вельо Горанов. <br /> <br /> Той разваляше и приятелства, и всичко по много интригантски и авторитарен начин. Но в крайна сметка нищо добро не постигна с това. Всеки от нас продължи по пътя си и постигна своите победи, като съхрани хубавите спомени за колегите си. И до днес съм най-близък с Ники Сотиров, Митко Мургин, Васко Павлов – поддържаме си връзка непрекъснато. <br /> <br /> <b>- Вярно ли е, че ти си събрал “Тоника” след голямото им скарване?</b><br /> - Ами, как да ти кажа – аз убедих Стефко Диомов да вземе прошка от всеки един от “тониките”, и така те се събраха в моето шоу “В кръчмата на Руди”. Направихме оня голям концерт, когато и Сия пресече Океана и дойде за концерта с детето. Но после пак се разделиха. <br /> <br /> <b>- Познаваш ги отблизо един по един...</b><br /> - С Ева и Гого може да се пръснеш от смях, ако пътуваш с тях в кола. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Ева дудне непрекъснато, а Гого си шофира кротко и само вика: „Добре, Евче”. <br /> </b></span><br /> Много са готини двамата. Толкова години са заедно – почти няма такова здраво семейство в гилдията! Стефко си има грижи с жена си – болна е в момента. Разклати й се нервната система от непрестанните неразбории около “Тоника”. Ванчето Костова много се промени. Беше слънчево момиче, а някак помръкна и в хорските очи изглежда зла. <br /> <br /> А тя е добър човек, и много религиозен. Жалко, че онези хубави години, когато бяха истинската “Тоника”, останаха назад и невъзвратимо във времето. <br /> <br /> <b>- А при глухите как попадна?</b><br /> - Първо бях при слепите. /смях – б.а./ Това е достойно за анекдот. Както се запалих по пантомимата, един ден в трамвая чувам две жени да си приказват нещо за “пантомимата на слепите”. И ми хрумна да отида в Съюза им, да видя аз за какво става въпрос. Като изтърсих там: “Имали сте пантомимен състав?”, хората избухнаха в смях – ама не могат да спрат – заливат се от смях. Най-накрая ми викат: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>“Ами то това се гледа бе, момче – ние как да го гледаме! <br /> </b></span><br /> Сигурно е при глухите!” Отивам аз при глухите. Оказа се, че да – вярно, имат такъв състав още от 38-а година. Първият пантомимен състав в Европа! Но се оказва много затворена система – не допускат външни лица лесно. В началото ми разрешиха просто да гледам. С много усилия и труд успях да ги убедя, че имат нужда от човек като мен. Спечелихме с мой етюд, който аз им поставих, през 74-та наградата на публиката на международния фестивала в Бърно. И оттам-нататък вече станаха фаворити по тия фестивали. <br /> <br /> <b>- Разкажи нещо за себе си, за твоя личен живот...</b><br /> - Женен съм за твоя колежка-журналист, но в научно списание. Прекрасна съпруга имам. Имаме дъщеря – Русана, която работи в Унгария, и май оттам ще ни е и зетят. <br /> <br /> <b>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА</b><br />