Цялото семейство на Стефка Оникян е обсебено от музиката. Баща й, съпругът й, който почина преди няколко лета, както и синът й Митко Рупчев.
<p><em>Лъвицата обаче не се е впуснала в тъга, а продължава напред, като предава опита си на млади певци в музикалната академия. Сред учениците й са били Деси Добрева, Даниела от дует &bdquo;Мания&rdquo;, Клавдия от &bdquo;Стар академи&rdquo;, Криста &ndash; протежето на Мария Илиева, както и дъщерята на Камелия Тодорова &ndash; Рахел. Преди 2 г. Оникян става доцент. Има сестра, Виолета, която също е певица. </em></p> <p><strong>През какъв период се сещаш за съпруга си Данчо Рупчев?</strong><br /> - С Данчо работихме за музиката, имахме много общи колеги и приятели и може би затова където и да отида, се срещам с някой от тях и често го споменаваме. А и той остави у всички, които го познаваха, прекрасни впечатления на човек, готов да помогне всекиму с каквото може...</p> <p><strong>Защо 3-4 години не си пожелавала по-интимна връзка с Данчо?</strong><br /> - Сигурно говориш за годините в музикалното училище, когато седяхме на един чин? Може би защото се страхувах да не изгубя приятел като него, на когото много държах. Бяхме страхотен тандем, който организираше всичко в целия ни навит курс. А може би и това, че си вярвахме и знаехме, че можем да разчитаме един на друг.</p> <p><strong>Кога решихте да се ожените?</strong><br /> - След като се мотахме заедно девет години, беше крайно време, но проблемът беше да намерим период, в който и двамата да сме свободни. Накрая от бързане, заминавайки за Габрово, забравихме сватбения му костюм, та баща ми с един наш приятел се връщаха до София. Аз се разстроих малко от този факт, но сватбата беше истински купон с една купчина студенти от Консерваторията, които бяха дошли на автостоп и не дадоха думата на оркестъра, а през цялото време се сменяха да свирят и пеят.</p> <p><strong>Родителите ти одобряваха ли го?</strong><br /> - Къде ще ходят! Когато си упорит, постигаш всичко. В началото имаха свое мнение, но по-късно се убедиха, че съм на прав път. Това е може би от разликата в поколенията или желанието на всеки родител да види детето си щастливо.</p> <p><strong>Какво е характерно за теб като арменка?</strong><br /> - Майка ми е българка и съм учила в българско училище, но винаги съм се чувствала потомък на измъчения арменски народ. Арменците са честни и горди хора, възхищавам се на умението им да не хленчат дори когато нямат.</p> <p><strong>Навремето си пяла с баща си. Той ли те &bdquo;вкара&rdquo; в музиката?</strong><br /> - Да, разбира се, първите уроци са от него. Но сестра ми и мама също пеят, така че всички сме тесни специалисти. През целия си живот съм се занимавала само с музика и отново бих го направила, защото смятам, че хората на изкуството са благословени! А в София дойдох по покана на Николай Куюмджиев през 1971 г. в трио &ldquo;Обектив&rdquo;.</p> <p><strong>След като живееш сама, каква домакинска работа успяваш да свършиш?</strong><br /> - Не само се оправям с домакинството, а помагам и на родителите си. В по-претоварените периоди ми е трудно, но и със семейните е така, пък и като си уморен, спиш сладко. Най-много съжалявам, че в момента времето не ми стига за спорт, но се надявам да не е все така...</p> <p><em><strong>Едно интервю на Радостина КОЛЕВА</strong></em></p>