Бекерле изял „бял мъж” в Троянския манастир

<em>Адолф-Хайнц Бекерле пристига в София като пълномощен министър на Третия райх на 28 юни 1941 г. </em><em>За да се разтушва и за да опознае България, шефство над него и съпругата му поемат премиерът Богдан Филов и жена му Евдокия Петева-Филова.</em><br /> <br /> Паметна за немеца е гощавката в Троянския манастир през август 1942 г. Макар че групата си води от София готвача на Външното министерство със съответните провизии, на място решават да опитат манастирските манджи. Веселото настроение, което е гаранция за добър апетит, не напускало Бекерле и жена му Силке, която той галено наричал Бебеле. Бракът им бил бездетен и <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>фрау Бекерле имала слабост към магаретата и поповете, а в манастира имало в изобилие и от двете</strong></u></span><br /> <br /> Гостите си похапват от специалитетите на манастирския готвач дядо Климент. Менюто съдържало следните блюда: чорба от фасул в гърне, гъби с ориз, телешки гювеч, кисело мляко и печени ябълки с мед. <br /> <br /> Тук семейство Бекерле опитва и знаменитото млечно ястие &bdquo;бял мъж&rdquo;, което традиционно присъства на Петровденската трапеза.<br /> <br /> Един от последните майстори на това знаменито ястие беше поетът Ламар (починал през 1974 г.). Ето как го е приготвял той: &bdquo;На стрехата виси доило с прясно сирене. На огъня е турен медник. Половината доило се тръсва в медника. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Прясното сирене цвърчи в нажеженото дъно. Като кипне отгоре, спуска се друга топка преснак, за да се уталожи бялата пяна </strong></u></span><br /> <br /> Бърка се без почивка, за да бъде жилав и мазен. Четири часа бъркане.&rdquo; <br /> <br /> По-различни рецепти дава писателят Димитър Мантов в знаменитата си книга &bdquo;Българска традиционна кухня&rdquo;. <br /> <br /> Предната година &ndash; на 20 септември 1941 г., с няколко автомобила семействата Филови и Бекерле отиват в Рилския манастир. Придружават ги сестрата на Евдокия Филова и фолклористката Райна Кацарова, която трябвало да пее български народни песни и така да весели знатните германци. Към групата се присъединяват и висши чиновници от Външното министерство. Предварително се обмисля и гощавката в манастира.<br /> <br /> Пътьом екскурзиантите хапват сандвичи с рокфор и шунка. Готвач от реномирания Юнион клуб (основан през 1884 г.) отива с провизиите ден по-рано в манастира. Компанията обядва в Рилската обител, след което всички тръгват на разходка до Сухото езеро. Там<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>хапват сирене, мед, кашкавал и манастирски черен хляб. На връщане се отбиват в предприятието &bdquo;Гранатоид&rdquo;, където вкусват кебап, плодове и накрая завършват с чаша кафе</strong></u></span><br /> <br /> Фрау Бекерле харесвала и пастите в прочутата софийска сладкарница &bdquo;Савоя&rdquo;, където била водена честичко от Евдокия Филова. През 1943 г. Бекерле се отблагодарява на именяка Богдан Филов, като му изпраща за Йордановден вино и ликьор.<br /> <br /> Разходките и гощавките всъщност били предлог за взаимно опознаване и проучване, че и жест на подмазвачество, защото Бекерле дошъл да замести предходника си, от който фюрерът Хитлер бил крайно недоволен. Във всеки случай <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>семейство Бекерле заменило гладна Германия с благоденстваща България и у нас добре се поохранило </strong></u></span><br /> <br /> За нещастие на 17 септември 1944 г. Бекерле е заловен в Свиленград от руснаците. Осъждат го на 25 г. съветски затвор, но през 1955 г. е освободен и се завръща в родната Германия. <br /> <br /> Фрау Бекерле не го дочакала, тя от 4 години била покойница.<br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><em>Манастирското меню</em></u></span><br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Чорба от фасул в гърне</strong></u></span><br /> <br /> Вземаме 1 чаена чаша измит и изчистен фасул (зрял боб) и го накисваме в студена вода за десетина часа. След това го посоляваме, а след още 4-5 часа изхвърляме водата и слагаме боба в глиненото гърне. Заливаме със студена вода (около 4-5 пръста над фасула) и оставяме гърнето да къкри. Щом фасулът започне да омеква, добавяме 2-3 сухи червени пиперки, стрък суха чубрица, стрък сух джоджен, нарязана 1 глава стар кромид (или връзка нарязан пресен кромид). Оставяме гърнето пак да къкри. Щом бобът уври, добавяме 1-2 обелени и настъргани червени домата и 1 супена лъжица нарязан киселец. Половин час по-късно посоляваме и добавяме 1 супена лъжица нарязан пресен джоджен. При сервиране поръсваме с прясно нарязан джоджен и копър.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Гъби с ориз</strong></u></span><br /> <br /> Задушаваме 2 глави ситно нарязан кромид с 2 кафени чашки краве масло и с 4 супени лъжици гореща вода. Щом омекне, добавяме нарязаните на дребно 1 кг гъби, доливаме 3 чаени чаши гореща вода и засилваме огъня. Прибавяме 3 кафени чашки изчистен, измит и подсушен ориз, когато ястието кипне. Посоляваме и варим на тих огън, докато оризът набъбне и поеме течността. При сервиране поръсваме с нарязан на ситно копър и със смлян черен пипер. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Телешки гювеч</strong></u></span><br /> <br /> Нарязваме 1 кг телешко на хапки и ги задушаваме в 1 кафена чашка олио. Преместваме ги в затоплен съд в другия край на печката. В мазнината задушаваме 3 глави нарязан на ситно кромид и 3 червени домата, едро настъргани. Връщаме месото при кромида и доматите, поръсваме с 1 чаена лъжица червен пипер, доливаме топла вода, колкото да покрие продуктите, наливаме 2 кафени чашки червено вино и задушаваме под похлупак на умерен огън. Щом заври сместа, посоляваме, добавяме нарязаните 5-6 червени пиперки и 1 кафена чашка почистен и измит ориз. Разбъркваме и преместваме сместа в затоплен глинен гювеч. Печем на умерен огън, постепенно намаляваме силата му и чакаме гювечът да остане почти на мазнина. Тогава нареждаме отгоре 3 червени домата, нарязани на колелца, и допичаме още десетина минути. Последно добавяме счукан в хаванче черен пипер и ситно нарязан магданоз.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Печени ябълки с мед</strong></u></span><br /> <br /> Вземаме 1 кг ябълки и ги нарязваме на половинки. Почистваме от семето и нареждаме в тавичка. Наливаме 1 пръст вода и печем в силна фурна 15-20 минути. Изваждаме ябълките и ги заливаме с 1 чаена чаша мед. Поднасяме ги, когато изстинат.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>&bdquo;Бял мъж&rdquo; </strong></u></span><br /> <br /> <em>(По рецептата на Димитър Мантов)</em><br /> <br /> Приготвя се през летните месеци &ndash; от юли до средата на септември, когато овчето мляко е мазно.<br /> <br /> Около половин кг прясно, неосолено сирене се натрошава и слага в тенджера. Постепенно се засилва огънят. Непрекъснато се бърка с дървена лъжица, докато сиренето пусне мазнината и започне да се отделя от дъното на тенджерата. Прибавят се 3-4 супени лъжици царевично или пшенично брашно и бъркането продължава, докато ястието започне да се отделя лесно от стените на тенджерата. Накрая се подслажда с мед или захар, а по желание може само да се посоли. Яде се с лъжица.<br /> <br /> <em><strong>Петър ВЕЛИЧКОВ</strong></em>