В мемоарната си книга "Людмила" нарече своята покровителка "шизофреничка"
<em>Преди три години, на 8 юни, си отиде Богомил Райнов - най-възрастният български писател. По думите му, отдавна не се страхувал от смъртта. В &quot;Умирай само в краен случай&quot; я беше оприличил на &quot;досадна стара леля, която само ходи по гости&quot;. Десетина дни не му стигнаха да отпразнува 88-ия си рожден ден. А само година-две преди това &quot;бащата&quot; на българския черен роман намираше сили да обикаля книжните сергии на площад &quot;Славейков&quot;, облечен от глава до пети в черно, със скръстени зад гърба ръце, мълчалив и недостъпен както винаги. </em><br /> <br /> &quot;Винаги ни гледаше отвисоко и едва-едва процеждаше по някоя дума. Интересуваше се главно как да пласира уникалните си според него книги, които притежавал&quot;, разказват книжните търговци. <br /> <br /> Враговете на Райнов, които в интерес на истината не бяха никак малко, но не смееха да гъкнат нищо по негов адрес приживе, защото добре познаваха суперотмъстителния нрав на класика, ликуваха, когато собствениците най-после го изгониха от покоите му на столичния булевард &quot;Руски&quot;. Радвал се дори портиерът на тузарската сграда срещу Руската църква, който описва покойния автор на шпионската сага за разведчика Емил Боев като <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>&ldquo;крайно недружелюбен и високомерен човек&rdquo;</strong></u></span><br /> <br /> - А беше и невероятно стиснат...&quot;, твърди байчото. Маститият белетрист и изкуствовед обитаваше апартамент от 380 квадрата над бившия &quot;Минералсувенир&quot;, където имало цяла подземна галерия с уникати от тракийско време, охранявана още преди 10 ноември от милиционерски СОТ. <br /> <br /> Наслаждавал се и на домашен басейн, както и колегата му Георги Джагаров, който обитаваше със съпругата си Цвета палат в същата кооперация. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Истини и клюки<br /> </strong></u></span><br /> <strong>-&nbsp;За любовния живот на човека, написал сценариите на първите шпионски соцфилми, като &quot;Няма нищо по-хубаво от лошото време&quot;, &quot;Умирай само в краен случай&quot; и &quot;Голямата скука&quot;, се носят всевъзможни пикантерии. </strong><br /> <br /> Твърди се, че в ранната си младост бил заразен от &ldquo;вируса&rdquo; на еднополовата любов като своите знаменити авери и набори Александър Геров и Александър Вутимски, както и че се дрогирал със столичния декадент и пияница от 40-те години Антон Куманов.&nbsp;<br /> <br /> <strong>- Първият му младежки брак е с &quot;фашистка бранничка&quot; <br /> </strong><br /> (така я нарича в едно от последните си интервюта самият той), която обаче била доста красива и интелигентна мома. Разбира се, след &quot;народната победа&quot; Богомил бързо разбира накъде духа вятърът и се развежда с &quot;отрепката&quot;. За да просперира при новата власт, се отказва и от баща си. Постепенно се превръща в един от най-големите мракобеси в българската култура. За кратко се задомява с прогресивната отвсякъде щерка на Гаврил Генов, която обаче не блести нито с хубост, нито с особени духовни заложби. Скоро зарязва и нея, за да се отдаде на ненапусналата го цял живот страст по &quot;луксозните жени&quot;, от която страдат всички отрицателни персонажи в романите му. По Татово време това бяха певиците, танцьорките и бардамите (някои от които с пагони) от хотел &quot;София&quot;.&nbsp;<br /> <br /> <strong>-&nbsp;Имената на третата и четвъртата му булка са обвити в мистерия, но последната - сиреч вдовицата му, е &quot;само&quot; 23 години по-млада от него. <br /> </strong><br /> За Соня Захариева - Райнова се знае, че е от Варна и е родена през 1942 г. Класикът и гиздосията от морската столица сключват брак през 1990-а в ритуалната зала на столичната улица &quot;Леге&quot;. Любвеобилният автор удържа до нея цели 17 години, като през това време не спираше да шава с ВИП компаньонки. <br /> <br /> Неотдавна дипломат от времето на Тато довери, че Богомил Райнов завзел апетитното жилище с личната подкрепа на Първия. Дотогава в него се помещавал офисът на новооткритата служба &quot;Културно наследство&quot; към ЦК на БКП. Лично тогавашният шеф на УБО ген. Кашев предупредил на един прием в Бояна висшия кадър на МвнР, че служителите на &quot;Културно наследство&quot; трябва на пожар да освободят апартамента, защото го давали на &quot;другаря Райнов&quot;, тъй като той обещал, че ще направи там музей на баща си. <br /> <br /> За дългия си творчески път в &quot;три Българии&quot; синът на известния художник, писател, окултист и член на масонската ложа &quot;Орфей&quot; Николай Райнов натрупал уникални наблюдения - най-вече <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>от бита и нравите на френските проститутки </strong></u></span><br /> <br /> и от обкръжението на своята приятелка и покровителка Людмила Живкова. Наши о.з. ченгета например разказват, че докато се подвизавал като културно аташе в Париж, толкова се настървил да изучава с цел изобличаване &quot;режима&quot; на тамошните секструженички, че Центърът най-после прозрял нездравия му интерес към темата и набързо го отзовали в България. <br /> <br /> Пак там &quot;изследователят на платената любов&quot; купувал на килограм от букинистките лавки евтини кримки, които после &quot;творчески&quot; използвал при монтажа на детективските си романи и сценарии. В мемоарната си книга &quot;Ти си следващият&quot; Любомир Левчев пише, че &quot;музата&quot; на Богомил Райнов още през 60-те години била &quot;наета&quot; на служба от специалните органи на МВР и ДС. В групата творци на перото, поканени от покойния зам.-шеф на Шесто Костадин Кюлюмов да възпеят подвизите на нашите бойци на тихия фронт, влизали още Павел Вежинов и Божидар Божилов. Творческият екип подпомагал със съвети дирекцията на Народната милиция &quot;в борбата с хулиганството, кражбите и проституцията&quot;. <br /> <br /> Що се отнася до &quot;дамата с тюрбана&quot;, Райнов издаде цяла книга със спомени за нея. Там се съдържат <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>доста скандални твърдения за наследницата на Тато: </strong></u></span><br /> <br /> че се изтощила до крайност от постене и медитации, което ускорило края й. Че съпругът й Иван Славков обичал да си прави дебелашки шеги по време на &quot;петъчните вечери&quot; в дома й, посещавани от видни интелектуалци. Освен това се бие в гърдите, че бил неин личен &quot;гуру&quot; и пръв я въвел в мъглявия свят на окултизма и източната мистика. Което не му пречи да се включи в &quot;хора&quot; на спецовете с бели престилки, които обявиха Людмила за шизофреничка. <br /> <br /> Другият голям въпрос, който интересува многобройните потомци на писателя, е за неговото наследство. След като бе принуден да напусне огромното си жилище на бул. &quot;Руски&quot;, Райнов артиса &ldquo;само&rdquo; с три апартамента - на ул. &quot;Неофит Рилски&quot;, на ул.&quot;Верила&quot; и на ул.&quot;Елин Пелин&quot;, където се пресели в отвъдното. Напоследък класикът усилено разпродавал платната си от френски майстори чрез подставени лица и галерия &quot;Досев&quot;, но се отказал от услугите на последния, понеже &quot;устата му била по-голяма от главата&quot;. В писателските кръгове се шушука, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>парите му трябвали, за да плаща на леки жени </strong></u></span><br /> <br /> и да поддържа висок жизнен стандарт. Преди да започне &quot;пласмента&quot;, Райнов притежавал близо 2000 картини, между които рисунки на Пикасо, Модиляни, Стайниен, Салвадор Дали, Кристо Явашев, както и на всички по-големи български живописци. Към днешна дата над половината от &quot;домашния му музей&quot; е минала в ръцете на Илия Павлов, петролния магнат Гриша Ганчев и други по-малко известни фигури от нашенския бизнес пейзаж. <br /> <br /> Въпреки това дъщерите на Богомил няма да останат с празни ръце. Една от тях е бивша балерина в Операта, друга е философка и от години преподава във Виена. Проф. Иванка Райнова се води номинален собственик на апартамента в соцблокчето &quot;Космос&quot;, разположено на тихата столична уличка &quot;Верила&quot; срещу НДК. Въпреки дебелите решетки и сложните системи за заключване апаши отмъкнаха оттам картини и битова техника още през 2000 г. Преди време домът отново бе атакуван от крадци, които задигнаха няколко ценни платна и офейкаха в неизвестно направление.