Любен Каравелов лапал на младини и гладувал на старини
Жена му Наталия била мъжкарана и готвела надве-натри туй-онуй
Жена му Наталия била мъжкарана и готвела надве-натри туй-онуй
<em>Авторът на „Българи от старо време” си похапвал здраво като дете и младеж от знаменитите деликатеси на родната му Копривщица - луканка, саздърма и пастърма. Ще да си е хапвал и от прочутия копривщенски тутманик. <br /> </em><br /> Този вид баница бил задължителен в четвъртъка, когато почвали сватбите в градчето. <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Годеницата замесвала тутманика, а приятелките й пеели сватбени песни <br /> </strong></u></span><br /> Привечер пристигал годеникът с роднини и близки приятели. Тогава за пръв път бъдещият зет сядал на трапезата на тъста си и разчупвал тутманика. Първите два залъка хапвали годениците. Преглъщали сладките хапки с гъсто овче кисело мляко. Затова младият Каравелов бил бял и червен. <br /> <br /> Любен е син на един от тежките копривщенски джелепчии - Стойчо Каравела. Бащата смята да направи от наследника си тежък търговец. Но синът има други намерения и през юни 1857 г. заминава най-напред за Одеса, а след това се установява в Москва, откъдето е прогонен от царската полиция в началото на 1867 г. Като студент в Русия, революционер в Сърбия (1867-1869) и след това в Румъния обаче видният възрожденец често гладува. Така през 1857 г. Каравелов пише от Одеса на вуйчо си Тодор Доганов, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>и големия християнски празник Петровден прекарал само със сух хляб за 3 копейки <br /> </strong></u></span><br /> Както вървяло, трябвало да продаде и дрехите си, за да не пукне от глад. Не по-благодатни са и следващите десет години в необятната руска страна. В Москва Каравелов се записва в Историко-филологическия факултет на тамошния университет. Вместо да си взема изпитите, той дружи с В. Каракозов, който се опитва да убие император Александър ІІ. Ето защо още от 1859 г. Каравелов е следен от руската полиция и накрая се покрива в Сърбия. <br /> <br /> Недоимъкът и тестяната руска кухня сигурно са вдъхновили гладния Каравелов да си спомни носталгично в знаменитата си повест „Българи от старо време” за голямото плюскане в родната си Копривщица.<br /> <br /> Ето как изглеждала една закуска на двамата му герои дядо Либен и хаджи Генчо. Най-напред те изтънко коментират като познавачи и дегустатори кои вина са по-хубави. Дядо Либен (чийто прототип е дядото на Каравелов) се съгласява с хаджи Генчо, че старото вино - както старият тютюн и старият приятел, е по-добро от новото. Единомислието на двамата чревоугодници е скрепено с изпразването на 5-6 пукала (глинени съдове) отлежало винце, след което се нахвърлят на ракийката.<br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Копривщенските ракии били ненадминати</strong></u></span><br /> <br /> Тайната на тия еликсири се знаела от всички и се криела в отлежаването им в дълбоките и сухи мазета на копривщенските къщи. Тия мазета били разделени на три половини - в първата складирали зърното и варивата, във втората - зимнината (луканки, пастърми, саздърми, кашкавал и сирене), а в третата - бъчвите с вино и буретата с ракия. Задължително било там да има от местната ракия, която се приготвяла от сини сливи или джанки, но изборът бил наистина много богат - имало седефлиена, гръцка и т.н. Въпрос на чест било за всеки по-състоятелен копривщенец да има колкото се може повече разновидности от „огнената” вода. Със сладки мохабети <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>дядо Либен и хаджи Генчо смазвали червата си с благословената парлива течност, <br /> </strong></u></span><br /> преди да ги подготвят и яко да ги заредят с месните деликатеси.<br /> <br /> Хаджи Генчо предпочитал греяна ракийка с мед, затова дядо Либен вика безцеремонно най-малката си снаха и й заповядва да налее в джезвето от най-отлежалата ракия, да я размеси с повечко мед и да я загрее на жарта. В туй време баба Либеница собственоръчно донася цяла зелка (кисела), нарязва я и я поръсва с немного червен пиперец. Покрай зелковото мезе двамата замезват и със сухи смокини и грозде.<br /> <br /> Плюскат старите познайници и има защо. Дядо Либен е отгледал ерген - Павлин, пък грозният хаджи Генчо - хубавата мома Лила. Като всеки копривщенец и дядо Либен си прави тънката сметка - ще хрантути хаджи Генчо до сватбата, пък после ще намери начин да го среща и изпраща съвсем икономично откъм ядене и пиене. Същинската част на похапката им са току-що опечен агнешки джигерец (дроб) и много ситно нарязана копривщенска луканка. Такава луканка вече не се прави, но някога тя е удряла в земята прочутата си панагюрска конкурентка, че дори и горнооряховския суджук.<br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Луканка лапал и султанът</strong></u></span><br /> <br /> Не се бояли да поднесат на трапезата му това копривщенско чудо. Затова в турско време я приготвяли само от говеждо месо. Мюсюлманите тогава не кусвали свинско.<br /> <br /> Половината Османска империя си облизвала пръстите и заради копривщенската саздърма. Тайната на приготвянето й копривщенци пазели като очите си. В обработения мехур изсипвали горещата смес от лой, овче месо, черен пипер и дафинов лист. После сместа отлежавала и мнозина се майтапели, че благодарение на копривщенския въздух придобивала ненадминат вкус. Това може и да е вярно, тъй като в днешно време науката отдавна е доказала значението и на климатичния фактор. Затова <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>в Елена бутът става неповторим, а пък в Самоков въздухът “лекува” вкиснатото вино </strong></u></span><br /> <br /> Истина е също, че и други градчета се опитвали да конкурират копривщенската саздърма, но не с особен успех. Материал за луканки и саздърма имало колкото искаш. Защото камънаците, глините и пясъците край Копривщица били подходящи само за скотовъдство. <br /> <br /> Единственото друго, което виреело в подбалканското градче, бил картофът, който съгражданите на Любен Каравелов любовно наричали „бръбой”. Липсата на поминък пък правела градеца амазонско царство, защото мъжете рано-рано отивали на гурбет в пустата далечна чужбина. Връщали се само за да се задомят и да направят децата си. Иначе почти целия си живот копривщенските мъже прекарвали далече от родния си град - от Одрин, та до Египет.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Гладна кокошка просо сънува</strong></u></span><br /> <br /> Така казва народната поговорка. Каравелов описва с охота пищното плюскане и по време на годежа на Павлин и Лила. Масата в дома на хаджи Генчо е първоначално заредена с плодове и кравайчета, както и с две оловени будненца с ракия. От страна на младоженеца донасят хляб, вино и цяло агне, опечено в дълбока тава. Сватове и свахи тъпчат уста с плодове и смъркат ракия, а после лапат чорба от кокошка с ориз. В стомасите си те предвидливо оставят място и за следващите кулинарни изкушения - месо с лук, месо с кисело зеле, после пилаф с нахут... Накрая опоскват апетитното печено агне. <br /> <br /> В повестта си Каравелов не подминава големите християнски празници, които са били повод и за яка похапка. За да си отворят по-голям апетит, копривщенките здравословно обменяли и всевъзможни клюки. Например еди-коя си катурнала попа в черква, а той я напсувал и т.н.<br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Жената на Каравелов не била кулинарка</strong></u></span><br /> <br /> Ако писателят революционер си беше стоял в Копривщица, вместо да учи в Русия и да се бори за българската свобода от Белград и Букурещ, то той сигурно щеше да доживее дълбоки старини. Но гладът му докарва туберкулоза и той умира 45-годишен в Русе на 21 януари 1879 г., където три месеца преди печалното събитие се преселва с жена си Наталия, наричана за по-накратко Ната.<br /> <br /> Жената на Каравелов била сръбкиня и бракът й с Любен бил втори поред. Казват, че той бил по-скоро идеен, подобно на този между Ленин и Надежда Крупская. Каравелов бил твърде злъчен и избухлив, та друг тип жена едва ли би го изтърпяла. Наталия Попович била яка мъжкарана и често въртяла сама колелото на печатарската преса в печатницата на Каравелов. Пак тя седяла права в каиците, с овързани под роклята й пушки, които пренасяла от Гюргево в дома на баба Тонка в Русе. Все пак Ната Каравелица смогвала да наготви туй-онуй надве-натри, но кулинарията не била сред любимите й занимания. <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Гладните букурещки хъшове обаче били благодарни и на толкоз</strong></u></span><br /> <br /> Диктаторът Стефан Стамболов я нарича „сръбско мекере” и след смъртта на Любен Каравелов я прогонва от България. Ната се преселва в Белград, където се оженва за трети път за сърбина Авксентий Авксентиевич. Заминава да се лекува в Карлови вари, но там умира. Погребват я на 12 юли 1905 г. в Белград. Сръбкинята имала три къщи в Белград на ул. „Милутинова” 41. Понеже била бездетна, определила за свои наследници двете си племенници, дъщери на Петко Каравелов. Те не видели хаир от имането на леля си. Лора предизвиква Яворов да я застреля, а Виола полудява след убийството на мъжа й Йосиф Хербст.<br /> <br /> <em><strong>Петър Величков</strong></em>