На всички, които не са чули, казвам: Жива съм!
Латинка Петрова е родена в първия ден на военната 1944 г. по време на евакуацията на семейството й в кюстендилското село Горна Козница. Родът й е стар, търговски, на преселници от Прилеп. Чувството за хумор наследява от баща си - финансист в София и непоправим оптимист, шегаджия и бохем. Отива си от този свят на 96 г., като предава на дъщеря си своята нестандартност. <br />
<br />
Латинка никога не се ядосва, битовите проблеми прескача с усмивка. Не се натъжава и когато пропада първия път на приемните изпити във ВИТИЗ. При втората атака влиза в звездния клас на Методи Андонов и проф. Стефан Сърчаджиев. С нея са Стефан Данаилов, Илия Добрев, Меглена Караламбова, Стефан Мавродиев, Милен Пенев, Продан Нончев. <br />
<br />
<em>С обществен дебют в Сатиричния театър в "Щръклица" тя влиза в групата на “смешните хора”. Латинка Петрова е на щат в Сатирата в продължение на 29 г., но като че ли остава недооценена в сянката на звездите. Напуска Сатиричния театър на 55 г. Излиза на пазара на труда и не слиза от сцените из цялата страна. <br />
<hr />
</em><br />
<strong>Как се чувствате като най-актуалната екшън героиня от хитова реклама в последно време? </strong><br />
- Попаднах в рекламата случайно, след кастинг. Трябваше да се превъплътя в отегчена телефонистка. В суматохата си бях забравила очилата и вместо да прочета текста, който ми дадоха, импровизирах, като пуснах няколко технически лафа, чути тук и там. Рекламата се мултиплицира и вече има няколко варианта за различни предлагани услуги. Така станах популярна, случва се да чувам дори децата от махалата да казват: “Бабата хулиганка много ни кефи!” В последно време влязох и в ролята на Кръстника, пресъздадена от Марлон Брандо в едноименния филм. Радвам се, че извиках: "Жива съм" на онези, които отдавна не са ме виждали.<br />
<br />
<strong>Вярно ли е, че Ванга ви е познала как ще се развие съдбата ви?</strong><br />
- Пророчицата Ванга предсказа много точно семейния ми живот. Бях четири пъти при нея. Един път я питах: "Мога ли да изменя съдбата си?" Ванга ми отговори, че всичко е предначертано - като един път, от който може и да кривнеш, но каквото и да правиш, ще се върнеш пак. При една от срещите ми предсказа, че на следващата година ще си купя кола, а на по-следващата ще имам син. Бях доста изненадана, защото още не бях семейна, но всичко се сбъдна. На следващия 17 февруари си купих кола, междувременно се омъжих и пак на 17 февруари се роди синът ми. Нищо не можеше да се скрие от Ванга!<br />
<br />
<strong>Имате ли своя Христос?</strong><br />
- Да. За мен той е равновесието. Направиш ли добро – чакай го, направиш ли лошо – чакай го. Гледам да правя добро, за да го чакам. И ще го чакам винаги, защото знам, че ще дойде. Доброто ще ми се върне.<br />
<strong><br />
А малките дяволии?<br />
</strong>- Когато бях при леля Ванга, тя ми каза: “Оти фана таа въжишка професия, мори, оти не стана учителка да учиш децата? Виж що си арна!” Не знаех какво е въжишка, после разбрах, че е дяволска професия. Вероятно има нещо дяволско в професията на актьора. Иначе вкъщи е много спокойно. Съпругът ми е тенор. Живеем и се разбираме като истински добри приятели. Синът ми е физик в най-голямата лаборатория, извършваща ядрени изследвания. Дъщеря ми завърши българска филология. Ние не се лъжем и не дяволеем помежду си вкъщи. Може би всичко идва от дома. Добруването, добродетелите са от бита, сред който растем и живеем.<br />
<br />
<strong>На какво се радва и за какво тъгува Латинка Петрова?</strong><br />
- Вече се радвам на обикновените неща – на първата пролет, на първото кокиче, на усмивките на хората. Отдавна не крача бодро през времето, отивайки към нови върхове. Хубаво е човек да поглежда и надолу, да открие детелинка например. И все пак “Да бъдем други вече късно е!”. Радвам се, когато имам работа, когато салонът е пълен, когато срещам благодарните погледи на публиката, когато ми поднасят цветя и звучат аплаузи. Тъгувам, както всеки творец, че можеше да бъде и по-иначе. Не съдя съдбата, напротив, благодарна съм, че на тези години правя шпагат, пея и съм в добра кондиция.<br />
<br />
<strong>Мнозина преди среща с публиката изричат някакво заклинание, целуват талисман. Вашата “магия” за успех?<br />
</strong>- Аз съм като боен кон. Предвкусвам успеха. Знам кои моменти са много смешни, къде ще получа аплауз. Това не е от рутината. Хвърлям много емоция на сцената, играя на сто градуса. И е нормално да вярвам, че след като давам толкова много, ще получа удовлетворение. Може би вярата, че ще се представя добре, е моята “магия” за успех.<br />
<br />
<strong>Преследват ли ви разочарования?</strong><br />
- Разочарованията идват от много посоки. Когато си млад, чакаш да ти дойде времето. Казваш си: “Ох, веднъж да ми дойде времето!”. А то все се отдалечава. За моето поколение големият Парцалев каза: “Вие остаряхте млади, не дочакахте своите звездни мигове!” На младите бих казала да не чакат своето време, а да се борят, защото артистът е днес, утре вече е нещо друго. Да си актьор е велико усещане.<br />
<br />
<strong>Може ли човек да се извиси над времето, в което живее?</strong><br />
- Може и е задължително. Да мислим напред, да проектираме, да прогнозираме. Не може да се живее ден за ден. Цари едно примиренчество – да доживеем до утре, до другия месец. Не трябва да се страхуваме, че битовизмът ни притиска. Трябва да търсим други пътища за оцеляване, но и да доказваме, че сме призвани. Моят Бог ми е казал и аз вярвам, че всеки идва със своята мисия. Колкото и малка да е тя, трябва да си я изпълниш. Земляните са мисионери. <br />
<br />
<strong>Любимият ви виц?</strong><br />
- Обичам кратките форми. Последният, който ме зарадва: “Като знам какъв инженер съм, страх ме е да отида на лекар”. Като че ли комедиантът има много по-дълъг живот от драматичния артист. Защото сълзите свършват, а чувството ти за хумор - не. Поне докато си читав.<br />
<em><br />
Едно интервю на </em><strong><em>Станислава ГАВРИЛОВА</em></strong>
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Личности
Сашо Манов, директор на музея на “червените”: Хората даваха домашно вино и ракия за билет за мач на армейците
03 Ноем. 2016, 12:09
Личности
Шуменският ветеринар д-р Стефан Стефанов стана на 85: Навремето внесохме първите биволици от Азия
02 Ноем. 2016, 12:41
2 Коментара: