ПЕРИПЕТИИ
Родителите й не искали да чуят за зетя

Маргарита Хранова е едно от най-ярките имена на българската популярна музика. Родена е на 20 декември в Сливен. Завършила е Естрадния отдел на Музикалната академия в класа на Ирина Чмихова. През 1971 г. е в състава на вокално трио “Обектив”, а от 1972 г. започва самостоятелна кариера. Още същата година печели втора награда на фестивала “Златният Орфей” и специалната награда на журито и наградата на публиката на фестивала в Александрия (Египет). В репертоара си има близо 300 песни, безброй концерти из страната и гастроли в Полша, Куба, Италия, Германия, Швейцария, скандинавските страни, републиките на бившия Съветски съюз, Чехия, Австрия… През 1997 г. Организационният комитет на “Златният Орфей” я награждава със статуетка за цялостен принос към българската популярна музика, а през 1998 г. Съюзът на музикалните дейци я отличава с “Кристална лира” за заслуги към музикалната култура. От 1999 г. се изявява и като актриса.
“Вече 30 години съм с един и същи съпруг, имам чудесно семейство, радвам се на деца и внуци, няма нищо скандално в моя живот, което да представлява интерес за търсачите на сензации. Не обръщам внимание на сплетни, вярвам, че ако човек си трови живота с дребни неща, и той става дребен”, категорична е певицата.

- Кога се запознахте със съпруга ви Кирил Бойчев?
- Запознахме се в Киноцентъра, където една вечер Емил Димитров ме беше поканил да пея с него хита му ^Каква невеста си била ти, мамо^. Кирил познаваше Емил покрай брат си, който живее в Париж и беше сред публиката. Когато го срещнах, той беше на 25 години, току-що разведен, с дете, а аз на 22. Влюбих се в него, защото беше много хубав. Нашите също го харесаха, но като разбраха, че е разведен, не искаха и да чуят за него. Оженихме се тайно. Но вечерта трябваше да се приберем вкъщи, звъним на вратата и съобщаваме новината. Майка ми, горката, щеше да получи удар. Кико ме хвана за ръката и отидохме в неговата квартира в Бояна. След месец на нашите им мина и оттогава нямаше по-добър от техния зет.
- Той дълги години ви придружаваше навсякъде, с какво се занимава в момента?
- Навремето заряза работата си, тръгна да пътува с мен и през цялото време бяхме заедно. Той се грижеше за моите участия, турнета, записи, конкурси - за всичко онова, което днес правят т. нар. мениджъри. В чужбина също бяхме заедно. Покрай всичката тази дейност създадохме и двама сина, които вече са големи и единият ме дари с двама внука. Съпругът ми сега е бизнесмен. Имаме прекрасна писта за картинг в кв. “Красна поляна”, до стадион “Септември”, предназначена за хора от 5 до 105 години. Освен това в хотел “Адмирал” на Златни пясъци двамата откриваме пиано-клуб, където ще изнасям програми и ще каня за участия мои колеги, а и посетителите, ако поискат, могат да попеят заедно с нас.
- Синовете ви какви са по професия?
- Големият, Кристиян, завърши маркетинг и се занимава със застрахователна дейност. Малкият, Кирил, доскоро беше футболист. Сега следва маркетинг и работи към мениджърска къща на футболиста Лъчезар Танев.
- Кое е най-важното, на което искахте да ги научите?
- Да бъдат отговорни към всичко, което ги заобикаля. Безотговорността е голям бич за обществото.
- С какво може да ви привлече един мъж?
- Не е задължително да бъде красив, но непременно трябва да излъчва чар, да има свое, по-особено излъчване. И да бъде интелигентен. Не понасям нахалните и арогантните простаци!
- Размерът на портфейла има ли значение?
- За мен няма особено значение. Е, ако има пари - добре, но досега, слава Богу, сама съм се оправяла с финансите си. За съжаление доста млади хора държат на всяка цена на портфейла.
- Затова ли някои ваши колежки от по-младото поколение ходят с мутри?
- Сигурно. Пък отде да знам - може да са ги очаровали и с нещо друго.
- Каква е вашата формула за успешен брак?
- Няма формула нито за успешен брак, нито за любовта изобщо. Важното е да знаеш кога да направиш компромис и да го направиш, когато трябва.
- Вие сте от малцината наши попизпълнителки, които успешно съчетават певческото си амплоа с актьорски талант. След “Сластно, страстно и горчиво”, “Едмънд”, “Кастинг” и “Опасно е да си любовник”, какво ново на театралната сцена?
- В момента в театър “София” заедно с Найден Андреев играя в хитовия музикален спектакъл “С цвят на изтрито червило”. В клуб “Максим” на театър “Българска армия” с Ивайло Христов, Диана Любенова, Иван Радоев и Кристина Янева участвам в комедията “Нощен квартет” по текстове на У. Алън и М. Стюард. Режисьор на спектакъла, който е спонсориран от ^Мотопфое^, е Ивайло Христов. Наскоро се състоя премиерата на “Крадци по гащи” от Артър Нюфийлд - дебютно заглавие на новата театрална формация, създадена към компания ^Петрол^, която играе на сцената на читалище “Славянска беседа”. В изпълнената с превратности и непринуден хумор комедия участват още Иван Балсамаджиев, Диана Любенова, Веселин Цанев и Николай Борисов, а режисьор е младият Ангелин Балсамаджиев, син на известния актьор.
- Как се чувствате в новото амплоа?
- Много ми е интересно. Вече се чувствам по-сигурна, защото с всяка изминала година натрупвам опит и до известна степен рутина и се успокоявам на сцената.
- В крайна сметка като каква се възприемате - като актриса или като певица?
- Като певица, разбира се. Театърът е просто една провокация за мен. Двете ми роли - на певица и актриса - се допълват.
- Песента за вас какво е - роля или изповед, откровение?
- Изповед, откровение. Когато представям една песен, вярно е, че говоря чрез музиката, но самия текст го поднасям чрез цялото си излъчване на сцената.
- С какво да си обясним, че напоследък все повече певци се насочват към театъра?
- Е, не са чак толкова много! По-скоро става обратното - доста актьори пропяха. Не виждам нищо странно един музикант да се изявява и на сцената. Ние имаме опит в това отношение. Навремето в консерваторията учехме актьорско майсторство. За да стане добра една песен, освен глас изпълнителят трябва да има и ярко присъствие на сцената.
- Прави впечатление, че обичате да сменяте композиторите, с които работите. Вие ли ги разлюбвате или те вас?
- О, няма такова нещо! Има композитори, като Найден Андреев например, с които работя от много години. Но открай време обичам да експериментирам и затова търся нови имена. Младият човек, младият автор винаги дава нещо ново и допринася за освежаване на моя репертоар.
- Какво място заемат дуетите в творческата ви кариера?
- Дуетите с Найден Андреев в “С цвят на изтрито червило” не са нещо ново за мен. Пяла съм с Емил Димитров, Орлин Горанов, Боян Иванов, Борис Годжунов, Михаил Йончев, Деян Неделчев, Асен Гаргов, с артистите Стефан Данаилов, Досьо Досев и Искра Радева, с футболиста Лъчезар Танев и т. н. С Вили Кавалджиев изпълняваме песента “Оставаме” в култовия филм “Оркестър без име”.
- Как ви приема младата публика?
- Мисля, че ме приема добре, макар че тя не е моята публика. По-голямата част от почитателите ми са на моята възраст или малко по-млади или по-стари от мен. Това е съвсем естествено, защото са расли с мен, залюбвали са се и са се разлюбвали с песните и ги свързват със своите спомени. Младите си имат свои интереси, своите предпочитания, но мисля, че когато дойдат на мои концерти, остават доволни, защото им поднасям мелодични песни с дълбоко смислени текстове.
- Ще ме опровергаете ли, че с навлизането на електронните технологии не е необходим кой знае какъв талант, за да станеш “звезда”?
- Заблудата е само временна. Ако един певец разчита само на компютъра да му оправи фалшивото пеене или на това, че има пари да си плати, за да го въртят по електронните медии, доникъде няма да стигне. Всяко чудо за три дни.
- Когато разговарям с такива млади хора, винаги им задавам въпроса: можете ли да съберете 5000 души в зала 1 на НДК и да пеете на живо в продължение на два часа като колегите ти от по-старото поколение?
- Има, разбира се, млади хора, които имат качества и биха могли да се изправят пред такава публика, но повечето са еднодневки.
- Може ли човек да се издържа с българска музика?
- В днешно време - доста трудно. Концертната дейност е много по-слаба отпреди, а албумите трудно се продават, от тях нищо не се печели. Чалгата залива страната.
- Защо гилдията на попизпълнителите си няма фирма, която да се грижи за тях, както това прави “Пайнер” за фолкпевците?
- Ние си нямаме организация, която да се грижи за изпълнителските ни права, камо ли за нещо повече. Засега никой не се вълнува от нашите проблеми - оставени сме всеки да се оправя както може.
- Да, но за разлика от гилдията на попизпълнителите в Русия, да речем, между вас няма никаква солидарност. Наскоро гледах 4-часов концерт на Филип Киркоров по руската телевизия и ми направи впечатление, че в залата присъстваше цялата гилдия - и стари, и млади, а след концерта всички се спуснаха да го поздравят…
- Ама те са съвсем различни хора. Ние никога не отиваме, за да се радваме, а за да критикуваме. В Русия и Украйна, пък и в другите бивши съветски републики, концертните зали продължават да са пълни, а певците се радват на огромно уважение. Много пъти съм пяла там, била съм в журито на фестивала “Славянски базар” в Киев и знам, че и самите певци страшно се поддържат един друг, макар че е съвсем естествено да има и конкуренция.
- Какви са страховете на един музикант?
- Страховете му са, че музиката не може да го изхрани и трябва по някакъв друг начин да се оправя в живота.
- Затова ли приехте да играете на театрална сцена?
- Да, това за мен беше много интересно предизвикателство, един чудесен вариант, защото така времето ми непрекъснато е ангажирано, имам изяви и като певица, и като актриса и се чувствам пълноценна.
- Какво й трябва на една песен, за да стане хит?
- Непременно трябва да има и видеоклип. И да бъде налагана от медиите. В пролетния конкурс на Българското национално радио в момента върви една моя песен - “Чужди” на композитора Милен Македонски и аранжимент на Дани Милев, която според мен ще стане хит. Много е хубава, но все още нямам възможност да я предложа на други медии, тъй като участва в конкурса.
- През 1978 г. печелите първа награда на фестивала в Сопот (Полша) с баладата ^Устрем^. Специално за този конкурс ли я написа Найден Андреев?
- Не, две години преди това я изпях на ^Златният Орфей^ и всички предричаха, че тя ще грабне златната статуетка. Уви, нашите капацитети не забелязаха достойнствата й и й отредиха едва трета награда. В Сопот пристигнах от Куба, където бях на турне. По пътя багажът ми се загуби и на слизане от самолета нямаше с какво да се загърна от студ. Започнах да се притеснявам дали гласът ми няма да пресипне. В загубените куфари бяха останали и тоалетите, които специално си бях приготвила за международната изява. Пях с чужда рокля, но спечелих първата награда.
- Правите впечатление на атрактивна дама, сигурно и гардеробът ви е интересен. Какви дрехи преобладават в него?
- Гардеробът ми е съвсем нормален. Обичам да си купувам готови дрехи - спортно-елегантни и строго елегантни. Харесвам фини, ефирни, ненатрапчиви бижута.
- Козметиката?
- Никога не съм робувала на скъпа козметика. Според мен в марковите кремове и лосиони има много химия с временен ефект, а после те сбабичосват.
- Как пазарувате, изпробвали ли сте шопингтерапията?
- Много рядко. По принцип обичам да пазарувам, но не дрехи, защото ми е страшно противно да се събличам и обличам в магазини.
- Интересно е дама като вас влиза ли в кухнята?
- Разбира се. Непрекъснато ми се налага. Макар че по-големият кулинар в нашата къща е съпругът ми. Той прави страхотни деликатеси, докато аз съм повече по студената кухня. Когато каним гости, той прави, да речем, печеното агне с плънката, а аз салатите и ордьоврите.
- Какво мислите за пластичната хирургия?
- Щом съществува и щом толкова хора прибягват до нейните услуги, сигурно има нужда от нея. Не съм против, стига да не е толкова болезнено. Предложиха ми от една клиника за пластична хирургия с цел реклама да се подложа на известни корекции, но аз съм страхлива и отказах. Пък и винаги съм предпочитала естествените неща. Не виждам какво съблазнително може да има в силиконовите гърди, по които са пощурели много млади момичета. Толкова е глупаво и толкова еднакви ми изглеждат!

Едно интервю на Венелин МИТЕВ