Атанас Панайотов: Васил Илиев се отчиташе на Юри Печурката!
Емо Пиколото завлече Боби Бец с цял рейс.
01 Окт. 2010, 14:30
91234 прочита
124 коментара
Васил и Георги Илиеви - висаджиите живяха бързо и си отидоха рано.
Емо Пиколото завлече Боби Бец с цял рейс.
<em>Известният софийски тарикат Атанас Панайотов разказва специално за “ШОУ” скандални истории от ъндърграунда, в които се оказват замесени и популярни личности от българската действителност. В този брой продължаваме с Емо Пиколото, най-големия комарджия и не по-малък жиголо, който се оженил за графиня, а сега е скъсан и болен от диабет; с Цветан Панталеев от ДС, който крадял от тарикатите и чейнджаджиите; с Иван Жабата, когото Карамански пребил в “Бедни-богати”...</em><br />
<br />
<strong>- За какво си завиждаха и се трепеха борците, освен за жени?</strong><br />
- Борците много завиждаха, ако някой кара по-хубава кола от тях. Поради тази причина Васил Илиев изпрати хора да пребият Евгени Мозъка, беше 6 месеца в гипсово корито. Васил караше мерцедес 190, пък Евгени Мозъка караше от дългите мерцедеси, “пурите”. <br />
<br />
После Божо Дупето ми поръча да докарам от Австрия един мерцедес от „пурите” и го предложих за 6000 марки. Тогава всички се събираха в „Скай клуба”, днешното „Син сити” – Васко и Георги Илиеви, Румен Нарциса, Митко Джамов, Живко Вангелов. Казаха, че ще ми дадат 5000. Отказах и го продадох на едно момче, което бръмчеше със студентските кооперации. На другия ден му го откраднаха!<br />
<br />
Веднага разбрах каква е работата... Отидох вечерта в „Нерон” и викам на Васко Илиев: „Абе, Васе, каква е тази кола, дето са я гепили твоите хора?” А той: „Абе, Насе, какво те притеснява? Тя нали вече не е твоя, нали си я продал?”<br />
<br />
Друга една кола пък Васко Илиев ми спаси. Имах най-бързия "Опел омега" в България. 3000 кубика, 24 винтила... През 1994 г. по-бърза кола нямаше у нас! Тази кола ми я откраднаха пред офиса с Живко Колев Жеков на „Витошка”. Поискаха откуп 6000 марки. Та тогава Васил Илиев даде 15 борчета, с едно порше и един мерцедес. Отидохме на Околовръстното срещу село Лозен да чакаме да докарат колата, а ние уж да дадем откупа. Когато дойде опелът и борците наскачаха, ония ни видяха и избягаха. Толкова беше бърз опелът, че не успяхме да ги догоним с поршето и мерцедеса. На другия ден две куки ни се обадиха и казаха: „Тук един опел е оставен до нашата караулка!” Това беше караулката на разклона на Горубляне за Панчарево.<br />
<br />
Почерпихме куките 2000 лв. Предполагам, че това е била лозенската бригада на Бен Търпин и Иван Кубето. Като са видели борците на Васко Илиев, са решили да върнат колата. За Иван Кубето после се говореше, че убил Васил Илиев, че стрелял по Поли Пантев, бил станал наемен убиец... Него го застреляха в колата му в „Хаджи Димитър”, докато бил с проститутка. Може да са го убили хората на Георги Илиев...<br />
<strong><br />
- Какви всъщност бяха отношенията между Васил и Георги Илиеви?</strong><br />
- Жоро беше малкото братче на Васил. Въпреки че Васко не одобряваше какво прави... Той се биеше, шмъркаше, караше ги да му правят св..ки! <br />
<br />
А Кондьо как го малтретираше! Той му беше като придворен певец, като шут. Влачеше го по „Слънчев бряг”, насам-натам... Докато Жоро се печеше, държеше Кондьо вързан като куче в храстите! А като му кефне, му викаше: <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>“Ела тук, бе циганин, почвай да ми пееш!” </strong></span><br />
<br />
Никога по заведенията не се казваше: „Да поздравим Жоро Илиев!” Винаги: „Да поздравим нашия скъп гост!” Не искаше да му се споменава името.<br />
<br />
А пък в бара си на „Цар Симеон” Евгени Мозъка даваше на Жоро Илиев и охраната, като дойдат по нощите, да шмъркат от кутийка сода за хляб. Те викат: „Що даваш кокаина в такава кутийка?!” „Ами като дойдат куките да не ни хванат!” <br />
<br />
А той има дава харабийска сода за хляб, но те толкова нашмъркани, че не могат да се усетят. След някъде година като разбраха какво е правил, тръгнаха да го бият и Евгени Мозъка премина към Карамански. <br />
<br />
Евгени Мозъка затова му викат така, защото е много комбинативен. Казват, че е умрял. Или е в пандиза, или си е инсценирал смъртта…<br />
<br />
<strong>- Знаеш ли, че ни се обаждат стари комарджии и тарикати, които се сърдят, че не ги споменаваш?</strong><br />
- На всеки ще му дойде времето! Като за начало ще спомена един много известен софийски комарджия, който се прочу напоследък с това, че взе отношение по пенсионирането на естрадните певци. Става въпрос за Зафир Николов, бившия директор на „Концертна дирекция”, който изкара на този пост поне 10 години. Играеше от сутрин до вечер комар по казината. Зафир Николов винаги е елегантен, с костюм, с кърпичка в джоба и е един от най-големите коцкари сред комарджиите! Спомням си как излязоха с Гацо Магурката от едно казино, той тръгна след една мадама да я задява, падна и си счупи ръката.<br />
<br />
Но сега ще ти разкажа за най-големия българин комарджия в международен мащаб. Няма друг българин, който да е загубил повече пари на комар от него. Говоря за Емил Първанов – Емо Пиколото. Така му викат, защото работеше като пиколо в хотел „Балкан”, сега „Шератън”. Той е от по-старата генерация и възира от България през 1971 г. Когато отива на Запад, понеже много му плямпа ченето – говори няколко езика, – веднага започва да се предлага на дърти заможни дами срещу пари, т. е. играе го жиголо, и то много успешно. Емо не ги юрка за една вечер, а ги омайва за по-дълго време, предлага им бизнес и какво ли не, за да изстиска повече мангизи от тях. Лично той ми е казвал:<br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>„Насее, баба датчанка плаче, обаче ми пише чек за 100 000!”</strong></span><br />
<br />
Толкова много го бивало! Даже ми викаше: „Ти се мислиш за е...ч, обаче аз съм по-добър от теб!” <br />
Емо Пиколото толкова се издига, че се жени за италианска аристократка, графиня, и отваря ресторант в Монте Карло, който накрая продава и парите ги изиграва. В Австрия беше известен с това, че държеше едно култово заведение „Дъ Енгландер”, в което се събираше много отбрана публика. Разбира се, и него изигра накрая на комар. Даже Боби Бец веднъж му оставил един рейс да го продава във Виена и Пиколото го заложил. <br />
<br />
После стана управител на най-голямото казино в Братислава.<br />
Сега е скъсан, доста е болен, има висока захар. Добър приятел е със Стефчо Главата, с Жоро Виенски, с Пепи Културиста.<br />
<br />
<strong>- Няма как някои от тарикатите по ваше време да не са били използвани от ДС.</strong><br />
- А, другарите от ДС и бегълците! Много се тиражират всякакви митологии за генерали от ДС, колко били умни, интелигентни, как дърпат конците... Искам аз да кажа колко бяха тъпи и ограничени в нашите очи! Чейнджаджиите бяхме много по-отворени от генералите, завършили школи и кой знае какво!<br />
<br />
Имаше няколко начина за бягство от България: като се отиваше от България за Унгария, Полша, ГДР, се пътуваше с малкия зелен паспорт и с една притурка към него. На нея се слагаше печат „Par Romanie”, което задължаваше туриста да мине през Румъния. Ако нямаш този печат – вече минаваш през Югославия, предаваш се в Белград или „на зелено” минаваш границата с Австрия или Италия и се предаваш в някой от бежанските лагери. Ние триехме този печат „ Par Romanie ” с един италиански химикал, който се казваше „Сколорина”, струваше 2 долара. <br />
<br />
Другият начин беше да се ожениш като мен за източногерманка или чехкиня. Трети, най-отворените, се стремяха да получат „приглашение” от някоя рускиня за Съветския съюз, независимо за кой град. Там се ходеше с червен паспорт. Като стигнеш до Москва, си взимаш билет за Виена и руснаците не те спират, защото България беше с Австрия на безвизов режим. И отиваш в свободния свят...<br />
<br />
Друг начин беше, ако имаш приятел чужденец – взимаш си от София самолетен билет за Прага, а той си купува за Париж или Виена, или Стокхолм... На летището в София имаше само една зала „Външни линии” без значение закъде летиш. Там си разменяте с твоя приятел чужденец бордовите карти – навремето след „чекинга” не се показваха паспортите, а само бордовите карти. Той пътува за Прага, а ти за Париж. За него не е проблем от Прага да си се прибере в Париж... А ти си в свободния свят!<br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>Всичко това много „умните и интелигентни” куки не го знаеха!</strong></span><br />
<br />
Един от най-големите мръсници в ДС се казваше капитан Цветан Панталеев. Отговаряше за моя район към 4-то районно. Това е човекът, който най-много ме е тормозил и преследвал. Като правеха обиск вкъщи, винаги влизаше пръв, за да може да открадне нещо. Ако имам 1000 долара, скрити някъде, и той ги намери, <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>описва в протокола 200, за да могат да ме съдят, а другите 800 си ги прибираше. </strong></span><br />
<strong><br />
- Ти знаеш много за първите борчески бригади в Унгария. Разкажи на какво бръмчаха там, както се изразявате вие?</strong><br />
- В Унгария бръмчи бригадата на Васил Илиев, Близнаците, Марио Френския ключ, Пешо Шомпола, Скарабела, Мухо и Петкан...<br />
<br />
Да ти кажа кой е Петкан: Петкан е този, когото Боби Щурков навремето застреля в „Бар Антъни”, който се намира в градинката пред „Кемпински-Зографски” в едно подземие. И аз лично бях свидетел. Бях с един приятел от Германия, барон Петер фон Палеске (герой от книгите ми „Кокаин”) и с две мадами. На съседната маса беше Фатик с охраната си. Боби Щурков играеше на покер машинките във фоайето. Петкан влезе и каза: „Дай ключовете за колата!” Боби Щурков извади пистолета и стреля по него. Уби и рани още двама-трима борци. Охраната на Фатик скочи и започнаха да бутат хората навън. Отидох на бара да се обадя на полицията и „Бърза помощ”, но шайбата я нямаше, за да не могат барманите да въртят...<br />
<br />
Та на какво бръмчаха в Унгария... Става бригадата сутрин рано и с едно раздрънкано пежо хуква около Балатон. Спират туристи и работят на „шанже”, на „врътка” и на „нередовно” – без кражби и без грабежи. През определени дни идва на Петкан жена му, взема парите и ги носи в България. Марияна, тя работеше на митницата на Калотина, сега държи кафе на бул. „Мадрид”. <br />
<br />
През това време в Унгария е и Юри Печурката. Той е най-силният. Седи в кафе „Фон дю” или „Пер ту” в Будапеща. Всички българи ходят там и му се отчитат. И Васил Илиев – също.<br />
<br />
Има най-различни бригади. Варненските бригади се събират в билярда до бул. „Димитровтерк” преди хълма Гелерт. Те обаче освен че бръмчат на измами и кражби, джиткат много комар. „Селските” бригади се събират в подлеза до сръбския хотел срещу „Акапулко”.<br />
<br />
Като започва обмяната на марките, Печурката се мести в Източен Берлин. Там го връзват заедно с Петьо Малкия, у когото намират 30 000 марки. Той няма на никого доверие и си носи парите, зашити в дрехите. Печурката и Петьо Малкия лежаха в пандиза.<br />
<br />
В Будапеща се появява и Иван Жабата, с когото съм лежал в затвора в „Кремиковци”. Идва с кола с немска регистрация, пълна със стока. Колата е собственост на двойка българи, при които е живял в Берлин. Хората го посрещнали, дали му квартира и храна, а той ги праснал. Когато товарят колата със стоката уж да идват в България да я продават, Жабата казва, че е забравил ключовете за колата в апартамента. Мъжът и жената се връщат да ги търсят, той пали колата... газ... и възира! <br />
<br />
Още един случай с Жабата. При побоя в „Бедни-богати” в София Карамански влиза в заведението, защото Чико го извиква, че Янко Ваташки Лудия отишъл да го рекетира. Жабата бил там и нещо му се озъбил: „Ти какъв си, на какъв се правиш?!” Карамански му казал така: „Жаба, кажи ми само едно име на човек, на който си направил добро, и ще те пусна да си излезеш оттук!” Жабата се навел, свил главата, не посмял нищо да каже...<br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>Карамански взел един стол и го счупил в главата му. </strong></span><br />
<br />
После на вратата се разминават Карамански и Киро Черния, друг култов комарджия, който по това време живее в Париж и Карамански знае това. Киро Черния пита Кръстника: „Иво, какво става, има ли проблем?!” Карамански се обръща и му казва: „България с Франция няма проблем!” <br />
<br />
А пернишката бригада в Унгария се води от Румен Щангата, момчетата бръмчат по отваряне на багажници на коли. Байката и Монтеса също бръмчат с тях. <br />
<br />
Щангата, лека му пръст, го убиха, не се знае къде е погребан, Монтеса има успешен бизнес във Варна, а Байката има модно кафене в Перник.<br />
<br />
<strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br />
Последвайте ни
124 Коментара: