СПОР(Т)НО
• Янков наградил Чупренски с любовница за европейската титла
• И нокаутирал противник за 15 секунди, за да пие кафе с пловдивчанки

Днес пред ШОУ гастролира медалистът от световно и европейско първенство и двукратен носител на ^Странджата^ Пламен Янков. Ето шокиращата одисея на боксьора.

Откакто се помня, ми правят мръсно
Доскоро бях председател на треньорския съвет. Но шефовете на федерацията ме видели по телевизията на сбирката на комитета за промени в българския бокс. И ми биха дузпата.
Издебнаха ме, когато бях на състезание в Сливен. Лучано, вицето Марин Димитров и изпълнителният директор Андрей Дойчев свикаха управителния съвет в мое отсъствие. И ме махнаха, без да ме предупредят. Това е голяма обида за мен.
Излъгах майка, че ходя на волейбол
Израснах в софийската ^Овча купел^. Аз съм работническо дете. Майка беше бубиньорка, татко - матричар. Минах през доста спортове. Играех футбол и волейбол. Като ученик без никаква подготовка пробягах 400 метра за 57 секунди. Веднъж с приятели минах покрай бараката на боксьорите на ^Славия^.
Отвътре излязоха едни момчета и попитаха дали искаме да тренираме. Реших да опитам. Майка ме попита защо в сака ми има бинтове. Аз отговорих, че на волейбола си връзваме китките. Но тя е минала през тоя спорт и се усъмни.
Беше много против. А татко каза: ^Остави го да си троши главата!^ След пет месеца спечелих републиканското за юноши.
По гуменки станах първи на ^Странджата^
Там дебютирах като новобранец. Не ми дадоха екип. Излязох на най-големия ни боксов форум по черни шорти за физическо, обикновен потник и гуменки. Нямах даже чорапи.
Затова сложих войнишките. Да, същите зелени и найлонови, дето ни ги даваха в казармата. Но оглавих категорията си. Нокаутирах трима национали. И с едно състезание ги изместих.
Като юноша имам 2 - 3 загуби. Но при мъжете - нито една. Дори на спаринг. Балансът ми с българи е над 200:0!
Правех много нокаути. Аз самият не съм нокаутирван в 350 срещи. Ние играехме без каски и с по-леки ръкавици.
Те вътре нямаха силикон и пълнежът им се разместваше. Тогава се удряхме почти с голи ръце. Получаваха се страшни нокаути, аркади и травми на дланите.
С добър треньор щях да съм непобедим
Взех медал от световно и европейско. Пети съм на олимпиада. Два пъти печелих купа ^Странджата^ и веднъж ^Белградски победител^. Осем пъти съм републикански шампион. Седем за мъже и един за юноши. За мен казахваха, че съм потенциален световен шампион по всеки спорт. Но по бокс не можах да стана.
Ако имах треньор като мен сега, щях да бъда непобедим. Много дължа на първия си наставник Методи Бойчев и Кирил Мацулов. Но нямах шлифовка. Излизах на ринга и започвах да се бия. Така печелех. Единственото ми оръжие беше десният прав.
Имах го генетично. В размяната на удари дебнех да го нанеса. Успеех ли, мачът приключваше. Биех толкова бързо, че не успявах да свия юмрука и си контузвах ръката.
Раздавах и улично правосъдие
Висок съм 181, а боксирах до 67 кг. На младини мязах на щиглец.
Хулиганите още не ме познаваха и ми налитаха. Последствията бяха лоши. Заради жена ми някакъв тип ми удари шамар. А аз с ъперкут го качих на кафе-машината в бара.
В Китен пък ни атакуваха местните сили. Те бяха десетина, ние - трима. Но ги напердашихме. Нокаутирах главатаря им и му избих два зъба. Бандата тръгна по петите ни.
Дебнеха да ни колят. На втория ден се качихме на такси и офейкахме. На почивка ли сме отишли или на заколение?
Боксьорите не обичат футболистите
Защото те малко тренират, а много получават и се фукат. Но аз гледах мачове. На стадион ^Славия^ трима ме нападнаха, понеже им забраних да псуват Боби Григ. Изведоха ме навън да ме бият. Нокаутирах двамата, третият избяга. Единият си удари главата в земята и не стана. Някой се развика: ^Дръжте го, уби човека!^
И аз помислих така. Останах, за да има свидетели, че всичко стана при самоотбрана. Накрая живият труп се размърда. Запалянковците ме накараха да изчезна преди милицията. Но съвестта ме гризеше.
Не бях сигурен дали е оживял. Разпитах и ми казаха, че се е оправил. Оттогава спрях с изпълненията.
И аз съм ял бой. Веднъж казах на бивш босксьор, че малко сме го били навремето. На майтап. А оня станал милионер в САЩ.
Там му пораснала работата. И ми имаше зъб отпреди. Налетяха ми с друг боксьор. Аз не очаквах. Неколегиална работа. Ама на младини поражение нямах. Удрях силно и тичах бързо.
Изтървах златото в Москва
Големия си шанс изпуснах на олимпиадата в СССР. На четвъртфинала играх с Алдама. Разменихме си по един рунд.
В третия предупредиха кубинеца. Мачът свършваше. Мацулов извика да се хвърля за финална атака. Аз го послушах и сбърках. Алдама ме закачи с едно ляво кроше и ме свали. Изправих се, но реферът прекрати срещата. Оставаха само осем секунди!
И се оказа, че с предупреждението на кубинеца водех по точки. Трябваше просто да изчакам гонга. После отивах на немеца Крюгер, когото бих два пъти.
А на финала заставах срещу як негър от Гана или Уганда. За такива боксьорите казваме, че току-що е слязъл от дървото. Атакуваше с отворен гард.
Беше идеален за моя десен прав. И за нокаут. Така треньорска грешка ме лиши от олимпийски медал или титла.
С европейците нямах проблеми
Победих първите ръкавици на Стария континет Мариама Калеви и Мариан Бенеш. Финландеца го нокаутирах, сърбина го свалях. С гедерейците си играех.
Състезателите на СССР боксираха в моя стил и не ме затрудняваха. С руснациите правех големи екшъни. Имаше един Александър Журавльов.
Той сякаш нямаше гръбнак. Играеше със свален гард. А не можеха да го ударят. Такива отклони правеше.
Веднъж на ^Странджата^ го бих, но нашият съдия ме прецака. Оказа се от белогвардейски произход. А в друг мач с Журавльов се сваляхме на разменни начала.
Будилин почти ме изхвърли от ринга, но после го пребих
Гладиаторски мач направих и с другия руснак в категорията ми - Бичков. На европейското ме прецакаха, понеже играхме в Киев. Обаче в София разбих шампиона на дружеските армии Будилин. С гонга той ме засрещна с дясно кроше и ме сгъна на въжетата.
Щеше да ме изхвърли от ринга. Реших да го разузная, докато се съвзема. Обаче пак ме свали с ляв прав. Беше обратен гард.
Казах си, че без бой няма да се отърва. И го метнах. Той с глава ми отвори две аркади. Но за три рунда го помлях. Пратих го в нокдаун. И накрая победих. Публиката пощуря.
Румънски евреин ме ограби на европейско
Веднъж един мамалигар в Кьолн ми натресе глава. Отвори ми петсантиметрова аркада и спряха мача. Но най-яко ме порязаха срещу Зилберман на европейското в Катовице.
Той е румънски евреин. Евреите обикновено стават шахматисти или цигулари. Но този беше много добър боксьор. Европейски шампион. В първия рунд го смазах с четири точки.
Във втория се посъвзе. Третия ме прати в нокдаун. И тръгна да ме отказва. Обаче аз го засрещнах с десен и го препарирах като пеперуда на пода. Ама съдиите ме отрязаха с 3:2 гласа. После Зилберман избяга в Канада.
Кубинците ми снимаха играта
Не се страхувах от тях. Но те непрекъснато обикаляха Европа. Ходеха от турнир на турнир и оглеждаха съперниците.
Имаха невероятно спортно разузнаване. Кубинците идваха на всяка ^Странджа^ и ми снимаха играта.
Видяха, че имам страхотен десен прав. После правеха моделирани тренировки с боксьорити си в моята категория. Подготвяха ги специално за мачовете с мен.
На няколко пъти можех да бия знаменития Емилио Кореа. Но той ме разучи в детайли.
На всеки мой десен контрираше опасно с ъперкут. Беше ми смърт. Принуди ме да се лиша от най-силното си оръжие.
За да бия кубинец, трябваше да има още два нокаутиращи удара с другата ръка. Но аз ги нямах.
На няколко пъти се опитах да ударя ляво кроше. И всеки път си чупех ръката. Накрая лекарите ме предупредиха, че при още една фрактура пръстите ми ще се обърнат наопаки.
Разбрах бокса и се отказах
Жънех победи с примитивната си тактика. Но в последната си година сам открих големия бокс. Започнах да играя с отклони, финтове, ъперкути и защити. Изобретих повторно велосипеда и разбрах красотата на моя спорт.
Намалих рязко тренировките и спрях да слушам треньорите. На републиканското набих за последно противниците. Спечелих титлата с три нокаута. И се отказах на 26!
Нямах ни контузии, ни болести. Нито съперник, който да ме застрашава. Обаче единайсет години представях България на всички състезания. По десет месеца бях на лагер. И ми писна. Станах помощник-треньор на националния.
Нокаутирах един за 15 секунди, за да пия кафе с пловдивчанки
Жените се лепяха като мухи за мен. С колегата Владо Колев - Фанто свалихме безброй мадами. Понякога направо се подигравах с бокса. Веднъж на състезание в Пловдив загрявах за мача си. И видях две страшни гаджета. Баскетболистки. Поканих ги да ме гледат. Обаче те казаха, че бързат и нямат 10 - 15 минути. Отговорих, че ще свърша за 15 секунди! На тях им стана интересно и останаха.
Аз отказах противника за 15 - 20 секунди и отидохме на кафе.
Мацките вече не бързаха за никъде. С мен взех и тежкия Петър Стоименов. Двамата с едната хубавица се влюбиха и се ожениха.
Намерих гадже и на Дъвката
Емил Чупренски беше обявен за безперспективен. Казаха, че от него нищо не става, и ми го дадоха. Обаче аз го научих да бие добре ляв - десен. Чест му прави, че го признава.
Направих го европейски шампион! Преди това му бях обещал, че ако спечели титлата, ще му намеря любовница. Емо беше малко дървен с жените. Но дадена дума - хвърлен камък.
Спрях една варненка. Попитах я направо: ^Скоро спали ли сте с европейски шампион по бокс?^ Тя каза, че не е. Хванах я под ръка и я заведох в хотела. Вкарах я в стаята на Чупренски и си тръгнах.
За титлата ми се отплатиха с уволнение
За европейския шампион, който подготвих, трябваше да стана заслужил треньор. Тогава шеф на бокса беше Любо Червенушев.
Каза, че съм много млад за званието. Бъдещето било пред мен.
Не само че не ме наградиха, но ме изгониха от националния. За титлата на моя възпитаник ми връчиха премия от 1500 лева.
Ама имало традиция от тези пари да се дава на старши треньора и дясната му ръка. Аз не знаех и не им бутнах по 100 - 200 кинта.
И те ме изритаха. В края на кариерата ми ме поиска югославски клуб. Началниците ме отрязаха: ^Защо ще ходиш в Сърбия? Не ти ли стига офицерската заплата?^
И от родната ^Славия^ ме изгониха долно
Шкартираха ме с мотива, че съм ^добър треньор, но не мога да работя в колектив^. А друг колега взе военизираната бройка в клуба.
Оказах се майор от запаса на Строителни войски. Имах стаж за първа категория, но пак ми извъртяха номер. Така ме уволниха, че не достигна един месец, за да взема военна пенсия.
Какво ли не съм работил след бокса! Пет години бях учител по физическо. Четири - персонална охрана.
Пазех Сульо и Пульо
Но с рекет не се съм се занимавал никога. После станах контрольор в градския транспорт. Обикалях линиите от Орлов мост до ^Младост^. Ние бяхме много опасна бригада.
Двама боксьори, таекундист, борец, охранител от ^Егида^, припечелващ след работа, и едно строително инженерче.
Не закачахме старците и бедняците. Но като гепехме някой с ланци и пръстени, го одрусвахме. Често водехме тежки отбранителни боеве. Който ни посягаше, го отнасяше. Веднъж обаче щяха да ни теглят куршума. Поискахме да глобим един тип.
А той: ^Сега ще ви дам аз една глоба!^ Извади пистолет и каза, че ще ни изпозастреля.
Щеше да ни гръмне като нищо. Викам му: Ти луд ли си, бе? Ние, контрольорите, с картечници ли да ходим? И го пуснахме.
Полицаите са коректни. Вадят си картите и готово. Сигурно тоя беше от старите милиционери.
След тротоарен нокаут се махнах
Друг път свалих гратисчия на спирката. А той налетя и ми удари шамар. Пуснах един удар и припадна. Лежеше и не мърдаше.
Доста мина, докато се изправи. Аз се уплаших, че ще направя някой сакатлък, и напуснах. Върнах се в бокса.
Там ми е хвърлен пъпът. Като състезател не близвах преди мач. Но като треньор удрям по 100 грама водка преди срещите на моите. Иначе не се издържа.
Направих си клуб ^Пламен Янков^. Нямам спонсор и едва връзвам двата края. Добре, че човекът, който държи залата, е точен и ми прави отстъпки.
Взимам към 1000 лева от тотото. Тези пари не стигат за никъде.
Годишно имам по десетина състезания в страната. Оставях момчетата в хотела, а аз спях в колата. Тях ги хранех като хора, а аз набивах банички. Накрая се принудих да си продам автомобила.
Работя по 40 дни в строителството, за да заведа едно-две деца на състезания
Като общ работник. За надница от десет лева носих вар, тухли, паркет и цимент. Не е вярно, че боксът е беден спорт.
Бюджетът на федерацията е 1 300 000 лева. Това е за шест човека национален отбор! А клубовете изнемогват.
Някои не могат да ме дишат. Толкова кал са ми правили, че свикнах. И когато не ми сторят мръсно, ги псувам. Значи ми гласят нещо още по-долно. Мнозина искат да ме смачкат.
Да ме унищожат по някакъв начин. Ама аз не се давам.

Юри СТЕФАНОВ

ДОСИЕ
• Пламен Янков е 54-ти набор.
• Отначало докрай играе в категория до 67 кг.
• Боксира само в ^Славия^.
• През 1974-та печели бронз на световното в Хавана.
• През 1977-ма взима същия медал на европейското.
• На два пъти завоюва купа ^Странджата^.
• Отказва се през 1981-ва.
• Има син и дъщеря.
• Баща му е бил футболен съдия.
• Сегашната му жена е с 25 години по-малка от него.