Алкохолът съсипа кариерата на Маргарита Димитрова
Лили Иванова я нарича "пияна курва"
Лили Иванова я нарича "пияна курва"
Маргарита Димитрова минава като метеор в българската естрада. Песните й “Моя любов разпиляна”, “Крадецът на бисери”, ”Гласът на морето”, “Помогнете ми, хора”, “Любовта на скитника”, “Никой от вас” предизвикват фурор у нас, в Русия и Куба. Триумфира и на международните форуми "Руска зима", "Братиславска лира", "Златен елен" в Брашов и "Сребърна мечка" в Берлин. <br /> <br /> При първото си участие в “Златният Орфей” през 1966 г. чаровната гласовитка грабва две първи награди за песен и изпълнение с “Моя любов разпиляна”. И вечерта след концерта преглъща първия отровен хап на завистта: щастлива от триумфа си, лауреатката си пийва на банкета, когато чува зад гърба си смразяващия глас на Лили Иванова. Въздържателката просъсква: "Срам! Наградиха една пияна курва!” <br /> <br /> Съдбата отмъщава на завистницата. Бившата медсестра трябва да чака с години, за да умре Паша Христова и да се докопа до “Златният Орфей”<br /> <br /> Истината е, че тогава Маргарита Димитрова изобщо не “носи” на алкохол. Страда от вроден сърдечен порок и една чашка е достатъчна, за да й призлее. Така става и на злополучния банкет на “Слънчев бряг” – певицата получава световъртеж, започва да повръща и рухва под масата. И тъй като сияе от младост и жизнерадостност, никой от присъстващите няма представа, че виновна за “резила” е тежката й болест, която ще я мъчи до края на живота й. <br /> <br /> Покойната “кралица на латиното” Снежана Кратовска е първата ветеранка от съсловието, която повдига завесата над несретната съдба и забравата, обгърнали сякаш завинаги името на може би най-талантливата представителка на родния поп: “Днес никой не си спомня за една изключителна певица – Маргарита Димитрова. А по времето на младежкия фестивал в Москва през 1958 г. нейната песен “Малката креолка” подлудяваше публиката. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Животът й беше трагичен, смъртта – ужасна <br /> <br /> </strong></span>Тя пристига в София от Велико Търново, където мъжът й Христо Сапунов е сценичен работник в театъра. Явява се на прослушване в “Балкантон”. Харесват я с песента, която става хит – “Разпиляна любов”. Тя е специфичен контраалт с голям диапазон и може да изпее всичко от - до. Заслужено става много популярна. Тогава попада на елитарно пиршество на политбюро наред с други известни имена от естрадата. Тато веднага почва да я фиксира. В един момент я кани на танц. Старият мераклия обаче нарушава дистанцията. <br /> <br /> Ръцете му шарят по гърба, задните й части и бедрата й. Тя седи като истукан. Не върви нито да се дръпне, нито да си тръгне и се оставя на дебелашките ласки на Първия. <br /> <br /> По едно време Живков дебелашки се изцепва: “Абе, ти освен че си голяма певица, си и голяма жена, бе! Дай таз вечер да се видим!” Тъмнокосата хубавица се слисва. Бай Тошо й продиктувал на ушенце номера на стаята, мястото и часа на срещата <br /> <br /> По-късно изпълнителката доверява пред дългогодишния си приятел Атанас Шопов: “Насе, бях потресена, шашнах се! За да изляза от неловкото положение, му рекох: А-а-а, другарю Живков, вие се шегувате. А държавният глава отвръща: "Не се шегувам и те чакам на мястото!” Ошашавената Маргарита не се решава да отиде на рандевуто, за което горчиво съжалява след последвалите години на тотална изолация.<br /> <br /> Много бързо палачинката се обръща. Ударите отначало са под пояса, а после буквално валят отвсякъде. Красавицата се вайка пред Шопов: “Насе, да бях легнала с него! После можеше и да плюя на себе си, но заради отказа ми започнаха да ме режат отвсякъде". Спънките започват още от 1970 г. – веднага след като връзва тенекия на Тато. Същата година тя получава и персонална покана за участие на фестивала за естрадна песен в Сопот - Полша. Но от Дирекция “Музика” отказват да я изпратят и командироват Богдана Карадочева – при това... с песен на Маргарита Димитрова! <br /> <br /> Пътят й към международните участия по фестивали е завинаги отрязан. Не я допускат повече да излезе навън. Вратите към всякакви концертни изяви у нас се захлопват. Спират заявките й за участие и в последвалите издания на “Златният Орфей”. Тиражират се слухове, че се отдава на разврат, че е забягнала на Запад... <br /> <br /> Освен два несполучливи брака тя е имала тайна, бурна и дългогодишна сърдечна връзка със свой почитател - гимназиалния учител по биология Атанас Шопов <br /> <br /> Можех да се оженя за Маргарита – споделя той. И една мисъл не ми дава покой - че ако бях го направил, тя щеше да е жива и досега. Може би, така си мисля, защото аз съм много отговорен човек. Не пилея чувствата си - живея чрез един човек и за него и животът ми дотук го доказа. Нямаше да позволя да изпадне в такава страшна духовна, здравословна и финансова дупка. Нямаше да позволя да стане “развалина”. <br /> <br /> Срещнах я, след като вече се беше развела с първия си съпруг и дъщеричката й Петя беше малка. Искрата отдавна беше припламнала между нас. Имахме интимна връзка, когато не аз, а самата тя ми поиска ръката! При едно от гостуванията ми в София бяхме седнали в “Кристал”. Очите й се вторачиха в моите, хвана ме за ръката, стисна ме, заби поглед в моя и директно каза: “Ние ще се оженим ли най-после? Наско, ожени се за мен!” Стояхме така. Мълчахме. Аз, който бях готов да направя всичко за нея, мълчах. Обичах я безумно, боготворях я, но тогава загубих ума и дума. Нямах време да решавам. <br /> <br /> Не знам какво ми стана, но не казах нито “да”, нито “не”. Просто мълчах. Стана неловко. И Маргарита рече: “Ако сега не се ожениш за мен, следващия път, когато дойдеш в София, сигурно вече ще съм омъжена.” Бодна ме в сърцето, но нищо не й казах. Не го взех насериозно. Не можех да си обясня и собственото си поведение. Очевидно точно тогава е имала решаваща нужда от мъжко рамо, от обич, от подкрепа. И наистина, след раздялата ни тя замлъкна. Беше се омъжила набързо за Иван. Бях потресен. Буца заседна на гърлото ми. Срещата ни беше много драматична. Не мога да я опиша. Тогава Маргарита ми подари сватбената си снимка, на която незнайно защо е снета само тя, и ми заръча да я пазя като очите си”. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Провалят я безбройните й любовници <br /> </strong></span><br /> Всеки ден се мъкнат в апартамента й в “Младост”, искат й пари, бият я. Маргарита също започва да залита по чашката. Редовно осъмва в бара на ресторант “Москва”. От кавгите с пияниците става раздразнителна, не може да си владее нервите, кара се с всички от “Балкантон” и накрая я изгонват. Така остава на улицата, а трябва да издържа и дъщеря си Петя. <br /> <br /> Принудена е да се цани за ресторантска певица. Постепенно деградира до миячка на чинии. Често няма стотинки дори за хляб. Налага се да изпрати дъщеря си Петя в интернат. Тиражират се слухове, че се отдава на разврат, че е забягнала на Запад... <br /> <br /> Накрая не може да си купи даже един аспирин. Хроничната мигрена и постоянната употреба на хапчета за сън я доубиват. Затова краят й в мразовитата януарска привечер е предрешен. И смъртта идва като чакано с години избавление.<br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Справка “Над 55”<br /> <hr /> </strong></span><span style="font-size: x-small"><strong>Даниел Дарио: В гърлото на тази българка са скрити милиони<br /> </strong></span><span style="font-size: small"><strong><hr /> </strong></span><br /> · Маргарита Димитрова е родена на 11 септември 1941 г. в Габрово и умира на 42 години, забравена от всички, на 11 януари 1984 г. в столичната си боксониера.<br /> <br /> · За съжаление кариерата й продължава де факто само четири години.<br /> <br /> · На сцената винаги се облича в бяло, а по ресторантите пее с една и съща дълга зелена рокля на сини лалета.<br /> <br /> · През 1978 г. се омъжва повторно за Иван Калдаръмов. Благодарение на този брак получава софийско жителство.<br /> <br /> · Именитата Даниел Дарио казва за нея: ”Малка страна като вашата може да бъде щастлива, че има такава певица. В гърлото на тази българка са скрити милиони."<br /> <br /> <strong>Исай ДИМОВ</strong>