Антарктик №1 отвежда две дами при последната си експедиция там
&nbsp;<em>Всяка година български екипи от специалисти прекарват по три месеца в Антарктика, обикновено при остра липса на основна финансова помощ от държавата. Но този път &ndash; никаква. Експедицията ни &ldquo;прави там чудеса&rdquo;. Сега там настъпва южното полярно лято, въпреки това температурите не стигат повече от нула градуса по Целзий, разказва председателят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев.<br /> <br /> От 1993 г. насам наши сънародници са провели 18 антарктически експедиции на Ледения континент. На 12 януари 2011 г. заминава последната научна група от екипа на проф. Пимпирев и тя е 19-ата поред. <br /> </em><br /> <strong>- Професор Пимпирев, с какво отново Антарктида провокира научното съсловие у нас и в чужбина, за да потегля всеки път с нови експедиции към ледената природа на Южния полярен кръг?<br /> </strong>- Днес знаем повече за Космоса, отколкото за Антарктида. Да бъдем отново на Антарктида, винаги е било повод за гордост. Всяко нещо в базата ни на Ливингстън е създадена с наши ръце. Тази година България губи, че няма собствени проекти. Но ние въпреки това тръгваме, за да работим и поживеем там. Можем да предложим нашата база като подслон и отправна точка на други чуждестранни колеги учени, докато извършват своите изследвания.<br /> <br /> <strong>- На 12 януари 2011 г. тръгва последната научна група от 19-ата поредна експедиция, какво ще заварите там и с какво трябва да се справяте?<br /> </strong><br /> - Първото нещо, за което трябва да се погрижим, е да поправим и пуснем в действие спрелите генератори. Останал е само един да работи засега, най-старият. Ние го наричаме &ldquo;Варшавеца&rdquo;, защото е от преди доста години. Освен това покривът на базата е пропаднал от големия сняг, не е ремонтиран от 11 години. Ще трябва да го постегнем.<br /> <br /> <strong>- Току-що отминаха коледно-новогодишните празници. Вие сте прекарвали не една Коледа, посрещали сте не една Нова година в нашата арктическа база. Как празнувате, когато сте там?<br /> <br /> </strong>- По традиция най-близките ни комшии, испанските полярни учени ни гостуват на Коледа, а пък ние на тях - на Нова година. Разбира се, приготвяме традиционната питка и баница с късмети, веселим се. Те се радват на закачливите късмети, които намират в баницата. Обикновено има баклава и други вкусни неща, дори се е случвало сами да си точим корите. Свикнали сме с живота там, хората, които ни придружават &ndash; алпинисти, биолози и други учени, живеем при аскетски условия.<br /> <strong><br /> - Има ли сега женско присъствие там?<br /> </strong><br /> - В момента на Антарктида е само една дама - Галина Виденова, чиято основна задача е да се грижи за изхранването на гладните мъжки гърла, да имат всичко необходимо, но и провизиите да стигнат, тъй като са строго разчетени до края на експедицията. <br /> <br /> <strong>- Смятате ли, че на дамите мястото им е и на Антарктида? Какъв натюрел привнасят на такива сурови места с ограничен кръг от хора? Какви други задачи изпълняват жените там?<br /> </strong><br /> - Аз винаги съм смятал, че жени задължително трябва да участват в полярните експедиции и откровено мога да заявя, че те не са слабият пол. Tе <br /> <br /> <u>работят наравно с мъжете, имат по-добра психологическа съвместимост, <br /> </u><br /> а най-важното е, че внасят топлина и уют в нашето предимно мъжко затворено общество. <br /> <br /> <strong>- Какво би се получило, ако през дългите месеци там ги няма</strong>?<br /> <br /> - Имало е експедиции, в които липсваше дамско присъствие и тогава <br /> <u><br /> мъжете леко оскотяват, не обръщат внимание на външния си вид. <br /> </u><br /> Докато, когато има нежни създания около нас, всеки гледа да изглежда прилично. Особено се усеща присъствието на дамите по коледните и новогодишните празници, защото те създават една неповторима топла атмосфера, а когато започнат танците, е несравнимо усещането да имаш жена до себе си на най-далечното място на планетата. Веднъж даже спонтанно организирахме клуб на моржовете, в който участваше една канадка и един испанец. Те се къпаха в леденостудената вода.<br /> <br /> <strong>- В предстоящата ви експедиция тръгва ли жена с вас? <br /> <br /> </strong>- С последната група на 12 януари тръгват две красиви, млади колежки -геоложката Гергана Лаптева, тръгва с опита си от участия в три Антарктически експедиции, и дипломантката от Историческия факултет на СУ Нуша Иванова, която има амбициите да напише книга за историята и живота на българските полярници на Ледения континент.<br /> <strong><br /> - Успява ли Антарктида да ви изненадва с нещо всеки път, когато отивате там и с какво?<br /> - </strong>&nbsp;Антарктида винаги е различна. Има нещо близко в това отношение с женската природа. Всеки, който е стъпил веднъж там, мечтае да се върне отново. Там човек става по-добър, всеки иска да помогне на другите и според мен това е моделът, по който хората трябва да живеят и на останалите населени части от нашата планета. <br /> <strong><br /> - У дома ви очаква с вълнение и нетърпение всеки път след вашето заминаване вашата дъщеря Теодора. С какво се занимава тя и как приема всяко ваше отпътуване далече на юг от екватора? <br /> <br /> </strong>- Дъщеря ми Теодора завърши право в Мадрид. Тя е израснала в България с тревогите и очакванията баща й всяка година да се върне от поредната си експедиция на Ледения континент. Разбира се, и тя мечтае да отиде до Антарктида и да почувства магията на всичко, което е там. Ще се радвам, ако сбъдне мечтата си!<br /> <br /> <br /> <br /> <em><strong>ДОРА НИКОЛОВА</strong></em>