Проф. Христо Пимпирев: Без жени изследователите ни на Антарктида леко оскотяват
Антарктик №1 отвежда две дами при последната си експедиция там
Антарктик №1 отвежда две дами при последната си експедиция там
<em>Всяка година български екипи от специалисти прекарват по три месеца в Антарктика, обикновено при остра липса на основна финансова помощ от държавата. Но този път – никаква. Експедицията ни “прави там чудеса”. Сега там настъпва южното полярно лято, въпреки това температурите не стигат повече от нула градуса по Целзий, разказва председателят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев.<br /> <br /> От 1993 г. насам наши сънародници са провели 18 антарктически експедиции на Ледения континент. На 12 януари 2011 г. заминава последната научна група от екипа на проф. Пимпирев и тя е 19-ата поред. <br /> </em><br /> <strong>- Професор Пимпирев, с какво отново Антарктида провокира научното съсловие у нас и в чужбина, за да потегля всеки път с нови експедиции към ледената природа на Южния полярен кръг?<br /> </strong>- Днес знаем повече за Космоса, отколкото за Антарктида. Да бъдем отново на Антарктида, винаги е било повод за гордост. Всяко нещо в базата ни на Ливингстън е създадена с наши ръце. Тази година България губи, че няма собствени проекти. Но ние въпреки това тръгваме, за да работим и поживеем там. Можем да предложим нашата база като подслон и отправна точка на други чуждестранни колеги учени, докато извършват своите изследвания.<br /> <br /> <strong>- На 12 януари 2011 г. тръгва последната научна група от 19-ата поредна експедиция, какво ще заварите там и с какво трябва да се справяте?<br /> </strong><br /> - Първото нещо, за което трябва да се погрижим, е да поправим и пуснем в действие спрелите генератори. Останал е само един да работи засега, най-старият. Ние го наричаме “Варшавеца”, защото е от преди доста години. Освен това покривът на базата е пропаднал от големия сняг, не е ремонтиран от 11 години. Ще трябва да го постегнем.<br /> <br /> <strong>- Току-що отминаха коледно-новогодишните празници. Вие сте прекарвали не една Коледа, посрещали сте не една Нова година в нашата арктическа база. Как празнувате, когато сте там?<br /> <br /> </strong>- По традиция най-близките ни комшии, испанските полярни учени ни гостуват на Коледа, а пък ние на тях - на Нова година. Разбира се, приготвяме традиционната питка и баница с късмети, веселим се. Те се радват на закачливите късмети, които намират в баницата. Обикновено има баклава и други вкусни неща, дори се е случвало сами да си точим корите. Свикнали сме с живота там, хората, които ни придружават – алпинисти, биолози и други учени, живеем при аскетски условия.<br /> <strong><br /> - Има ли сега женско присъствие там?<br /> </strong><br /> - В момента на Антарктида е само една дама - Галина Виденова, чиято основна задача е да се грижи за изхранването на гладните мъжки гърла, да имат всичко необходимо, но и провизиите да стигнат, тъй като са строго разчетени до края на експедицията. <br /> <br /> <strong>- Смятате ли, че на дамите мястото им е и на Антарктида? Какъв натюрел привнасят на такива сурови места с ограничен кръг от хора? Какви други задачи изпълняват жените там?<br /> </strong><br /> - Аз винаги съм смятал, че жени задължително трябва да участват в полярните експедиции и откровено мога да заявя, че те не са слабият пол. Tе <br /> <br /> <u>работят наравно с мъжете, имат по-добра психологическа съвместимост, <br /> </u><br /> а най-важното е, че внасят топлина и уют в нашето предимно мъжко затворено общество. <br /> <br /> <strong>- Какво би се получило, ако през дългите месеци там ги няма</strong>?<br /> <br /> - Имало е експедиции, в които липсваше дамско присъствие и тогава <br /> <u><br /> мъжете леко оскотяват, не обръщат внимание на външния си вид. <br /> </u><br /> Докато, когато има нежни създания около нас, всеки гледа да изглежда прилично. Особено се усеща присъствието на дамите по коледните и новогодишните празници, защото те създават една неповторима топла атмосфера, а когато започнат танците, е несравнимо усещането да имаш жена до себе си на най-далечното място на планетата. Веднъж даже спонтанно организирахме клуб на моржовете, в който участваше една канадка и един испанец. Те се къпаха в леденостудената вода.<br /> <br /> <strong>- В предстоящата ви експедиция тръгва ли жена с вас? <br /> <br /> </strong>- С последната група на 12 януари тръгват две красиви, млади колежки -геоложката Гергана Лаптева, тръгва с опита си от участия в три Антарктически експедиции, и дипломантката от Историческия факултет на СУ Нуша Иванова, която има амбициите да напише книга за историята и живота на българските полярници на Ледения континент.<br /> <strong><br /> - Успява ли Антарктида да ви изненадва с нещо всеки път, когато отивате там и с какво?<br /> - </strong> Антарктида винаги е различна. Има нещо близко в това отношение с женската природа. Всеки, който е стъпил веднъж там, мечтае да се върне отново. Там човек става по-добър, всеки иска да помогне на другите и според мен това е моделът, по който хората трябва да живеят и на останалите населени части от нашата планета. <br /> <strong><br /> - У дома ви очаква с вълнение и нетърпение всеки път след вашето заминаване вашата дъщеря Теодора. С какво се занимава тя и как приема всяко ваше отпътуване далече на юг от екватора? <br /> <br /> </strong>- Дъщеря ми Теодора завърши право в Мадрид. Тя е израснала в България с тревогите и очакванията баща й всяка година да се върне от поредната си експедиция на Ледения континент. Разбира се, и тя мечтае да отиде до Антарктида и да почувства магията на всичко, което е там. Ще се радвам, ако сбъдне мечтата си!<br /> <br /> <br /> <br /> <em><strong>ДОРА НИКОЛОВА</strong></em>