СПОР(Т)НО

• Ицо е на командно дишане след трета животоспасяваща операция
• Изгониха ме като куче от ^Пирин^, признава вратарят пред ШОУ
• След втория удар уволнили Христо Христов и го заплашили с бодигардовете на Калъмбов

Благоевградската футболна легенда Христо Христов (Бараката) е докаран до три инсулта и два байпаса. Единият байпас загноява. Кръвообращението спира и се налага нова интервенция.
В ШОУ вратарят разкрива, че след втория инсулт е изгонен като куче от ^Пирин^ - Бл. В туй състояние го заплашват с гардовете на футболния бос Методи Калъмбов. Местната общественост настръхва.
Този понеделник ветеранът легна на трета операция. Тя трае цял ден и е успешна, Но Ицо е на системи и командно дишане. Ето последните му откровения, преди да мине под скалпела.

Преди две години бях като камък
Здрав и прав. Тогава получих първия инсулт. У дома. Както си вървях из къщи. Дойде една линейка и ме закара в болницата.
Не се парализирах и не заеквах. Само окото ми се изкриви малко. Даже по навик скочих от леглото пред лекарите.
Те казаха, че с инсулта шега не бива. От мозъчния удар не боли. Само си замаян. Като боксьор в нокаут. Възстановяването при мен мина много бързо. Шефката на отделението ми каза: ^Какво става с тебе, бе? Вчера какъв беше, днеска какъв си?^
С 3 - 4 банки глюкоза се оправих. За седмица ме изписаха. След месец се върнах на работа като треньор в интерната. Какво да правя? Калъмбов не дава една стотинка. Кой да ме храни?
Обаче получих втори инсулт
Отново вкъщи. Зави ми се свят. Вече знаех какво е. Сам слязох и викнах линейка. Откараха ме в ^Бърза помощ^. Пак можех да говоря. Не исках да вляза в отделението.
Омръзнаха ми тези болници. Държаха ме една седмица и ме пуснаха. И след седмица - пак на работа. Нямах изход.
Вече трябваше да купувам и лекарства. А президентът Калъмбов и менажерът Атанас Пецовски почнаха да ме бъзикат. Те ме докараха до това дередже. Вместо да ме оправят, ми взеха групата!
Излязоха с номера, че щели да ми намерят нови деца. Аз им теглих една и се махнах. Казах, че няма да им стъпя вече.
Калъмбов още ми дължи пари
Тия двамата ме остави без работа и една стотинка. Изгониха ме като куче от ^Пирин^. Прекараха ме да напусна по взаимно съгласие. Президентът даже не ми изплати и парите преди инсултите. Дъщеря ми ходи да се разправя.
Подхвърляше й по нещо. Но още има да ми дава 100 лева. Аз й забраних да ходи повече при него. Взех си документите, за да мина на ТЕЛК. Оказа се, че Калъмбов ме осигурявал на 40 лева. Имам 43 години трудов стаж.
Но с тези осигуровки Методи ми разби точковата система. Напуснах ^Пирин^ през 2003-та. Оттогава съм безработен.
Караха ме да си купувам билети за ^Пирин^!
Веднъж отидох на мач. Менажерът Пецовски (б. р. - бивш съотборник на Христо Христов) ме накара да си купя билет. Аз ги напсувах и не стъпих на стадиона.
Един път посетих интерната. Трябваше ми готвачката. Там Пецовски ме видя. Каза, че ще ми прати хора. Заплаши ме с Калъмбовите бодигардове. А аз бях с два инсулта.
Само да ме удареха, и си заминавах. По същия начин щяха да убият и колегата Иван Петров. След като го изгониха, се заканиха да го пребият. Добре, че ги спря един работник.
Той им рече: ^Къде ще го удряте? Той е с два инсулта. Ако го ударите, ще го убиете!^
Пецовски е много лошо копеле
В 8.30 всяка сутрин причаква Калъмбов и започва да му тропа.
Той доведе Калъмбов от петричките села за президент на ^Пирин^. От мизерия и нерви получих трети инсулт.
Месец след уволнението. Физически се бях оправил. Лекарите казаха, че никой не се възстановява толкова бързо.
Но от ядовете дойде трети удар
Отново вкъщи. Пак не паднах, а го изкарах на крака. Една година след него се държах. Но после взех да се уморявам. Не можех да си кача стълбите без почивка. Живея на петия етаж, а нямам асансьор. Взеха да ми мръзнат и пръстите на краката.
Преди осем месеца ми сложиха байпасите в Трета градска в София. Там ме оперира доц. Марио Станкев и д-р Веселин Петров. Те са земляци и ми обърнаха внимание.
Байпасите са на лошо място. На чатала. Те се запушиха и кръвта не може да циркулира, Болят много и ми пречат да ходя. Отскоро единият гнояса. Затова се влоших толкова.
От Бараково станах Бараката
Аз съм от Бараково. То е на седем километра от Благоевград. Оттам идва прякорът ми. Имам среден ръст. Висок съм 176, но с много дълги ръце. Това ми помагаше.
В Бараково нямаше детско-юношеска школа. Камо ли треньор на вратарите. Аз съм самоук. Започнах направо в мъжете.
От 12-годишен обикалях с един камион околните села с отбора ни моето село. Пазех в мачовете за окръжните групи.
Взеха ме войник в Станкето. Предложиха ме на ^Марек^. Обаче техният треньор Исаков каза: ^А, бе, какви се-ляни ще взимаме?^
И ме отряза. Пратиха ме в школа за младши сержанти в Карлово. Втората година дойдохме да играем в Благоевград с ^Ботев^. Тогава ^Пирин^ се казваше така. И ги бихме с 3:2. Още ритаха бащата на Иво Андонов, Самоковлийски, Тошо Тилковеца, Стопски. Старите картали ме харесаха. И ме взеха.
От 1964 година съм в отбора. Навъртях 19 сезона. Никой не е играл повече от мене. Сигурно съм рекордьор у нас.
Бяхме десет селянчета и само един от Джумаята
Играехме десет момчета от селата и един благоевградчанин - Попмихайлов. Но на терена ставахме юмрук. Нямаше ЦСКА, нямаше ^Левски^. Те се радваха, като вземат точка тука.
За ^Славия^ и Локо^-то да не говорим. Треньорът Васил Методиев - Шпайдела ни викаше за грандовете: ^Какви играчи са тия, бе?^
И им скачахме. Направихме хикс на ^Герена^ три дни, след като ^Левски^ елиминира ^Аякс^.
Щяхме да ги бием. Обаче Киро Миланов ми скъса фланелката. Хвана ме в малката палантерия, за да не мога да скоча за висока топка. И Гошо Цветков ми вкара гол. В 89-ата минута им изравнихме.
Уплаших се от рефера. Пратих Киш Радлев при него да преговаря. И той свирна на секундата. Завършихме 1:1.
Същото стана и с ЦСКА на ^Армията^. Обаче им измислиха дузпа в последната минута. Аз хванах удара на Божил Колев. Но топката беше много силна и мина гол-линията.
Друг път войската ни прецака в Благоевград. Драпаха с ^Левски^ за титлата. Трябваше им победа. Докараха за съдия един старшина от армията. Той пусна петметрова засада на Цецо Йончев. И ни биха с 1:0.
Не бутахме гювеч никому
Играехме здраво срещу всички. В Благоевград един мач не е продаден! Веднъж изпадахме. Ама спечелихме във Враца и се отървахме. Тогава двете ръководства се разбраха по партийна линия.
Друг път ^Черно море^ ни би на наш терен и се спаси. Имам съмнения за някои съотборници. Но мен не смееха да ме търсят за такива работи.
Ако играехме в шест, стадионът се пълнеше в три. Тези, които закъснееха, ни гледаха от баира. Идваха по 20 000 на мач! Като биехме, ставахме герои.
На града и окръга. Ама като паднехме, ни псуваше всичко живо. По три дни не смеех да изляза от къщи.
Ритнаха ми главата като топка
Вратарите са два типа. Едните разчитат на пласиране. А другите не се щадят и плонжират за всяка топка. Аз съм от тях. Обаче бях много здрав и не се контузвах.
Хвърлях се редовно в краката на нападателите. И веднъж в Пазарджик Диньо Цветков ме ритна в главата. Загубих съзнание. Получих комоцио. Свестих се чак в болницата. Поисках да ме върнат на стадиона. Там не виждах мача. Гледах терена, обвит в бяла мъгла. И попитах: ^Кои играят тука?^ После в това състояние шофирах до югославска Македония!
Този същият Диньо игра в ^Пирин^. Пиеше по шест мастики. Сетне, като тръгнехме на крос, не можеха да го стигнат. Яко къркаше и Митко Владимиров. Аз не бях по пиенето.
Пушех, ама търчах наравно с играчите. Друг път се върнах от турне в Гърция контузен. Там терените са твърди и лактите ми се напълниха с вода.
Първият секретар на окръга Владимир Сандев ме накара да играя в Плевен
Ръцете ми се подуха. И сега ми се плаче, като се сетя какви болки бяха. Ама що да правиш? Сложих си на лактите дунапренчета. Вързах ги с ластици. И така пазих. Бихме с 3:2!
Пак не ми дадоха почивка. Обаче много си пазех лактите на тренировките и травмата отшумя от само себе си.
В ^А^ група влязохме при Сандев. Първият секретар на окръга стана запалянко. Със заместника му Геров ми бяха големи фенове. Идваха да ни надъхват.
При треньора Пецо Аргиров аз бях с лентата. След разбора треньорът ми думаше: ^А, бе, Ицо, ти като капитан на отбора няма ли речеш нещо?^ А аз викам: всичко е изрядно. Но тука са другарят Сандев и другарят Геров. Нека те да кажат нещо.
И им давах думата. Тогава началниците слагаха върху премиите нещо отгоре. Вдигаха ги допълнително с 40 - 50 лева.
Мен всички големци на града ме уважаваха. И Лазар Причкапов харесваше футбола. Ама от Сандев по-запален нямаше. Глоби за нас не съществуваха. И да ни глобят, после ни опрощаваха.
Вуцов разрови изнасилването на Златните, за да не изпадне отборът му 
Бях в ^Пирин^, като стана изнасилването на Златни пясъци. Тогава играхме със ^Спартак^ - Варна. След мача останахме в курорта. Аз не знаех нищо за груповото изнасилване на норвежката. Бях много по-голям от момчетата и се срамувах да ходя с тях. Спах в една стая със Златинов.
Ама 6.30 сутринта Боре Николов - Заекя ме събуди и ми вика: ^Мани, мани, голям пожар е имало!^ И ми каза какво се е случило.
Дойде и Златинов. Викам му: Ти беше ли, бе? Той си призна.
Тогава му дадох моето яке, за да не го разпознаят. И мина. Закусихме. Рейсът на ^Спартак^ - Варна ни закара до летището. Таман да излетим, и дойде една полицейска кола.
Свалиха Златинов от самолета. После се разбра, че Иван Вуцов е раздухал историята. Той беше треньор на ^Спартак^ - Варна и те изпадаха. Искаше да ни изхвърлят от ^А^ група и да се спасят вместо нас.
МВР тормозеше родителите ми, за да не ида в ^Берое^
Викаха ме и други отбори. Отказах на ^Марек^. Обаче за една бройка щях да отида в ^Берое^. Те бяха страхотия. Напред им играеха Жеков, Янчо Димитров, Киров. В средата - Вутов.
Трябваше им само един вратар. Имаха един генерал - Делчев, който много държеше на футбола. Той ме нави да премина при тях.
Обаче МВР в Благоевград разбра и почна да притиска родителите ми. Да ги плаши.
Ама аз тръгнах за Стара Загора с влака. Даже си събрах нещата в един куфар. Но майка ми рече: ^Ще те ритнат, ще ти счупят крак, и край. Кой ще ти помогне там?^ И ме разкандардиса.
После генерал Делчев пет пъти идва да ме взема с волгата си. Щом видя, че с мен няма да стане, привече Олимпиев. Тогава в ^Берое^ раздаваха яко пари. Аз не взех авансово нищо.
Играх на ^Уембли^, ^Ацтека^ и ^Морумби”
За провинциален футболист постигнах много. През 1979 г. ме обявиха за най-добър вратар в България. Имам над 500 участия в официални мачове. И 13 срещи в националния отбор.
Това беше много трудно, ако не си играч на ЦСКА или ^Левски^. В квалификацията срещу Германия на ^Васил Левски^ само аз и Андрей Желязков бяхме от други отбори.
Играх на ^Ацтека^. Участвах в знаменитото турне на първия отбор, когато изпотрепахме южноамериканските отбори.
Бихме Перу и на чужд терен. Направихме 1:1 с Мексико на ^Ацтека^. Излязох и на ^Морумби^ в Сао Паоло. Но най-големият ми мач е срещу Аржентина на стадион ^Риверт Плейт^.
Марадона не можа да ми вкара гол
Пред 80 000 пазих страхотно. Аржентинците таман бяха станали световни шампиони. Първият им мач след титлата беше с нас.
Играхме като равен с равен. За да ни бият в 90-ата минута, съдията им даде дузпа и Пасарела не я пропусна.
Нашия гол отбеляза Зума. Атаката на домакините водеше Марадона. Но той не ми вкара гол!
Можех да пазя до 47
В ^Пирин^ бях несменяем. Трябваше да умра, за да застане някой друг. Отказах се на 43. А можех да пазя още 3 - 4 години.
Обаче ме досрамя да играя с децата. Имах чувството, че ритам със сина си. Когато спрях, бяхме в ^Б^ група. Изпратиха ме срещу Гоце Делчев. Бенефиса си го направих аз. Дадох банкет за 100 души в стола на интерната. После станах треньор.
Една година водих ^Пирин^
Оглавих мъжете на ^Пирин^. Играхме добре и не изпаднахме. Оставих отбора в ^А^ група. Не ме обвиниха за нищо.
Обаче комунягите ме смениха. Доведоха Дерменджиев от Пловдив. Аз и Станке Михайлов му станахме помощници.
Чико е врял и кипял във футбола. Той е амбициозен.
Ама е нервак. На 65 излезе на терена за бенефиса си. Ние, футболистите, на 60 сме като 40-годишни.
После изведнъж ставаме старци. Сетне бях треньор в интерната. Оттам ме изгониха като куче.
Пецовски и Калъмбов ебаха майката на ^Пирин^
Тия двамата докараха до това дередже и отбора. Батакът е страшен. Президентът не обича да плаща.
Хем дава малко, хем бави парите. Трябва да му се молиш да ти подхвърли нещо.
Сам няма да се сети. За да мине по-тънко, напълни отбора с деца. Ама и на тях не им дава.
И те не искат да играят и бягат. С деца става ли, бе? Защо седи ли? Далаверата му е от време на време да продава футболисти.
А и държи хотел ^Ален мак^. В града сигурно има и сериозни бизнесмени. Ама никой не ще да му купува акциите.
Калъмбов има дългове за ток, вода и други работи. Казват, че са за милион и половина. Кой е луд да ни купи с тия борчове?
Затрупаха ме с обещания
Аз не съм голям пияч. Преди да закъсам, пийнувах по 50 - 100 грама. Ама това пиене ли е? Обаче пуша от дете. Все бързах и не слизах от колата. И много се нервирах на работата.
Вече ми дават само по една-две цигари на ден. Лошото е, че нямам никакъв апетит и много отслабнах.
Храня се с кисело мляко и боза. Съотборниците не ме забравиха. Обаждат се.
Ти се засече с Безев и с Мечо Стоянов. Мина и Иво Андонов. И другите се обаждат. През ден някой идва да ме види.
Не знам кой е позвънил в телевизията за мен. Но положението е сериозно. Вече ходя само до тоалетната.
На жената са казали, че не минавам по клиничните пътеки. И новата ми операция ще струва 200 бона. От изследванията, които правех при проф. Чирков, зависи дали ще ме лекуват с антибиотици или ще ме режат. Кметът Причкапов изпрати лекаря от общината. Обещаха да ми помогнат за всичко.

Юри СТЕФАНОВ

ДОСИЕ
• Христо Христов е 43-ти набор.
• Той играе 215 мача в ^А^ група и над 300 в ^Б^.
• Това вероятно е национален рекорд. Дерменджиев записва 444 официални срещи. Но те са само в елитната ни дивизия.
• Има 13 участия в националния отбор.
• Пази на ^Уембли^, ^Ацтека^, ^Морубми^ и ^Ривър Плейт^.
• През 1979 година е обявен за вратар № 1 на България.
• Скоро играч на ^Пирин^ няма да повтори постиженията му.
• Тъпче се в един апартамент със съпругата, сина, снахата, внучката и дъщерята. Поне има кой да се грижи за него.

15 ЮНИ. СЪПРУГАТА НЕВЕНА ХРИСТОВА: МЪЖЪТ МИ Е НА КОМАНДНО ДИШАНЕ!
Изследванията при проф. Чирков наложили спешна операция
Христо не е вкъщи. Снощи го оперираха в Националната кардиологична болница в София. Това е бившата Трета градска.
Смениха му байпасите с нови. Сложиха ги подкожно, на друго място по краката, за да не му пречат на движенията.
Интервенцията бе тежка. Трая цял ден. От сутринта до вечерта. Чак през нощта ни казаха, че е извън опасност. В момента Христо не е контактен. Лежи на командно дишане и системи. Предупредиха ни, че възстановяването ще е трудно и бавно. Успяхме да минем по клинична пътека и не ни искаха пари.

СЪОТБОРНИКЪТ МЕЧО СТОЯНОВ: НЕ МОЖЕ ХРИСТО ХРИСТОВ ДА СИ ОТИДЕ ТАКА
С Ицо играхме много дълго. През 1979 г. с него излязохме срещу Аржентина. Тогава трима играчи на ^Пирин^ облякохме националната фланелка. Освен нас игра и Боре Николов.
Христо направи невероятен мач. Той и срещу Бразилия ми събра очите. Но на ^Ривър Плейт^ спаси 2 - 3 невъзможни положения. Привържениците и съотборниците го помним.
Но по принцип ние сме забравени. Докато играем, е добре. После сме нищо. Не може един Христо Христов да си отиде така! Да даде толкова и да има такъв завършек.
Аз не искам да вземам отношение към персоналния му конфликт с Пецовски. Но нищо не костваше на Калъмбов да му дава една заплата от 200 лева след инсултите. Нямат жалост към никой.