Васил Андреев ми даваше по 20 лева да пускам неговото момче от казармата.
<em>Известният софийски тарикат Атанас Панайотов разказва специално за &ldquo;ШОУ&rdquo; скандални истории от ъндърграунда, в които се оказват замесени и популярни личности от българската действителност. <br /> </em><br /> <strong>- Наско, ти си служил с доста &bdquo;видни&rdquo; бандити в казармата. Разкажи ни за този славен период!<br /> </strong>- В Строителни войски наистина служеха всички бандити. Аз бях там като неблагонадежден елемент, чейнчаджия, осъждан, така беше тогава. <br /> <br /> <strong>- Ти още като ученик ли си кривнал от правия път?<br /> </strong>- О, да! Първо учех в 6-о училище, а после отидох в 7-а гимназия. През лятото след 9-и клас отидох на бригада в консервния комбинат в Ловеч. Там беше и Катето Евро, с една година по-голяма от мен. Вече бяхме се целували на пейките на църквата &bdquo;Св. Седмочисленици&rdquo;. Тя беше много сладко дете! И много луда! Бях си я нарочил една вечер на бригадата да я прасна. Но това беше в моята глава, не знам в нейната какво е било. Вземам аз четири бутилки с етър, за да си разреждаме алкохола с Катето Евро в нейната барака. Но ме спира комсомолският отговорник на бригадата! И вика: &bdquo;Връщай безалкохолното в столовата!&rdquo;. &bdquo;Няма да го върна!&rdquo; И той ми удари един шамар. Тогава пуснах три от бутилките на земята, а <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>четвъртата му я счупих в главата и го наръгах в лицето. <br /> </strong></span><br /> Много се биех като млад! Оказа се, че баща му е шеф на милиционерската школа в Симеоново, полковник, голяма клечка! Избягах от бригадата и си дойдох в София. Но понеже ме беше страх да се прибера, станах &bdquo;партизанин&rdquo;! Заминах за Пазарджик и понеже нямаше какво да ядем, започнахме да разбиваме мазета да вземаме буркани с храна. <br /> <br /> В Пазарджик бях при един мой приятел, Пламен Вучков &ndash; Вуцата, чийто баща беше шеф на ДС в Пазарджик, изпратен там за наказание, защото разрешавал на български артисти да пътуват на Запад, включително и на Лили Иванова. Та като ме хванаха за кражбите по мазетата, Йордан Вучков дойде при мен в ареста, даде ми 5 лв. и вика: &bdquo;Заминавай си за София!&rdquo; <br /> <br /> Та така изкарах 6 месеца партизанлък! На учителския съвет в 7-а гимназия ме изключили, минах и през 18-а, откъдето също ме изключиха, и после отидох да уча в Трета сменна гимназия. Завърших я като най-добрият ученик на целия випуск!<br /> <br /> <strong>- Та да се върнем на казармата...<br /> </strong>- Имах един роднина, който беше шеф на 4-то Районно окръжие. Изпрати ме в школата в Мало Бучино за младши сержанти, завърших я и после &ndash; в Станке Димитров /днес &ndash; Дупница/, в поделение 1753. Копаехме коритото на река Джерман и строяхме Химико-фармацевтичния завод. Оплаках се на майка ми, че ми е много тежка работата, тя се свързала с един неин съученик, който също е от с. Друмохар като Драган Петров. Драган Петров беше ВКР /Военно контраразузнаване/ в Кюстендил, където се намираше щаба на полка. А да си ВКР, значи си равен на шефа на Държавна сигурност, само че към военните. Той дойде в поделението и ме направи писар там. Но понеже писар не може да е младши сержант, свалих едната си нашивка все едно съм ефрейтор. Младшите сержанти трябваше да водят отделението на работа и да бачкат наравно с останалите... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Питаш кои бандити бяха при нас? <br /> <br /> </strong></span>При нас беше Райчо Гоцев - един от тарторите в поделението. Най-големият бандит в този край не е бил никога Карамански или Злати Златев &ndash; Златистия. Най-големият бандит беше Райчо Гоцев от село Усойка, на 10-ина км от Станке Димитров. Беше 10-12 години по-голям от мен. Участва в &bdquo;калаената далавера&rdquo; &ndash; изнасяли калай за Турция. Не цепеше басма ни на Карамански, ни на Златистия, ни на никого. После бяхме и във второ отделение на Централния софийски затвор. <br /> Гоцев винаги ходеше с пистолети и с пушки със снайпери. Като се върнах от емиграция през 1991 година, му отидох в Дупница на гости. Той имаше първия нощен бар и първата игрална зала в града. Карамански му беше скачал, но Райчо му беше дал сериозен отпор.<br /> <br /> Имаше един Бекташ, който беше лежал 15 години за убийство. Той е от Петрич. Той дойде 35-годишен в казармата, сещаш ли се за какво става дума?! <br /> <br /> Друг петричанин е Митко Немчев &ndash; Фашиста, който бяга в Канада, живее том 4 години, но баща му: &bdquo;Мите, ела си, ела си, ела си!&rdquo; И той вземе, та се върне. Тогава Бай Тошо даваше чат-пат амнистии за невъзвращенците. Като бях писар, два-три пъти го пусках да бяга през границата. И те все го ловят! Но баща му за благодарност, понеже отговаряше за оранжериите в Петрич, ми пращаше колети с по 10-15 кг краставици и домати. Накрая вкараха Митко Фашиста в дисципа, а после и в Централния затвор. <br /> <br /> А Драган Петров само ми викаше: &bdquo;Насе, има ли някой сериозен бандит да го пусна в извънреден отпуск и да свършим някоя работа!&rdquo;. Той колекционираше пушки, ятагани, мечове и саби. И поръчваше да му носят &ndash; тогава по селата много се намираха такива работи. Имаше един Николай &ndash; Бари, син на Черния Капитан от Станкето. Викам му: &bdquo;Искаш ли 5 дена отпуска?&rdquo;. И така. Като избяга някой циганин от поделението, изпращаме Бари да го намери. Той ходи 2 дена да го търси и още 3-4 дена му пускаме гювеч да ходи да събира за кап. Драган Петров стари оръжия. И човекът носи я ятаган, я стара пушка... На Бари кум му беше Михаил Дойчев - окръжен прокурор на Перник, след казармата се премести да живее в Калкас, предградие на Перник, а сега той е някъде в Австрия. Дължи ми един куп пари и затова не се прибира. Той си беше по завличанията и грабежите. Навремето нокаутира Сашо Манекена, за да му вземе 10 златни синджирчета. И Сашо все на мен ми пищеше, та се принудих през 1994 г. да му дам 1000 долара, които той веднага проигра на моите покер-машини в &bdquo;The Joy club&rdquo; на бул. &ldquo;Витоша&rdquo;, където бях в съдружие с Живко Колев Жеков -<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>удавен по нареждане на Богомил Бонев в язовира на с. Овчарица. <br /> </strong></span><br /> А Сашо Манекена беше известен с това, че беше гадже на софийската красавица Кети Маринова, преди аз да я прасна. Тя пък се направила на интересна пред Насо Чифлиджанов, ресторантьора, като му казала: &bdquo;Ами той Насето нещо се е объркал&rdquo;, когато я попитал: &bdquo;Ама вярно ли Наско те е...?&rdquo;<br /> Та, казвам аз на някой войник: &bdquo;Ще те пусна в отпуск, но ще донесеш една туба вино и едно печено агне!&rdquo; И по едно време в щаба около мене се търкаляха 15-20 туби и дамаджани с вино. <br /> <br /> После аз започнах да излизам в отпуск. Една година съм изкарал в отпуск по болест. Имаше един ст. лейтенант Красе Симеонов, той ми беше началник щаб на поделението. Баща му беше окръжен прокурор в Кюстендил. Викаше: &bdquo;Писаре, давам ти един месец отпуск, но искам един часовник &bdquo;Сейко&rdquo; и един галон уиски!&rdquo;. Аз отивах в София, правех чейндж и на връщане му взема. Най-много им носех нескафе, но то не беше никакво нескафе, а от едно много евтино полско кафе &bdquo;Инка&rdquo;, което пълнех в буркани от нескафе и го носех на офицерите...<br /> <br /> По едно време имаше криза за яйца в поделението. И Красе Симеонов казал на артелчика: &bdquo;Донеси ми пет яйца!&rdquo; А той: &bdquo;Нямам!&rdquo; Но вечерта дойде на проверка в щаба и вижда, че аз ям омлет. И вика: &bdquo;Артелчик, абе, мама ти...! За мене няма, за писаря има яйца!&rdquo;. А артелчикът знае, че ще го пусна в отпуска, само от мен зависи. И Красе Симеонов като взе пишещата машина, и я счупи в главата на артелчика. И викна началника на караула да ме вкара в ареста. Но той не смее, защото всички книжки са при мен и отпуските зависят от мен! Красе Симеонов обаче вика: &bdquo;Веднага го вкарай в ареста и да я острижеш тази маймуна!&rdquo;<br /> <br /> <strong>- Не отърва ареста, въпреки че беше връзкар?!<br /> </strong>- 2 дни! От другата страна на поделението пък беше стадионът. И по време на казармата гледахме мача, когато &bdquo;Марек&rdquo; /Станке Димитров/ би &bdquo;Байерн Мюнхен&rdquo; с 2:1! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Около сградата на поделението се въртеше често Васил Андреев - импресариото на Емил Димитров. <br /> </strong></span><br /> При нас служеше едно много хубаво момче &ndash; Киро, и той му идваше на свиждане. Викаше ми през оградата: &bdquo;Насе, вземи тия 20 кинта и го пусни моето момче само за 2 часа в отпуска!&rdquo; Пусках го в градска отпуска и те ходеха в хотел &ldquo;Рила&rdquo;.<br /> <br /> Единствените българи с образование в поделението бяхме санитарят на доктора, аз бях писар, художник беше Попето, работеше като журналист в много вестници и издаде много книги под псевдонима Момчил Попов, и помощникът на техническия ръководител беше Петър Кърджилов, писател-фантаст, който завеждаше филмотеката на телевизията. Радина Кърджилова от &bdquo;Стъклен дом&rdquo; му е роднина. Не знам защо той беше в Строителни войски. Като ме съдеха после за търговия с валута, той беше свидетел и каза, че купил от мен 20 долара... Като ми послушвали телефона, куките бяха привикали всички мои приятели, с които съм говорил &ndash; на един съм продал 20-30 долара да си купи дънки, на друг 100 долара за касетофон, на друг съм продал рубли да си купи хладилник от руския Кореком в кв. &ldquo;Младост&rdquo;...<br /> <br /> По същото това време Тошо Бързанов &ndash; Гаргамел служеше пък в караулното в Кюстендилското поделение. Водехме се към кюстендилския полк. Полк. Новков беше шеф там и биеше офицерите като малки деца. Беше свиня 200 кг.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> </strong>