Атанас Панайотов: Бях гадже на Катето Евро, щях да убия човек заради нея
Васил Андреев ми даваше по 20 лева да пускам неговото момче от казармата.
Васил Андреев ми даваше по 20 лева да пускам неговото момче от казармата.
<em>Известният софийски тарикат Атанас Панайотов разказва специално за “ШОУ” скандални истории от ъндърграунда, в които се оказват замесени и популярни личности от българската действителност. <br /> </em><br /> <strong>- Наско, ти си служил с доста „видни” бандити в казармата. Разкажи ни за този славен период!<br /> </strong>- В Строителни войски наистина служеха всички бандити. Аз бях там като неблагонадежден елемент, чейнчаджия, осъждан, така беше тогава. <br /> <br /> <strong>- Ти още като ученик ли си кривнал от правия път?<br /> </strong>- О, да! Първо учех в 6-о училище, а после отидох в 7-а гимназия. През лятото след 9-и клас отидох на бригада в консервния комбинат в Ловеч. Там беше и Катето Евро, с една година по-голяма от мен. Вече бяхме се целували на пейките на църквата „Св. Седмочисленици”. Тя беше много сладко дете! И много луда! Бях си я нарочил една вечер на бригадата да я прасна. Но това беше в моята глава, не знам в нейната какво е било. Вземам аз четири бутилки с етър, за да си разреждаме алкохола с Катето Евро в нейната барака. Но ме спира комсомолският отговорник на бригадата! И вика: „Връщай безалкохолното в столовата!”. „Няма да го върна!” И той ми удари един шамар. Тогава пуснах три от бутилките на земята, а <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>четвъртата му я счупих в главата и го наръгах в лицето. <br /> </strong></span><br /> Много се биех като млад! Оказа се, че баща му е шеф на милиционерската школа в Симеоново, полковник, голяма клечка! Избягах от бригадата и си дойдох в София. Но понеже ме беше страх да се прибера, станах „партизанин”! Заминах за Пазарджик и понеже нямаше какво да ядем, започнахме да разбиваме мазета да вземаме буркани с храна. <br /> <br /> В Пазарджик бях при един мой приятел, Пламен Вучков – Вуцата, чийто баща беше шеф на ДС в Пазарджик, изпратен там за наказание, защото разрешавал на български артисти да пътуват на Запад, включително и на Лили Иванова. Та като ме хванаха за кражбите по мазетата, Йордан Вучков дойде при мен в ареста, даде ми 5 лв. и вика: „Заминавай си за София!” <br /> <br /> Та така изкарах 6 месеца партизанлък! На учителския съвет в 7-а гимназия ме изключили, минах и през 18-а, откъдето също ме изключиха, и после отидох да уча в Трета сменна гимназия. Завърших я като най-добрият ученик на целия випуск!<br /> <br /> <strong>- Та да се върнем на казармата...<br /> </strong>- Имах един роднина, който беше шеф на 4-то Районно окръжие. Изпрати ме в школата в Мало Бучино за младши сержанти, завърших я и после – в Станке Димитров /днес – Дупница/, в поделение 1753. Копаехме коритото на река Джерман и строяхме Химико-фармацевтичния завод. Оплаках се на майка ми, че ми е много тежка работата, тя се свързала с един неин съученик, който също е от с. Друмохар като Драган Петров. Драган Петров беше ВКР /Военно контраразузнаване/ в Кюстендил, където се намираше щаба на полка. А да си ВКР, значи си равен на шефа на Държавна сигурност, само че към военните. Той дойде в поделението и ме направи писар там. Но понеже писар не може да е младши сержант, свалих едната си нашивка все едно съм ефрейтор. Младшите сержанти трябваше да водят отделението на работа и да бачкат наравно с останалите... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Питаш кои бандити бяха при нас? <br /> <br /> </strong></span>При нас беше Райчо Гоцев - един от тарторите в поделението. Най-големият бандит в този край не е бил никога Карамански или Злати Златев – Златистия. Най-големият бандит беше Райчо Гоцев от село Усойка, на 10-ина км от Станке Димитров. Беше 10-12 години по-голям от мен. Участва в „калаената далавера” – изнасяли калай за Турция. Не цепеше басма ни на Карамански, ни на Златистия, ни на никого. После бяхме и във второ отделение на Централния софийски затвор. <br /> Гоцев винаги ходеше с пистолети и с пушки със снайпери. Като се върнах от емиграция през 1991 година, му отидох в Дупница на гости. Той имаше първия нощен бар и първата игрална зала в града. Карамански му беше скачал, но Райчо му беше дал сериозен отпор.<br /> <br /> Имаше един Бекташ, който беше лежал 15 години за убийство. Той е от Петрич. Той дойде 35-годишен в казармата, сещаш ли се за какво става дума?! <br /> <br /> Друг петричанин е Митко Немчев – Фашиста, който бяга в Канада, живее том 4 години, но баща му: „Мите, ела си, ела си, ела си!” И той вземе, та се върне. Тогава Бай Тошо даваше чат-пат амнистии за невъзвращенците. Като бях писар, два-три пъти го пусках да бяга през границата. И те все го ловят! Но баща му за благодарност, понеже отговаряше за оранжериите в Петрич, ми пращаше колети с по 10-15 кг краставици и домати. Накрая вкараха Митко Фашиста в дисципа, а после и в Централния затвор. <br /> <br /> А Драган Петров само ми викаше: „Насе, има ли някой сериозен бандит да го пусна в извънреден отпуск и да свършим някоя работа!”. Той колекционираше пушки, ятагани, мечове и саби. И поръчваше да му носят – тогава по селата много се намираха такива работи. Имаше един Николай – Бари, син на Черния Капитан от Станкето. Викам му: „Искаш ли 5 дена отпуска?”. И така. Като избяга някой циганин от поделението, изпращаме Бари да го намери. Той ходи 2 дена да го търси и още 3-4 дена му пускаме гювеч да ходи да събира за кап. Драган Петров стари оръжия. И човекът носи я ятаган, я стара пушка... На Бари кум му беше Михаил Дойчев - окръжен прокурор на Перник, след казармата се премести да живее в Калкас, предградие на Перник, а сега той е някъде в Австрия. Дължи ми един куп пари и затова не се прибира. Той си беше по завличанията и грабежите. Навремето нокаутира Сашо Манекена, за да му вземе 10 златни синджирчета. И Сашо все на мен ми пищеше, та се принудих през 1994 г. да му дам 1000 долара, които той веднага проигра на моите покер-машини в „The Joy club” на бул. “Витоша”, където бях в съдружие с Живко Колев Жеков -<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>удавен по нареждане на Богомил Бонев в язовира на с. Овчарица. <br /> </strong></span><br /> А Сашо Манекена беше известен с това, че беше гадже на софийската красавица Кети Маринова, преди аз да я прасна. Тя пък се направила на интересна пред Насо Чифлиджанов, ресторантьора, като му казала: „Ами той Насето нещо се е объркал”, когато я попитал: „Ама вярно ли Наско те е...?”<br /> Та, казвам аз на някой войник: „Ще те пусна в отпуск, но ще донесеш една туба вино и едно печено агне!” И по едно време в щаба около мене се търкаляха 15-20 туби и дамаджани с вино. <br /> <br /> После аз започнах да излизам в отпуск. Една година съм изкарал в отпуск по болест. Имаше един ст. лейтенант Красе Симеонов, той ми беше началник щаб на поделението. Баща му беше окръжен прокурор в Кюстендил. Викаше: „Писаре, давам ти един месец отпуск, но искам един часовник „Сейко” и един галон уиски!”. Аз отивах в София, правех чейндж и на връщане му взема. Най-много им носех нескафе, но то не беше никакво нескафе, а от едно много евтино полско кафе „Инка”, което пълнех в буркани от нескафе и го носех на офицерите...<br /> <br /> По едно време имаше криза за яйца в поделението. И Красе Симеонов казал на артелчика: „Донеси ми пет яйца!” А той: „Нямам!” Но вечерта дойде на проверка в щаба и вижда, че аз ям омлет. И вика: „Артелчик, абе, мама ти...! За мене няма, за писаря има яйца!”. А артелчикът знае, че ще го пусна в отпуска, само от мен зависи. И Красе Симеонов като взе пишещата машина, и я счупи в главата на артелчика. И викна началника на караула да ме вкара в ареста. Но той не смее, защото всички книжки са при мен и отпуските зависят от мен! Красе Симеонов обаче вика: „Веднага го вкарай в ареста и да я острижеш тази маймуна!”<br /> <br /> <strong>- Не отърва ареста, въпреки че беше връзкар?!<br /> </strong>- 2 дни! От другата страна на поделението пък беше стадионът. И по време на казармата гледахме мача, когато „Марек” /Станке Димитров/ би „Байерн Мюнхен” с 2:1! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Около сградата на поделението се въртеше често Васил Андреев - импресариото на Емил Димитров. <br /> </strong></span><br /> При нас служеше едно много хубаво момче – Киро, и той му идваше на свиждане. Викаше ми през оградата: „Насе, вземи тия 20 кинта и го пусни моето момче само за 2 часа в отпуска!” Пусках го в градска отпуска и те ходеха в хотел “Рила”.<br /> <br /> Единствените българи с образование в поделението бяхме санитарят на доктора, аз бях писар, художник беше Попето, работеше като журналист в много вестници и издаде много книги под псевдонима Момчил Попов, и помощникът на техническия ръководител беше Петър Кърджилов, писател-фантаст, който завеждаше филмотеката на телевизията. Радина Кърджилова от „Стъклен дом” му е роднина. Не знам защо той беше в Строителни войски. Като ме съдеха после за търговия с валута, той беше свидетел и каза, че купил от мен 20 долара... Като ми послушвали телефона, куките бяха привикали всички мои приятели, с които съм говорил – на един съм продал 20-30 долара да си купи дънки, на друг 100 долара за касетофон, на друг съм продал рубли да си купи хладилник от руския Кореком в кв. “Младост”...<br /> <br /> По същото това време Тошо Бързанов – Гаргамел служеше пък в караулното в Кюстендилското поделение. Водехме се към кюстендилския полк. Полк. Новков беше шеф там и биеше офицерите като малки деца. Беше свиня 200 кг.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> </strong>