Генералът от резерва Михо Михов: Властта е отговорност заради другите!

<em>Само преди броени дни генерал Михо Михов навърши 62 години. Познаваме го добре. Той е човекът, който със своя &ldquo;МиГ&rdquo; 29 години наред летя в небето над България, човекът, който козирува лично на Бил Клинтън, човекът, който като посланик защитаваше българщината в Македония&hellip; <br /> ....................<br /> </em><br /> <strong>Генерал Михов, вие сте смятан за най-успелия военен през демократичния период у нас. Бяхте и съветник на президента, и дипломат. Как успявате да опазите името си и да не се забърквате в никакви скандали, които вече се превръщат в ежедневие у нас?<br /> </strong>- Благодаря ви за интереса към мен, но ако тази оценка е от посока на журналистите, ще трябва да я стиковаме и с тази на обикновените граждани. Ще приема казаното от вас за сведение, защото от мене вече нищо не зависи. Фамилията Михов стана много повторяема напоследък и това ме дразни. Нямам възможност да казвам, че не сме в конфликт на интереси. От другата посока преди години не един е изричал неистина за роднинство дори когато не го питат. Лоши български нрави ни преследват навсякъде!! И заради това в действията и говора си съм се ръководил от мотиви и принципи, които мога да резюмирам така: Живей и работи така, щото децата ти да не се срамуват от теб и никога да не ги упрекват заради баща им. Това е. Но във вълчо общество то съвсем не е гаранция за съхраняване на почтеността.<br /> <br /> <strong>Как живее днес военният пилот &bdquo;първи клас&rdquo;, генералът с четирите звезди? <br /> </strong>- Като смирен гражданин със селски увлечения и потребности. Често се застоявам в моето родно село, особено през ловния период. А от културните институции най-често посещавам куклен театър. Или по-общо казано - радвам се на свободата и на успехите на властите (усмихва се). Това вече е предизвикателство не толкова за поетично-философски, колкото за битово-натурални разсъждения. И понеже все още не съм опериран от съвест, се занимавам с обществено-алтернативна дейност и работя като председател на консултативен съвет към авиоремонтния ни завод в Пловдив. Опитваме се да възраждаме военната ни промишленост, но държавата нехае.<br /> <br /> <strong>Сега гледате на случващото се у нас с очите на неангажиран с властта човек. Какво ви притеснява, има ли нещо, което да ви радва?<br /> </strong>- Не си спомням да съм бил силно ангажиран и повлиян от политическата власт, но като действащ офицер съм бил лоялен, както и сега, към решението на избирателя. Нашият многострадален, търсещ единствено и само Месията, за да го поведе неизвестно накъде, народ се нуждае от нравствена революция. За да си намерим пътя и хората, с които да го извървим, а следващите ни да продължат със знамето напред. &ldquo;Революция за един и с един човек не може да се направи.&rdquo; Не е добра политическата ни система с нейната прекалена плурализация. Тя се изроди и обслужва не всички нас, а малка част от по-властолюбивите и обединили се не по общонародни ценности богати фамилии. Разпилян е националният ни управленски потенциал. Окупирани са институциите и стотиците партии от едни и същи &ldquo;народни избраници&rdquo; вече двадесет години. Интелигенцията е притаена и не излъчва послания. Военните са се разбили на десетки организации. Всичко това не е случайно и не е перспективно за нас. Ние, българите, в условията на лошите демографски тенденции за количествено и качествено възпроизводство на нацията, трябва да направим верните изводи и да се вземем в ръце. Алтернатива и възраждане с месии няма да се случи. Но и алтернативата не е автоматизъм. Тя трябва да се осмисли и дори тества. Грижа и съждения за държавност и национално самочувствие аз чета, гледам и слушам единствено по медиите. Те могат да поставят началото на нравствената ни революция. Мисля, че се нуждаем и от конституционни промени. Не виждаме ли, че нашият човек е раздвоен, объркан и слаб!? Ние като че ли възпроизвеждаме мултитоталитаризъм. Всеки лидер на партия ни размахва пръст и драпа към властта заради своето его, заради семейството си и предано близките му.<br /> <br /> <strong>Много хора ли ви предадоха през тези години и как ви се отрази това? Какво не можете да простите и да забравите? <br /> </strong>- Не, не бяха много! После предателството днес не настъпва спонтанно, както в хайдушко време. То става по-планово и интересчийски. Архивите са съхранили и такива &ldquo;човешки&rdquo; прояви. По времето на съдбовни решения за армията ни, след единодушно решение на военен съвет, който ръководех аз, на другия ден пред президента, премиера и министъра на отбраната няколко висши военни не ме подкрепиха. Силно е да кажа, че ме предадоха. Днес, при тази численост на въоръжените сили, може да си кажат &bdquo; прави бяхме&rdquo;. Пред политиците обаче ние трябваше да покажем твърдост и единодействие, ако не единомислие. Те и без това си правят каквото им кажат псевдосъветници отвън и отвътре или им хрумне на базата на техния си войнишки и житейски опит. Като си говорим за тези нравствени характеристики на българина, нека завърша с една поговорка: &ldquo;Люта рана заздравява, но лоша дума не се забравя&rdquo;. Така е. Още помня такива политици, журналисти и един-двама военни. <br /> <br /> <strong>За кое изпитание в живота си се оказахте неподготвен?<br /> </strong>- Не мисля, че съм бил винаги на висота, но в професията си на пилот не съм имал смъртни изпитания. В кариерата на професионален военен вървях последователно и не много бавно поради външни обстоятелства. Когато бях поканен през 1994 и 1996 г. за висши военни постове, отказах поради неподготвеност и по морални съображения. Имал съм и имам житейски изпитания, но те &ldquo;ходят по хората&rdquo;, по Божията воля и идват, за да ни изпитат, да ни калят, като ги преодоляваме. <br /> <br /> <strong>Със сигурност голямата ви болка остава авиацията. Сега сте член на управителния съвет на Фондация Български ВВС. Какви са плановете ви за бъдещето?<br /> </strong>- Сега съм почетен председател на фондацията. Нашата авиация навършва 100 години. Както казва Радичков, &ldquo;всяко нещо над сто години е неподвластно на хората&rdquo;, с него трябва да се съобразяваме, тачим и опазваме. И гражданската, и особено военната ни авиация са в многогодишна криза. Нашата фондация се опитва да активира авиационната общественост и държавниците за едно достойно честване на този въздушно-космически юбилей. Надяваме се на поврат в мисленето и грижата за авиацията на България. Очакваме от сегашните й ръководители, цивилни и военни, да внушават непрекъснато на политиците, че &ldquo;без авиация няма нация&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Защо избрахте АБВ - има доста други патриотични организации, в които човек като вас би могъл да бъде полезен?<br /> </strong>- Не аз избрах движението &bdquo; Алтернатива за българско възраждане&rdquo;, а то мене избра. Тук става дума за ум и разум, за идеология и за отговорност пред днешните поколения и живота на българите въобще в бъднините. Патриоти дал Господ, къде истински, къде повече като този обрисуван от поета. Те обикновено са площадни и парламентарни оратори. За работа и за водачи не ги бива. Другите, кадърните и способните управленци се спотайват. Трябва да ги окуражим и подпомогнем да се изявят и хванат здраво кормилото на държавата. Аз не съм отчаян активист в движението. Може тези хора и да не са най-добрите и искрените, но съм убеден, че има и по-добри алтернативи на управление от известните ни след 1989 г. <br /> <br /> <strong>Открехнете малко завесата на личния си живот &ndash; съпруга, с какво се занимават децата ви, имате ли внуци...<br /> </strong>- Имам си от всичко! И те ме имат! Промените в живота настъпват по силата на природните закони и по-малко зависят от нашата воля и желание. Живели сме в повече от десет жилища и едва в началото на века се сдобихме с окончателното свое. Цялата ми фамилия е в София. Никой не иска да се разделяме, помагаме си и често пътуваме за село. Съпругата ми се подготвя за пенсиониране, децата ни, момче и момиче, си имат своите съпрузи, а ние с бабата - внучка и внук. Да сме живи и здрави и да се умножаваме. И нашата фамилия, както и другите хора сме едно и също творение на Природата. Нищо по-различно. И това е хубавото!<br /> <em><strong><br /> Едно интервю на Ася ЧОБАНОВА</strong></em>