Синовете на Райна Княгиня са изпратени в лагери
<em>През нощта на 2 срещу 3 ноември 1944 г. в местността Балюв дол между русенските села Щръклево и Нисово се чуват гърмежи. Районът е заварден от милицията и никой не знае какво става там. На сутринта местни овчари виждат кръв по земята и следи от куршуми по дърветата. Дни по-късно подивели кучета разравят пръстта на масов гроб и оставят след себе си разпилени части от човешки тела и кървави дрехи. Единствената цяла вещ, която овчарите намират и прибират, е мъжка кадифена жилетка, закачена на клон преди разстрела. След време се разбира, че е на директора на мъжката гимназия Нико Просеничков. С него е убита и съпругата му Тонка Обретенова-Просеничкова, единствената внучка на легендарната Баба Тонка. <br />
<br />
</em><strong>- Какво толкова голямо престъпление са извършили двамата съпрузи, та новата власт така жестоко се разправя с тях?<br />
</strong>- На заседание от 30 март 1945 г. Русенският “народен съд” осъжда на смърт, конфискация на три четвърти от имота и 50 000 лева глоба 43-годишния Нико Просеничков, „загдето писал статии в ежедневника „Русенска поща” със съдържания, които раздухвали великобългарския шовинизъм на гражданите, унищожавали престижа на съюзените народи и възвисявали качествата на националсоциализма, насърчавали борбата срещу прогресивните елементи... като с тези свои действия и писания допринесъл дейно и съществено за извършване и провеждане на противонародна политика от ръководните лица на България...”<br />
<br />
Истината е съвсем друга – Нико Просеничков, който завършва философия в Германия, е директор на мъжката гимназия „Цар Борис I” и е сред най- уважаваните и обичани русенци. Журналист, главен редактор на сп. „Наше семейство”, истински интелектуалец, патриот, изключително честен и принципен човек. <br />
<br />
Именно заради тази си честност и принципност след 9 септември става обект на кървава разправа. В качеството си на директор на гимназията веднъж прави забележка на един от своите учители – някой си Илия Ташев, за това, че има непристойно поведение и <br />
<br />
<u>не крие от учениците си, че посещава публични домове. <br />
<br />
</u>Добре ама след 9 септември същият този даскал става шеф в милицията и първото нещо, което се сеща да направи, е да си отмъсти на директора, че го е унижил. Пише донос до „народния съд” и репресивната машина се задейства. <br />
<br />
Съдебно дело и присъда за евентуални „противодържавни и противонародни престъпления” на съпругата му Тонка Обретенова-Просеничкова няма. Тя е просто разстреляна, тъй като става свидетел на масовото убийство на русенски граждани в местността Балюв дол. <br />
<br />
<strong>- Какво още знаем за нея?<br />
</strong>- Тонка е дъщеря на Никола Обретенов – един от борците за освобождението на България от турско робство, участник в Ботевата чета, а след Освобождението – народен представител и кмет на Русе. <br />
<br />
Баба Тонка ражда 12 деца, 7 от които остават живи: 5 момчета и 2 момичета. От петимата й синове само Никола има потомство - дъщеря му Тонка Обретенова, станала по-късно Просеничкова. Останалите - Атанас, Ангел, Петър и Георги - нямат деца. От грижи по близките си Атанас не успява да създаде семейство. Ангел участва в четата на Хаджи Димитър и е заточен в Диарбекир. Връща се в Русе, когато е преминал годините за женене. Петър загива при едно от сраженията в четата на Хаджи Димитър. Георги е заклан при подготовката на Априлското въстание като апостол на Сливенския революционен окръг. От Петрана и Анастасия – дъщерите на Баба Тонка, само Анастасия има потомство – Захаринка. Неин баща е Захари Стоянов. Захаринка Захари Стоянова-Громбах почива на 98 години. Нейната дъщеря Хилдегард живее в Хамбург.<br />
<br />
Но да се върнем на Тонка Просеничкова. Като вижда, че дъщеря му има силно желание да учи, Никола Обретенов я изпраща да следва медицина в Париж, но тя там се записва в Агрономическия факултет. Тонка Обретенова-Просеничкова е <br />
<br />
<u>първата българка с висше агрономическо образование.<br />
</u><br />
Работи като агроном в Образцов чифлик край Русе и прави много силно впечатление на съгражданите си с професионалните си умения, знаенето на езици и широката си култура, особено музикална. Земляците й са я запомнили и като председател на младежката културно-просветна организация „Пчелички” в града, както и с благотворителната й дейност в международната организация на Червения кръст. През август 1940 г. тя е сред инициаторите в Русе за събиране на храни, медикаменти и пари в помощ на акостиралия на брега на Дунав кораб, който транспортира 509 германски евреи. <br />
<br />
Освен като отличен специалист и общественичка, Тонка Просеничкова е запомнена от русенци и като чудесна майка: тя отглежда и възпитава две дъщери - Милкана и Лиляна. И двете обаче имат невероятно трудна съдба след смъртта на родителите си. <br />
<br />
<strong>– Какво се случва?<br />
</strong>- От преживения ужас Милкана заболява от менингит и умира след кратко боледуване на 1 февруари 1945-а. Лиляна е изпратена в концлагер в Разградско. През 1949 г. се омъжва за художника Ненко Балкански, приятел на родителите й, който често им гостува в Русе. <br />
През 1957 г. тя подарява на Историческия музей в Русе <br />
<br />
<u>черепа на Стефан Караджа, <br />
<br />
</u>запазен от семейството й. Баба Тонка успява да погребе като свой син обесения революционер. След години тя прибира черепа му и в края на живота си го предава на сина си Никола Обретенов, а той от своя страна - на дъщеря си Тонка. Така стига до Лиляна Балканска. <br />
<br />
До последните си дни тя е огорчена, че къщата-музей „Баба Тонка“ пустее затворена от началото на промените у нас. <br />
<br />
<strong>- Защо, каква е причината?<br />
</strong>- Още през 30-те години на миналия век домът на Обретенови се превръща в своеобразен музей. Ученици от цялата страна пристигат в Русе, за да посетят Ботевия четник и да чуят автентичния му разказ за отминалите времена и за легендарната му майка. Да, но само 10 години по-късно куминистическият режим убива техните преки потомци - уважаваното от всички семейство Просеничкови. Един исторически факт, който наследниците на палачите се опитват да прикрият, като затварят музея за ремонт. <br />
<br />
Идеалист като предците си, Лиляна Балканска обаче цял живот прави дарения на държавата, включително и картините на покойния си съпруг, възлизащи на стотици хиляди левове. Едно от десетките ценни произведения на проф. Балкански е портрет на Баба Тонка, рисуван от нейния (през няколко поколения) зет.<br />
<br />
През 1980 г. Лиляна Балканска <br />
<br />
<u>дарява на фонд „13 века България“ 1610 произведения на съпруга си. <br />
</u><br />
Над 300 от тях са маслени картини, а останалите – акварел, туш и пастели. Част от творбите попадат в колекцията на Националната художествена галерия, но повечето отиват в галерията на родния град на Ненко Балкански - Казанлък. <br />
<br />
<u>Правнучката на Баба Тонка почива през януари 2003 г. на 80-годишна възраст.<br />
</u><br />
<strong>- Съдбата на наследниците на Баба Тонка след 9 септември буди недоумение, при положение че комунистите винаги са твърдели, че се гордеят с герои като нея. Нещо повече, нейният портрет е на корицата на книжката на техния лидер Сергей Станишев „Защото сме социалисти”…<br />
</strong><br />
- Не бива да се учудвате! Такава е съдбата и на наследниците на друга легендарна жена в нашата история - Райна Княгиня. След 9 септември къщата й, която тя строи като вдовица, е отчуждена. Най-големият й син – генерал Иван Дипчев, прекарва години по концлагери и затвори. През 1954-а е изправен пред съд за измислени престъпления отпреди 30 години и е осъден на смърт. След това присъдата е променена на доживотен затвор. Умира в концлагера в Ловеч. Гробът му не се знае.<br />
<br />
Другият й син – Владимир, който участва в Междусъюзническата и Първата световна война и се завръща от фронта като герой с 3 ордена за храброст, след 9 септември изчезва безследно на път за работа. Смята се за разстрелян без съд и присъда.. <br />
<br />
<u>И неговият гроб не се знае. <br />
</u><br />
Синът му Христо, също офицер, е изпратен в концлагера Богданов дол. Внукът Владимир (правнук на Райна Княгиня) завършва с отличие инженерство, но го уволняват от завода на третия ден след постъпването – досието върви по петите му.<br />
<br />
Най-малкият син на Райна Княгиня – Асен, който проявява себеотрицание при атаката на Тутраканската крепост през 1916 г., а по-късно и в боевете при Дойранското езеро, след 9 септември дълги години лежи по лагерите. Умира през 1964-а в Бургас. Лишават го дълги години от пенсия, не разрешават на децата му да следват… <br />
<br />
<br />
<em><strong>Венелин МИТЕВ</strong></em>
2 Коментара: