45 години от Потопа във Враца: Отровната стихия разруши 156 къщи, от тинята извадиха 118 обезобразени трупа

Над 310 семейства остават без дом. Покривите на 1000 къщи са отнесени

<em>На 1 май 1966 г. Врачанското дефиле се разцепва от ужасяващ тътен. Бентът на хвостохранилището към оловно-цинковата флотационна фабрика &bdquo;Мир&ldquo; и близкия рудник &bdquo;Седмочисленици&ldquo; се пръсва. Стотици тонове отровна тиня блъвват нагоре и политат към Враца по коритото на река Лева.<br /> </em><br /> В миньорската махала Згориград, само на километър от центъра на града, започва да се вихри &ldquo;всемирният потоп&rdquo;. Стихията помита всичко. Къщи, дървета, мостове, телеграфни стълбове, огромни скални късове, животни и хора, даже зоопаркът за секунди са грабнати и бастисани от талазите. Диви крясъци и викове за помощ огласят цялата околност.<br /> <br /> За 20 минути бушуване потопът отрязва тотално района от цивилизацията. Ток, вода, телефонни и т. н. връзки отиват &ldquo;на кино&rdquo;. Врачани се юрват панически да се скатават по най-непредставими места от &ldquo;второто пришествие&rdquo;. За тези ужасно дълги 20 минути мътилката бълва по тротоарите трупове на хора и животни. Тинята довлича чак на главната улица трупче на дете. От храстите край реката стърчат ръце и крака на мъртъвци.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Жертвите ги мият с маркучи на стадиона<br /> </strong></u></span><br /> Екипите на &ldquo;Гражданска защита&rdquo; почват да щурмуват живачната утайка. В Згориград тя е над покривите на къщурките. Камарата мъртъвци откарват на стадиона. Спасителите пускат маркучите, защото тинята е обезобразила жертвите. Гледката е смразяваща!<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Обезумели от скръб семейства се карат чий е мъртвецът</strong></u></span><br /> <br /> Разказва очевидецът на апокалипсиса Веско Николов, учител от местния техникум. Даскалът е единственият човек, фотографирал потоп в българската история.<br /> <br /> &ldquo;Като насън грабнах фотоапарата и хукнах навън - спомня си преподавателят. - Близо до Табашкия мост мътната лавина изби стената на къщурка, помете цялата покъщнина и я изхвърли навън. Видях как обезумялата старица хвръкна през малкото прозорче и като по чудо оцеля... Главния готвач на ресторант &ldquo;Чайка&rdquo;, заредил масите за първомайски банкет, го намерих с<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>разцепена глава, полумъртъв, затънал в кухнята в тиня до гърдите...&rdquo; </strong></u></span><span style="color: #800000"><u><strong>Пандизчия отпускар става спасител №1<br /> </strong></u></span><br /> Затворникът Димитър Георгиев, пуснат в отпуск заради празника, отървал шестима от гибел. Тъкмо цепел по моста над затвора, близо до махала Бистрец, когато видял връхлитащата стихия. Отсреща спокойно се движели мъж, дете и две жени, които не забелязвали талазите. Бягайте, изкрещял пандизчията. Хората хукнали и се отървали за части от секундата...<br /> <br /> &ldquo;Раираната пижама&rdquo; успял да стопира с ръкомахания и камион, който се готвел да прекоси моста. Шофьорът и двамата му спътници скочили от возилото и се изкатерили с бързината на планински кози по стръмния склон. Това бил последният момент, запечатан в съзнанието на спасителя. Когато помислил за себе си, било фатално късно. Стихията го отвлякла с бясна скорост. Докопал се до телеграфен стълб и буре, но талазите моментално ги избили от ръцете му. Чак на железния мост по шосето Враца - Монтана лавината отпуснала хватката си и метнала изпотрошената жертва в клоните на високо дърво...<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Руският спец Павел Евдокимов предрекъл трагедията<br /> </strong></u></span><br /> Маститият руски учен Павел Евдокимов, световноизвестен специалист по контрол и експлоатация на хвостохранилища, бил тревога, че подпорната стена на бента над Враца може да даде фира, цяла година преди потопа.<br /> <br /> На 12 юни 1965 г. професорът праща официалното си експертно заключение до тогавашния Комитет по химия и металургия. Ученият твърди, черно на бяло, че &ldquo;Върху низовия откос на стената (т.е. бента на хвостохранилището) вече има пукнатини, които доказват неговото свличане. През април и май следващата година може да се очаква катастрофа, свързана с човешки жертви и големи щети...&rdquo;. Сигналът му обаче увисва като досадна муха в паяжината на бюрократично безхаберие...<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>След наводнението Партията си измива ръцете,<br /> </strong></u></span><br /> като раздава наказания на шефовете от ниските номенклатурни етажи. За виновници №1 са обявени главният инженер на Медодобивния комбинат в Елисейна Коста Гърков и главният инженер на управление &ldquo;Цветна металургия и рудодобив&rdquo; Иван Чолаков. За проявена &ldquo;гибелна безотговорност&rdquo; им лепват 12 години строг тъмничен затвор. Началникът на хвостохранилището Кирил Ананиев, който уж сигнализирал навреме и достатъчно категорично за опасните пукнатини, получил 10-годишна присъда. С 5 години лишаване от свобода се отървал директорът на рудник &ldquo;Седмочисленици&rdquo; Краю Сираков.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Тато наредил: Да се мълчи!<br /> </strong></u></span><br /> докато градът тънел в траур. Над Враца и околностите кръжал хеликоптерът на тогавашния шеф на ДС генерал Ангел Солаков. Приземил се при пълна секретност и самият партиен и държавен глава.<br /> <br /> Нашенци научават за апокалипсиса от... чуждите радиостанции. Трагедията се засекретява за дълги години от най-високо място. Журналистите очевидци трябвало да забравят какво са преживели, а повечето от гилдията чак до днешна дата си нямат хал хабер.<br /> <br /> <em><strong>Георги КАРДАНОВ</strong></em>