Иван Иванов-Джон от група “Кукери”: Бяхме единствените рокаджии с момиче на йониката
През 1990 г. в Съюза убиваха на улицата за една цигара
През 1990 г. в Съюза убиваха на улицата за една цигара
<em>Иван Иванов е роден на 25 март 1950 г. в Горна Оряховица. Завършил е английска гимназия в Русе и после филология в СУ. От малък се занимава с музика. Ходил е на уроци по цигулка, пиано... Пеят се предимно италиански и френски песни, но когато изгряват “Бийтълс”, всичко се обръща тотално. Създател е на група “Кукери”. Китарист и вокал. Женен за Гинка Иванова-Джина от “Трамвай № 5”. Има голяма дъщеря, също певица.<br /> </em><strong><em><br /> </em>Джон, кой създаде група “Кукери” и кога?<br /> </strong>- Създадох я аз в 9-и клас на английската гимназия заедно с китариста басист Пламен Басаров през 1967 -68 г. Така се случи. Цялата музика се обърна, когато се появиха “Бийтълс”. Пламен в момента е в Австралия. Завърши тук архитектура. Замина с цялото си семейство. Групата създадохме преди още да сме чували и виждали електрически китари. Първите два албума записах с правена китара. Свирехме във физкултурния салон, седнали на “коня”, с две кухи китари. Бяхме заключени в пансиона на английската гимназия в Русе и идваха от цялото училище.<br /> <br /> <strong>Не ви ли гонеха, не ви ли намаляваха поведението?!<br /> </strong>- Гонеха ни всякак, но направихме невъзможното. Успях да убедя директора, Димитър Стефанов, до такава степен, че той ни купи електрически китари и уредби. Направихме официална група към училището “Пеещи звезди”. Бяхме много горди и щастливи. Всички ни приеха и тогава се сформира група “Кукери” с Нели Янкова (тя стана редактор в телевизията) на пианото и солистка, Дени Драганов, Стефан Попов, Пламен Басаров и аз. <br /> <br /> <strong>Как ви приемаха с жена в групата?!<br /> </strong>- Бяхме единствените с момиче на йониката. Тогава всички рокаджийски групи бяха само мъже. Ние бяхме единствените с групарка. Тогава се разтуриха “Златни струни”. И Данчо тръгна да прави “Сигнал”. Имаше по 200 души опашки. Като влизаха от комсомола, обръщахме да пеем на български. Щом излизаха, пак започвахме на английски. Тогава “Щурците” имаха проблеми, “Сигнал” също. Нас не ни спираха много, защото нямахме много концерти. Свирехме ъндърграунд. Чак 1973-74 г. ни излезе официален запис, “Тракийски момичета”. Христо Ковачев от БНР много ни помагаше. 5 години поред бяхме на “Златния Орфей”. Взехме 2-3 награди. Заложихме малко на етноелементи. Така се и прочухме като първа група, която свири етнорокендрол. Много вървеше и ни харесваха. Проблемите ни бяха, знаеш, с косите, особено в телевизията. Слагахме фиби, лепяхме с гелове, какво ли не...<br /> <br /> <strong>Кога се запозна с Джина?<br /> </strong>- Отидохме за първи път в Съюза на турне. Много добре мина всичко и ни поканиха за следващата година. Тогава, през 1984-85 г., се връщаме от западната чужбина, много слушахме и ни пускаха, само Нели я спряха при първия ни опит, защото в нейната къща влизали “дългокоси хулигани, които свирели упадъчна западна музика”?! А дългокосите хулигани това бяхме ние, които ходехме да репетираме. Та хукнах веднага да обяснявам на полковници и началници, комсомоли и т. н., че сме читави хора... Пуснаха я. Обиколихме цяла Европа по клубовете. Нели пък не издържа да свирим от 20 до 04 ч., рамото ми е със сантиметър по-ниско от китарата. Много колеги са оперирали гласните си струни, но не го казват. Може да се превърне в злокачествен тумор. Зорът ни беше да си купим хубави инструменти. <br /> <strong><br /> Как толкова мъже си деляхте Нели Янкова?<br /> </strong>- Трудна работа беше, но... Тя не можа да издържи в чужбина. Още при първото ходене в Германия каза, че това не е за нея. Беше й изключително тежко.<br /> <br /> <strong>А кой ви покани на Запад?<br /> </strong>- На “Орфея” се появи един много голям мениджър от Холандия, Джон Вардел, който докарваше тук балетите и певците от ГДР. Та идва и ние свирим някакво парче в “Магурата” на финалния бал на Батето. Свирим ние, а той казва, че не може да ни вземе, защото сме свирели силно, по концертен начин, “нямате нагласата да свирите на хората на ушенце”. И ни отряза... На другата година пак идва. Пак свирим, пак се срещаме. “Абе, нали ви казах! Вас няма да ви взема! Не ставате!” Жана Моллова, директорката на импресарска агенция, му каза: “Господине, това е една от най-елитните наши групи. Заради името и авторитета ги вземете за месец-два... може и да станат.” “Ще ги взема тогава и не за един месец, а за два, та поне да имат пари за път, като ги изгонят!” Обаче първия ден отиваме в заведението, яка дискотека за елита на Арендол, Норвегия, и започваме... Вече треперим след края и една сервитьорка ни казва: “Шефът ви вика в другата зала!” Казах си “Край! Сега като ни изгони, да си тръгнем утре... Ние сме потънали в дългове, за да пътуваме...” Шефът взел едно шампанско, плодове и ни посреща: “Никога не съм очаквал, че такава добра група ще дойде тук!” Направо паднах. На другата сутрин се обади мениджърът: “О, Иван! Вери гуд! Вери гуд!”. Та от “Вери гуд!” така 20 години останахме из Запада. От 1980 г. <br /> <br /> <strong>Ти тогава ли си развали първия брак?<br /> </strong>- Да. Беше несполучлив брак.<br /> <br /> <strong>А с Джина как се оженихте?<br /> </strong>- Запознахме се в телевизията. Те снимаха преди нас. Отидохме с групата. Надникнах иззад завесата... От 4-те от “Трамвай № 5” като я видях, и очите ми останаха в нея. Знаеш, че всички са страшни гаджета, но очите ми в нея... А ние не знаехме, че има такава група. Нали все по чужбина сме... 4 страхотни мадами, а моят поглед директно на Джина и точка. Това какво значи?! Заминаха си. Само след два дни пристига Петко и иска да пътуваме заедно на турнета. Нямаха група. Направихме 10 наши и десет техни хита и тръгнахме. От дума на дума така и стана. Отидох да ме запознае с момичетата и да ги чуя. Нали бях нещо като всичко, за договори, за пътувания... А Джина ми в акъла. Запозна се с всички и започнахме. 4 турнета в СССР направихме. Те просто умираха. Като излязат с късите гащи... още на другия ден пращаха тук телекси, за да идем и другата година “за когато те кажат”. Спряхме през 1990 г., защото там започнаха да убиват за една цигара. Та така станахме семейство с Джина през 1988 г., а на другата година се роди Марта. Запя си от малка. Нищо не сме я карали насила.<br /> <em><strong><br /> Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ</strong></em>