С майсторски финт бай Тошо изритва от властта Антон Югов

Ученикът надминава и унищожава далеч по-заслужилия си учител

Ученикът надминава и унищожава далеч по-заслужилия си учител

<em>Антон Югов е сред най-видните имена на БКП. Той ръководи голямата стачка на тютюноработниците в Пловдив от 19-25 юни 1940 г., участник е в антифашистката съпротива като шеф на Военната комисия на ЦК на БКП и член на Главния щаб на НОВА и дори успява да избяга от концлагера &bdquo;Гонда вода&rdquo; на 30 септември 1941 г., осъществява деветосептемврийския преврат през 1944 г. и след това 18 години е на държавния връх.<br /> </em><br /> Той е първият вътрешен министър на БКП &ndash; от 9 септември 1944 до 6 август 1949 г.<br /> Като такъв <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>назначава на 28 септември 1944 Тодор Живков за главен инспектор към Дирекция на народната милиция, <br /> <br /> </strong></u></span>подкрепя постановление № 6 на правителството на Кимон Георгиев от 30 септември 1944 г. за създаване на Народен съд, ръководи репресиите срещу антикомунистическата съпротива у нас в периода до 23 септември 1947 г., когато е обесен Никола Петков, но и направлява преследването на врага с партиен билет от 25 октомври 1948 г. насетне, чиято най-свидна жертва става Трайчо Костов, увиснал на бесилото на 16 декември 1949 г.<br /> <br /> При преследването на инакомислещите си събратя дори се престарава, като до април 1950 г. от БКП са елиминирани 92 500 души.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>За Югов не съществува съмнение за вината на Трайчо Костов <br /> </strong></u></span><br /> Той смята, че сподвижниците от шпионската му банда са искали &bdquo;да премахнат др. Георги Димитров от своя път и по такъв начин да извършат насилствен преврат, да откъснат България от Съветския съюз и да я насочат на Запад към англо-американските империалисти, т.е. да върнат господството на капитализма в нашата страна...&rdquo;<br /> <br /> Югов е министър на индустрията и тежката промишленост (20 януари 1950 &ndash; 20 август 1952 г.) и вицепремиер (20 август 1952 &ndash; 18 април 1956 г.). След Априлския пленум (2-6 април 1956 г.) е избран за министър-председател и остава такъв от 18 април с. г. до 27 ноември 1962 г.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Опитният антифашистки водач и образцов палач се оказва неподготвен за интригите, които постоянно тресат висшите етажи на властта у нас<br /> </strong></u></span><br /> Антон Югов не разбира, че остава в играта след Априлския пленум, тъй като е необходим на новия властелин Тодор Живков. Тато го използва като екзекутор срещу съратника му Георги Чанков на пленума на ЦК на БКП от 11 &ndash; 12 юли 1957 г.<br /> <br /> Именно Югов чете унищожителния доклад, с който обвинява Чанков в &bdquo;непартийно поведение&rdquo;, след което ветеранът е отстрелян.<br /> <br /> На 29 ноември 1961 г. Антон Югов подкрепя Живков и при отстраняването на Вълко Червенков, на когото и двамата дължат партийната си кариера и израстването си в номенклатурната йерархия.<br /> <br /> Така към 1962 г. Югов остава сам от кохортата партийни ръководители от старата гвардия. Той наивно смята, че след като е подкрепил Тато при свалянето на Чанков и Червенков, е откупил своето оставане начело на държавната пирамида, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>а всъщност се оказва, че е съдействал на Живков да се отърве от своите съперници, докато дойде неговият ред на 4 ноември 1962 г.<br /> </strong></u></span><br /> Тогава Тато, съвсем преди началото на Осмия конгрес на БКП, планиран за 5 ноември, се сеща, че има несвършена работа. А тя е свързана с &bdquo;поуките от извращенията в органите на Държавна сигурност&rdquo;, както и с &bdquo;погазването на законността в нашата страна&rdquo;. Виновни са, естествено, Червенков и Антон Югов. Живков цели на самия конгрес да няма никакви конкуренти. Затова Югов и Червенков са наказани (Югов е свален от заеманите държавни и партийни длъжности, а Червенков изключен от БКП).<br /> <br /> Тато посочва Югов като родоначалник в нашите условия на извращенията и го обвинява, че е човек с болни амбиции, организиращ втори властови център, тъй като като глава на кабинета, подкрепян от съветския лидер Хрушчов от 1958 г., Югов устоява на типичните Живковски прояви на субективизъм и груба намеса в работата на правителството.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Отмъщението на Тато е сурово<br /> </strong></u></span><br /> На пленума Югов е наречен двуличник, зъл и отмъстителен човек, суетен и болезнено честолюбив! Заседанието се провежда в заседателната зала на Политбюро на втория етаж на партийния дом и докато трае, в междинната стая до тази на секретарката на Тодор Живков, чака със заредени пистолети Мирчо Спасов, готов да се намеси при нужда!...<br /> <br /> Антон Югов се опитва да противодейства на вендетата на заседанието на Политбюро на 3 ноември 1962 г. , но на следващия ден, разбрал, че съпротивата е безсмислена, сваля гарда и приема критиките, отправени към него. &bdquo;Трябва да заявя, другари, че аз съм напълно съгласен и поддържам направеното предложение, в това число и предложението да бъда изваден от състава на Политбюро и ЦК на нашата партия&rdquo;.<br /> <br /> Той декларира, че няма да пречи и ще отиде да работи там, където го изпрати партията.<br /> <br /> За благодарност Живков го лишава от делегатски права, с което му затваря пътя към започващия на следващия ден партиен конгрес.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>На 27 ноември 1962 г. вече не е министър-председател<br /> </strong></u></span><br /> От IV ОНС е отзован две години по-късно, а през 1972 г. е изключен и от БКП.<br /> <br /> Столичани често виждат изпадналия в немилост бивш партиен ръководител да отсяда в ресторант &bdquo;Стадион&rdquo; на триста метра от дома си &ndash; къщата на банкера Марко Рясков, която той присвоява след девети септември 1944 г. Заведението е любимо на Югов. Идва с пазача си и с измъчващото го страдание. За приятели и душеприказчици ползва келнерите, които с умиление му викат Тони Китарата...<br /> <br /> След това, типично по Живковски, за 80-годишния му юбилей на 28 август получава званието &bdquo;Герой на социалистическия труд&rdquo;, а пет години по-късно е сред последните щастливци, получили званието &bdquo;Герой на НРБ&rdquo; - най-високото в комунистическа България.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Югов доживя падането на Тато от власт на 10 ноември 1989 г.</strong></u></span> <br /> <br /> и дори е възстановен в партийните редици на извънредния XIV конгрес на БКП на 30 януари 1990 г.<br /> <br /> Умря на преклонна възраст, почти 87-годишен, на 6 юли 1991 г., само шест дни преди приемането на новата ни демократична конституция.<br /> <br /> <em><strong>Борислав ГЪРДЕВ</strong></em>