ЖЕНИ С МИНАЛО
^Програмирала съм се щастлива връзка без любов^, твърди вдовицата на Грашнов

Скоро богатата бизнесдама Лора Видинлиева ще стане за пореден път кръстница и макар да не вярва в нито една религия, ще потопи в църковния купел синчето на Христо Сираков и манекенката Ирен Онтева. Лора не устоя на поканата на Ирен и отколешния си познат Сираков, заради чийто 50-ти рожден ден специално долетя в България. Още повече че по света има доста кръщелници, а някои от тях дори носят нейното име. Самата Видинлиева се шегува, че като съвестна кръстница зорко бди над съдбата на много ^лорчета^, а някои от тях дори издържа, докато следват в престижни чужбински университети. Лора почти никога не отказва да кумува на сватби - в това отношение като нищо ще счупи рекордите по кумство на Иван Славков и застреляния висаджийски бос Георги Илиев. Тя, заедно с третия си съпруг Владимир Грашнов, кумува и на Татовата внучка Евгения Живкова преди години. Сигурно и затова се говори, че произходът на Лориното богатство има нещо общо с прословутите милиони на фамилията Живкови, които бизнесдамата въртяла в странство.

Приятелите на Лора Видинлиева твърдят, че тя е харизматична личност. Притежавала двойна енергия, тъй като съчетавала в себе си най-силните зодии на лунния и на китайския хороскоп - Лъв и Змия. Явно, за да усети човек харизмата на Лора, той трябва отблизо да я познава - снимките са само бледо копие на нейната страстна и пламенна личност. По страниците на илюстровани списания човек вижда просто една обикновена, пълничка, изрусена жена на средна възраст, която носи маркови дрехи, предимно на Кавали, и винаги е широко усмихната. Обича да танцува и да се забавлява с приятели, предимно от артистичните среди. Понякога, както на скорошния юбилей на Христо Сираков, във вихъра на танца се покатерва на стол, за да увековечат фотографите лудешкото й настроение. Родена е през 1953 г. и смята, че й предстоят още поне две-три десетилетия забавления, които не желае да пропусне. Не се бои от старостта, но затова пък я терзае мисълта, че има смърт, поради това и не обича да пътува със самолети.
Името на Лора Видинлиева е известно в нашенските бизнессреди много отдавна, но нашумя медийно чак когато третият й съпруг Владимир Грашнов оглави първия джиесемоператор в България ^Мобилтел^. Тогава и бе огласена нейната лична история, достойна за немски розов сериал от типа на ^Гулденбургови^.
Една от най-богатите българки се оказа подхвърлено дете, чието име първоначално било Снежа. Четиригодишната сладурана била оставена мокра и зъзнеща в коридора на централна софийска кооперация, където живеели доста бездетни семейства. Имала акцент на дете, расло в крайна мизерия в покрайнините на София. Осиновяват я болнавата еврейка Сузи Барух и съпругът й Митко - много добър китарист от Сливен. И до ден днешен истинските родители на Лора не са я търсили и не става ясно кои са. След време обаче осиновителите й се развеждат й я дават в пансион. Нищо радостно не помни днешната бизнесдама от онези години - само ^дрехи с печат и едни обувки на пет души^. Била много палава и дори в събота и неделя нямало кой да я вземе у дома си, учителите пък винаги я подценявали и й пишели четворки вместо шестици. Децата пък я мразели и все за нещо й завиждали. На 18 години почти осиротялата Лора се жени за италианец, за да напусне България и да има зад гърба си поне малко подкрепа. Когато за пръв път вижда Лаго Маджоре, се зарича, че един ден ще си купи къща там - нещо, което реализира почти на 50 години. Първият й брак, от който се ражда дъщеря й Еми, трае само няколко месеца. Младата българка остава с дете на ръце, но без професия. ^Живеех в Торино и за да се издържам, миех стълбищата на един блок^. Обитатели на един от апартаментите в блока произвеждали бои и тъкмо те открехнали младата жена за бизнеса с бои. Следва търговия с кожи, дърво, метали, козметика... ^Установих връзки с всички външнотърговски предприятия в България и започнах да работя с всичките - без изключение^, спомня си днес бизнесдамата. Посветени предполагат, че за да я допуснат да търгува в родината си, Лора е била вербувана от тайните служби. Нищо чудно, като се има предвид, че вече се убедихме, че половината българи в Татово време са били ченгета, а другата половина - просто доносници. Въпреки че се жени за западняк и заминава за Италия в началото на 70-те, по време на Желязната завеса, Видинлиева не е обявена за невъзвръщенка. Тя дори скоро решава да живее в родината си - заради бурна любов с мистериозен турски ^бизнесмен^, когото среща по време на едно от многобройните си пътувания по света. Една от най-пикантните истории, свързани с името на Видинлиева, гласи, че голямата любов на живота й и баща на сина й Руши е турският терорист Бекир Челенк, свързан с атентата срещу папата. Лора отрича да е била свързана с Челенк, но не желае да оповести фамилията на бащата на Руши. ^ С бащата на Руши изживяхме силна, страстна любов. Той беше много красив, също като мен. Изобщо мен винаги са ме виждали с много красиви мъже^, смее се бизнесдамата в интервю пред своя приятелка-журналистка от списание ^Ева^. Като истинска ВИП-особа Лора Видинлиева не е склонна да говори много за личния си живот пред медиите, дава интервюта единствено за свои дружки от хайлайфните партита. Обича да спретва шумни тържества на своите рождени дни - кога в резиденцията в Бояна, кога в къщата си в Стреза, Италия. В Италия или в Южна Африка посреща купища чужди и родни политици и бизнесмени, храни ги, пои ги, точно както е прието в големия бизнес, където лобирането е просто практика. И както е правил покойният й съпруг Владо Грашнов.
Лора дели живота си на два периода - преди и след смъртта на Грашнов.
15-те години семейно съжителство с него са най-щастливото й време - това, заради което тя определя брака като ^прекалено съвършено състояние за несъвършената човешка природа^. След като се влюбва във Видинлиева, Владимир Грашнов изоставя втората си съпруга - днешната бизнесдама Вили Вутова, собственичка на елитен хотел в Банско. Лора и Владо са дългогодишни приятели и бизнеспартньори, тя му предлага да се оженят на шега, решават го за пет минути. След време именно Грашнов води бизнесдамата с децата в Южна Африка да посрещнат Нова година. После купуват къщата в Кейптаун и трайно се установяват в ЮАР. Дъщерята от първия брак на бизнесмена с първата българска миска Бранимира Антонова - Мария, завършва южноафрикански университет, заради което майка й е вечно задължена на Лора. ^Най-хубавите ми години откъм обич, спокойствие, хармония и разбирателство бяха с Владката^, изповядва Лора. ^Тогава не бях в конфликт със себе си. Това бяха петнайсет години, които са безценни. Не ми идват суперлативи. Ние нямахме никакви проблеми.^ Двамата движат различни бизнеси, Грашнов нито веднъж не вижда Лора да готви пред печката - тя не е от породата домакини, въпреки че готвенето й се отдава. Един-единствен път му е сервирала закуската в леглото - през медения им месец в Италия. В къщата им в Кейптаун им прислужва черна помощница, която Лора нарича ^моята негърка^. Грашнов е много контактен, допуска до себе си всякакви стари познати, кани ги на гости в ЮАР, докато съпругата му е пестелива на думи, подбира познанствата си. Особено резервирана е към тия, които искат откровено да използват мъжа й. Искат, ама не могат, щото и той е ^от стара коза яре^. Лора предпочита да общува с южноафрикански министри, комуникативна е, когато е полезно за бизнеса й. В кейптаунската си къща на брега на океана отглежда стафордширски териер, над който бди като орлица. Нарича мъжа си ^котьо^ или ^бони^ (от бонбон), той й отвръща със същото. На заснета от техен гост от България видеокасета може да бъде видяна как пазарува на едро екзотични плодове в супермаркета или заедно с негърката си пече зеленчуци на градинското барбекю, обилно намазана със скъпа помада. Лора е жена, която се поддържа, макар това да не е много лесно забележимо.
^... не пуша. Рядко пия, спортувам много. Плувам, ходя на фитнес. И медитирам^, твърди рано овдовялата лейди. По няколко пъти в годината посещава аюрведа център в Шри Ланка и минава пълен курс процедури - медитация, пречистване, масаж с топло сусамово олио. Има и такава процедура - леко се излива затоплено сусамово масло върху центъра на главата. Вярваш ли ми, че си спомних неща от детството, за които никога не съм се сещала...^, споделя Видинлиева пред позната журналистка. Един от подвизите на духа и тялото, с които най-много се гордее, е денят, в който издържала седем часа на зъболекарския стол, без да грохне. Пилили й зъбите без упойка, от болката се спасила чрез медитация.
Лора се смята за късметлийка, мисли, че съдбата често й подава ръка, а тя намира в себе си силата да я поеме. Не вярва в религии, вярва в Силата... Тази, която ни управлява свише, и своята собствена. Тежко, но достойно изживява смъртта на съпруга си Владо Грашнов, до последния ден бди над него и поръчва на домашната помощница в Драгалевци, софийската им къща, любимите му ястия. Малко преди той да почине, тя го успокоява с думите: ^Спокойно, Бони, щом сме двама, страшно няма.^ Лора е намерено дете, живяла е без родителска ласка, мила е стълбища за парче хляб, но нищо от това не може да се сравни с угасването на любимия й съпруг пред очите й. Все едно от какво е умрял Грашнов - дали от рак или от зверски побой, нанесен му от бизнеспоръчители, каквато версия битува в публичното пространство, до последния си миг той вярва, че жена му е силна и ще го спаси.
Сега, във втория етап от живота си - след Грашнов, Лора иска да спаси остатъка от живота си, да навакса всички забавления, които е пропуснала в сериозната си бизнескариера. ^Имала съм много неща, но ми е липсвало нещо^, твърди тя. ^Сега го разбирам: липсвала ми е малко лудост, малко несериозност...^ С усилия на волята се е програмирала да стане друг човек - да се смее, да се забавлява, да танцува по цяла нощ. Не пропуска да превърне нито един свой рожден ден в денонощен празник. На сватбата на дъщеря си Еми във Венеция превозва десетки българи до Италия, за да я почетат с присъствието си. От нейна изповед пред ^Ева^ се подразбира, че една година след като овдовява, вече има мъж до себе си - мъж, чието име няма да назове, за да не нарани някого. ^Това, което в момента ми се случва, съм го програмирала. Исках да се случи - избирах момента - как, къде, защо. Живеех с тази мисъл една година. Програмирах нещата така, че да се справя със самотата. Но връзката не означава любов. Освен това едно влюбване с една раздяла на тези години е много досадно. Ако трябва да съм честна - много е тежко. Ще започна да се самосъжалявам. Затова не се ^програмирах^ да се влюбя, а просто да имам връзка, в която и на двамата да е приятно.^ Лора предпочита пред любовта приятелите, тъкмо тях би взела със себе си, ако трябваше да живее на самотен остров.

Летисия ПРОКОПОВА