За да стигне върховете на “черната музика”, Людмата мина през тръните
Ако беше жив, големият джазмен Людмил Георгиев щеше да бъде на 78 години
Ако беше жив, големият джазмен Людмил Георгиев щеше да бъде на 78 години
<em>В гилдията го наричаха „ходеща музикална енциклопедия“, а вече покойният Вили Казасян го определи като „велик музикант, душата и сърцето на всички джаз фестивали“. „След него остана една огромна празнина“, единодушни са неговите колеги Кирил Маричков и Вили Кавалджиев. <br /> </em><br /> Самият джазмен пък се самоопределяше като романтик, домошар и вечно влюбен в съпругата си Нели. До последните си години той беше неуморен – джемсешъни, концерти, импровизации до зори в уютния му дом с Васко Петров, Стефка Оникян, Камелия Тодорова…<br /> <br /> Бъдещият маестро среща любовта на живота си, когато е само на 15 години. И това е… Джордж Гершуин. Бащата на „Порги и Бес“ го вдъхновил да засвири първо на кларинет, после на алтсаксофон и да създаде първия джаз оркестър в България – „Джазът на младите“. Преди да стигне до върховете на „черната музика“, Людмата е трябвало да мине през тръните. Защото да се свири джаз в комунистическа страна – особено преди смъртта на Сталин – е било равносилно на… държавна измяна! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>„Сегодня джаз играешь, завтра родину продаешь!“ <br /> <br /> </strong></u></span>с този лозунг нашенските васали на Кремъл заклеймявали „упадъчната“ американска музика. Бъдещият маестро е млад и дързък, но наказанието не му се разминава. През 1949 г. народната власт го праща на лагер по донос на кварталния партиен секретар. Натегачът го натопил, вбесен от честите репетиции на „Джаза на младите“ в апартамента на Людмил. <br /> <br /> В един прекрасен съботен майски ден през 1949 г. в дома му довтасва лейтенант от милицията и делово му връчва призовка. В срок от 24 часа Людмата трябвало да се яви в поделение еди-кое си, в село Чомаковци, Белослатинско. В лагера трябвало да се копае канал от Чомаковци до Оряхово на Дунава. Работата започвала рано сутрин и завършвала късно вечер. Който не изкарал определената норма, оставал на фенер, докато я изпълни. Там обаче Людмата често вадел кларинета, което подсетило началника на лагера да сформира оркестър. Репертоарът бил 90 на сто джаз и 10 на сто румби, танга, валсове, сред които руските „Темная ночь“ и „По сопках Манджурии“.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>“Лагерът беше обграден с бодлива тел, а в средата беше бараката, където спяхме на нарове…“, пише джазменът в мемоарната си книга „История в синкопи“<br /> </strong></u></span><br /> През 1971 г. Хачо Бояджиев прави предаване с “Джазът на младите” по телевизията. <br /> <br /> Напук на изпитанията, Людмил Георгиев не губи нито шеметното си чувство за хумор, нито пословичното си жизнелюбие и артистизъм. <br /> <br /> Той е намерил веднъж завинаги своя Бог – джаза. И в негово име е готов на всякакви жертви. Жертва до стотинка хонорарите си от гастролите в чужбина, за да си купува плочи, книги за джаза, музикални енциклопедии. Друга голяма страст на покойния джазмен били… пепелниците. Двамата със съпругата Нели си носели по един пепелник с изглед от всяка световна столица, която са посетили. Скъп подарък им е и малък стенен сувенир от незабравимата Леа. <br /> <br /> Всички в София са знаели, че ако му звъннат посред нощ и го питат: „Людма, кой беше на виброфона от онзи запис с Чарли Паркър в Чикаго, не помня коя година, на онова парче, как се казваше…“, той веднага отговарял и вадел записа. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Щрихи към портрета<br /> </strong></u></span><br /> Най-популярният български джазмен Людмил Георгиев e роден на 31 март 1930 г. в София. Започва да свири на кларинет и алтсаксофон още 15-годишен. Людмата създава първия джаз оркестър в България – „Джазът на младите“ (1946) и продължава изявите си в „Оптимистите” (1953), а по-късно в оркестър “София” и Бигбенда на БНР. Саксофона, както е известен сред приятелите си, е лидер на различни формации, с които е участвал във всички джаз форуми у нас. Години наред е свирил в Европа, Америка и Азия. От 1994 г. Людмил Георгиев е президент на Българското джаз общество. Автор е на няколко музикални албума, издал е книгите „Звезди на джаза“, „Гласове на джаза“, „История в синкопи“ – статии, спомени и интервюта с видни български и чужди джаз музиканти. През 2000 г. виртуозът бе удостоен с „Кристална лира“ от Съюза на българските музикални и танцови дейци и с орден „Стара планина“ – първа степен. Людмил Георгиев почина през 2003 г.