31 години от смъртта на Григор Вачков: Клюкари злословеха, че Гришата и Коканова са любовници
Родил се в семейство на католици - бащата е Бонифаций, братята са Рафаел и Джовани, сестрата - Беатриче
Родил се в семейство на католици - бащата е Бонифаций, братята са Рафаел и Джовани, сестрата - Беатриче
<em>Григор Вачков Григоров (26 май 1932 - 18 март 1980) е носител на титлата „народен артист“. Играл е в 41 български филма. Популярността му добива широки размери, след като изиграва ролята на капитан Димитър Бомбов (Митко Бомбата) от телевизионния сериал „На всеки километър“ (1967-1971). Едни от филмите му, получили международно признание и награди от кинофестивали, са „Последно лято“ (1974) и „Мъжки времена“ (1977). Последният му филм е „Мера според мера“, в който неговата роля остава недовършена.<br /> <br /> </em><span style="color: #800000"><u><strong>Баща е на актрисата Мартина Вачкова и много добър приятел на Йордан Радичков.<br /> </strong></u></span><br /> Най-близо до него в последните му месеци и дни са дъщеря му Мартина и съпругата Силвия. Ето какво си спомня Мартина Вачкова от онези дни:<br /> <br /> Последната ми среща с него бе на една автогара. Тогава го запомних като един много уморен човек. Беше ме попитал: "Искаш ли нещо да ти взема - лимонада?" Не исках нищо. Помахахме си... <br /> <br /> Но помня вечните му думи, че иска от мен да бъда добър човек... Никога не е искал да бъда успешна, да бъда най-талантливата, най-красивата. Той казваше: "Искам да бъдеш свестен човек." Повтаряше ми: "Не ме интересува дали ще ми носиш шестици, искам да имаш приятели. Щом телефонът вкъщи звъни, щом те търсят приятели, значи те обичат, значи си добър човек!" ...<br /> <br /> Помня как се върна от една среща с Ванга, беше много респектиран от срещата си с нея. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>След като се прибра от разговор с Ванга, беше безумно развълнуван <br /> </strong></u></span><br /> И имаше петно на панталона, все едно се е бил подпрял на ръката си, а тя му е държала ръката и му е говорила... Такива неща му е говорила, че му е капала пот от подмишницата върху панталона му. Дойде с мокро петно. Бръкнала му е в сърцето, говорила е за майка му, защото баба Мартина е починала, когато той е бил малко момченце. <br /> <br /> Ванга е направила връзката между баща ми и неговата майка. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Те са си говорили чрез Ванга <br /> </strong></u></span><br /> Той, естествено, попитал и за мен: "Ще бъде ли дъщеря ми добре?" Тя казала: "Нема да се загуби." Е, има ме още. <br /> <br /> После Ванга на мен ми каза много интересни неща - че той ще е винаги около нас, като нещо, което лети. И ние винаги се споглеждаме с майка си, когато около нас има пеперудка или пчеличка.<br /> <br /> И като отида на гроба, и в най-спокойното време да отида, листата на това дърво започват да треперят, идва ветрец. Аз понякога и физически усещам, че той е край нас. <br /> <br /> Беше голям приятел с Йордан Радичков и с Емилиян Станев. Те бяха неразделни. Баща ми играеше много в негови пиеси... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Имаше предчувствие за смъртта си <br /> </strong></u></span><br /> ... Той знаеше, че няма да живее дълго. Той живееше така живота - и утре да си отиде, да си е свършил работата. Беше много ларж. Той никога не е говорил за това, но и майка ми, и той са знаели, че е много болен... Той никога не се оплакваше. Никога не хленчеше. <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Тодор Живков много го е харесвал <br /> </strong></u></span><br /> ... Но баща ми не е бил толериран от Живков. Има някакъв орден "Кирил и Методий". Но не е бил като Калоянчев и Стефан Гецов, които са били близки с Тодор Живков. <br /> <br /> Приятелите на баща ми бяха Никола Русев, Радичков... По принцип хората на изкуството бяха много толерирани, ето сега ние живеем в блок на ЦК, на държавни и партийни чиновници. Имаше привилегии - кола без ред например...<br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Куфар с хляб взел за София<br /> </strong></u></span><br /> <em><strong>Никой в село Трънчовица не подозира, че Григор Вачков ще стане актьор. Всички в бедното семейство са католици - бащата е Бонифаций, братята са Рафаел и Джовани, сестрата - Беатриче. Момчето тръгва към Плевен, за да учи във винаро-лозарския техникум за агроном. Учителите обаче веднага разкриват таланта му. "И баща ми напълнил огромен дървен куфар с хляб и се отправил към театралната академия в София. В нея се удивили от таланта му, но се ужасили от диалекта му. Приели го за една година, при условие че се отърве от него", разказва Мартина. За неистовите усилия на Гришата да бъде перфектен може да се разбере от неговите дневници.<br /> </strong></em><br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><em>Силвия ВАЧКОВА:</em><strong> След смъртта на Гришата бях в ужасна депресия <br /> </strong></u></span><br /> <em>Търсех всевъзможни начини да се отърся от огромната мъка в сърцето си... <br /> </em><br /> Преди фаталния удар Гришата преживя и други здравословни кризи - тежка операция на стомаха, инфаркт, и всеки път под заплахата, че нещо може да се случи с него, все ми казваше: “Много ще ти бъде трудно!..” - с една тъга в очите, сякаш предчувстваше края си и се страхуваше как ще се справя, като останем сами с Мартина. <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Защо е мислел, че ще умре млад <br /> </strong></u></span><br /> ... Понеже имаше заболяване - бъбреците му бяха болни, и в казармата това заболяване се е обострило. А по време на снимките на “Мера според мера” - последният му, незавършен филм, е седял на такова течение, че Мартина, която го беше видяла как стои на студа, докато чака масовките, като се върна, ми каза: “Майко, ти не знаеш, вика - татко е ненормален. Той, вика, стои четири дни на едно течение, в една стара къща - седи и не помръдва, докато правят масовките със селяните и децата! Ако оживее, вика, ще бъде чудо!” В Ковачевица става това при кучешки студ. <br /> <br /> Почина на 47. Съдовете му бяха атрофирали. Тромбът, който се беше образувал, беше толкова голям, че все едно, както казаха лекарите - е умрял при катастрофа - такава аномалия се е получила... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Той преживя драматично една история, <br /> </strong></u></span><br /> към която не искам да се връщам заради паметта му. Беше ми разказал всичко до най-малката подробност, но изопаченията, приказките и недоверието от приятели - колеги от театъра, очевидно самотно са го потискали. И вероятно са дали отражение върху здравето му - получи удар. Беше огорчен към края си. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Григор Вачков и Невена Коканова бяха близки приятели <br /> </strong></u></span><br /> ... Много близки. Дотолкова, че чак бяха пуснали слухове, че са любовници двамата! - понеже ги видели на улицата, хванати за ръце. Ние с Шарлето (режисьорът Любомир Шарланджиев - съпругът на Невена Коканова - б.а.) се смеехме, защото знаехме, че това не е вярно.<br /> <br /> <em><strong>Михаил ГОСТИЛНИЧАРОВ</strong></em>