30 Май 2011, 23:05
10450 прочита
9 коментара
Сменях памперсите на Крис и го къпех, и чинии мия, когато се налага, споделя попзвездата.
<em>Графа се качва като дете на сцената и не слиза от нея вече 23 години. От първия си албум, издаден през 1993 г. - „Гумени човечета”, до последния, появил се наскоро - „Невидим”, Владимир Ампов, както е истинското му име, има „един вагон” хитове, клипове, номинации, наши и чужди награди, стотици концерти по света и у нас. Едни го смятат за як връзкар поради музикалното му потекло като син на музиканта Кирил Ампов. Други с ръка на сърцето признават, че бачка яко и талантливо, за да остане на върха. А ето и версията на Графа: <br />
</em><br />
<strong>- Много от децата на известни личности, попаднали в обсега на ранната слава, „изгарят” надеждите си за светло бъдеще и кариера. Теб обаче този „огън” те отмина. С какво беше съпроводена битката за оцеляване?<br />
</strong>- Вие сте много права! Твърде скептично винаги се е гледало на потомствените музиканти и изобщо хора на изкуството. Връзкарството у нас е нещо често срещано и винаги има едно съмнение дали наследникът е постигнал нещата със свой собствен труд и талант, или с връзки и влияние. Аз обаче като дете не разбирах за какво става въпрос. Просто всичко беше една шега. После пробвах да композирам. Баща ми разбра, че наистина музиката много ме вълнува, и винаги съм бил и ще бъда благодарен на моите родители, които ми показаха какъв е занаятът и са ме научили на много неща. <br />
<br />
В „битката ми”, както казахте, минах през това да ме смятат за връзкар, тъй като в този начален период просто никой не вярваше, че аз сам си пиша музиката, че сам си правя аранжиментите. Бях просто прекалено малък като възраст.<br />
<span style="color: #800000"><strong><br />
Години се борих да изляза от сянката на баща си. <br />
</strong></span><br />
Живеех с тази сянка. Обаче успях! Случи се с много труд и постоянство - да се откъсна от родителите си и да покажа какво мога. Даже сега се получи нещо съвсем обратното - като срещнат баща ми в някой магазин или на улицата, казват вече: „А-а-а, това е бащата на Графа”.<br />
<br />
<strong>- Беше само на десет години, когато се качи на сцената, пя и по митингите на СДС. Как ти се отрази това?<br />
</strong>- Фактът, че толкова рано започнах, мисля, че ме предпази от главозамайване. Имах щастието да направя песен с моите родители - „Вече десет години съм на този свят”, и това беше първото ми сблъскване с шоубизнеса. В края на 1988 и началото на 1989 г. песента стана хит. И никога не съм го крил, че съм пял на сцената на най-големия митинг в България. Оня прословут митинг, който беше на Цариградско шосе с милион и половина хора на него. В детските ми очи това беше невероятно изживяване! Никога повече не съм виждал толкова много хора на едно място. <br />
<br />
<strong>- Преди време подари твоята песен „Честно в очи” на „синята идея”. Предстоят избори в началото на есента, имаш ли нова песен „за подаряване” и на коя политическа сила би я дал?<br />
</strong>- Дали за това, че моите родители са били демократи, аз си оставам демократ. Винаги съм бил последователен в действията си и когато става въпрос за пеене по политическите кампании, <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>не съм бил „цветарка” никога! <br />
</strong></span><br />
В смисъл - днес с едните, вдругиден - с другите. Може би вече няма такова значение за хората, но аз съм принципен човек. <br />
<strong><br />
- Пишеш сам музиката си - това ли е и причината да не слизаш от сцената от детските си години? Издай някоя тайна на музата си?<br />
</strong>- Ще ви издам, че когато съм в много добро душевно здраве, когато съм щастлив, както този период от живота ми - пиша само тъжни парчета. И обратното: най-веселите ми парчета съм ги писал, когато съм бил най-потиснат. Обикновено ме питат защо имам толкова тъжни парчета и сигурно <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>ме мислят за някой депресиран тип, <br />
</strong></span><br />
който непрекъснато едва ли не плаче, докато пише песните си. <br />
<br />
Но си мисля, че другото нещо, поради което съм се задържал вече толкова дълго на сцената, е че си правя музиката сам. Сам съм господар на положението си. И сам вадя хляба си.<br />
<br />
<strong>- Кое е най-хубавото нещо, което си чувал за себе си?<br />
</strong>- Ами, най-хубавият комплимент който ми е правен, е, че имам най-положителния имидж в поп музиката. Не злоупотребявам с наркотици, алкохол и др. Те не са част от живота ми.<br />
<br />
<strong>- Но пък ти се носеше славата, че си голям женкар…<br />
</strong>- Аз си имам една такава теория: че е хубаво един мъж да си поживее, преди да се устрои...<br />
<br />
<strong>- Тези слухове наистина секнаха, откакто стана съпруг и баща.<br />
</strong>- Колкото и банално да звучи - аз срещнах момичето на моя живот и се чувствам щастлив.<br />
<br />
<strong>- Сега вече една жена ти е достатъчна?<br />
</strong>- Абсолютно! Животът ми започна по съвсем нов начин, откакто съм с нея и откакто се роди синът ни. А и второто ни дете вече е на път...<br />
<br />
<strong>- Честито, кога ще се появи? <br />
</strong>- През лятото някъде, пазим в тайна термина и пола му.<br />
<br />
<strong>- А кое най-лошото нещо, което си чували за себе си?<br />
</strong>- Има много злобни и завистливи хора, <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>има хора, които ме мразят <br />
</strong></span><br />
и най-лошото, което съм чувал за себе си, е, че без родителите ми нищо е нямало да постигна. Но аз продължавам да работя и да си гледам семейството.<br />
<br />
<strong>- В шоубизнеса има много „лакти и колене”. Някои прекрачвал ли е „прага на допустимост” в личното и творческото ти пространство? <br />
</strong>- Имало е хора, които са били некоректни, които са ме наранявали. Но не съм злопаметен.<br />
<br />
<strong>- Най-драматичната ти ситуация на сцената?<br />
</strong>- О-о-о, много пъти съм бил в стрес на сцената! Но най-големият гаф, който ми се е случвал, е на един концерт в Ямбол, когато паднах от сцената в оркестрината, докато пеех. И до ден днешен не знам как стана това, но мисля, че кецът ми се беше развързал и се спънах. <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>Беше страшно! <br />
<br />
</strong></span>Като по чудо се разминах да не се набуча на едно стърчащо желязо. В последния момент охраната ме спаси да не се нанижа буквално на него, а се разминах само с пукнато ребро. После продължих да пея, но болките бяха непоносими. До края на концерта оставаха още две песни. Изпях ги. После дойде линейка и отидохме в болницата.<br />
<strong><br />
Едно интервю на Керка ХУБЕНОВА<br />
</strong>
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
От упор
Операторът Емилиян Динов: Пазя куршуми от огнените точки, в които съм снимал
03 Ноем. 2016, 14:24
От упор
Коментар на депутата д-р Султанка Петрова: МОН прояви дискриминация на етнически принцип
02 Ноем. 2016, 13:42
9 Коментара: