Сменях памперсите на Крис и го къпех, и чинии мия, когато се налага, споделя попзвездата.
<em>Графа се качва като дете на сцената и не слиза от нея вече 23 години. От първия си албум, издаден през 1993 г. - &bdquo;Гумени човечета&rdquo;, до последния, появил се наскоро - &bdquo;Невидим&rdquo;, Владимир Ампов, както е истинското му име, има &bdquo;един вагон&rdquo; хитове, клипове, номинации, наши и чужди награди, стотици концерти по света и у нас. Едни го смятат за як връзкар поради музикалното му потекло като син на музиканта Кирил Ампов. Други с ръка на сърцето признават, че бачка яко и талантливо, за да остане на върха. А ето и версията на Графа: <br /> </em><br /> <strong>- Много от децата на известни личности, попаднали в обсега на ранната слава, &bdquo;изгарят&rdquo; надеждите си за светло бъдеще и кариера. Теб обаче този &bdquo;огън&rdquo; те отмина. С какво беше съпроводена битката за оцеляване?<br /> </strong>- Вие сте много права! Твърде скептично винаги се е гледало на потомствените музиканти и изобщо хора на изкуството. Връзкарството у нас е нещо често срещано и винаги има едно съмнение дали наследникът е постигнал нещата със свой собствен труд и талант, или с връзки и влияние. Аз обаче като дете не разбирах за какво става въпрос. Просто всичко беше една шега. После пробвах да композирам. Баща ми разбра, че наистина музиката много ме вълнува, и винаги съм бил и ще бъда благодарен на моите родители, които ми показаха какъв е занаятът и са ме научили на много неща. <br /> <br /> В &bdquo;битката ми&rdquo;, както казахте, минах през това да ме смятат за връзкар, тъй като в този начален период просто никой не вярваше, че аз сам си пиша музиката, че сам си правя аранжиментите. Бях просто прекалено малък като възраст.<br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Години се борих да изляза от сянката на баща си. <br /> </strong></span><br /> Живеех с тази сянка. Обаче успях! Случи се с много труд и постоянство - да се откъсна от родителите си и да покажа какво мога. Даже сега се получи нещо съвсем обратното - като срещнат баща ми в някой магазин или на улицата, казват вече: &bdquo;А-а-а, това е бащата на Графа&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Беше само на десет години, когато се качи на сцената, пя и по митингите на СДС. Как ти се отрази това?<br /> </strong>- Фактът, че толкова рано започнах, мисля, че ме предпази от главозамайване. Имах щастието да направя песен с моите родители - &bdquo;Вече десет години съм на този свят&rdquo;, и това беше първото ми сблъскване с шоубизнеса. В края на 1988 и началото на 1989 г. песента стана хит. И никога не съм го крил, че съм пял на сцената на най-големия митинг в България. Оня прословут митинг, който беше на Цариградско шосе с милион и половина хора на него. В детските ми очи това беше невероятно изживяване! Никога повече не съм виждал толкова много хора на едно място. <br /> <br /> <strong>- Преди време подари твоята песен &bdquo;Честно в очи&rdquo; на &bdquo;синята идея&rdquo;. Предстоят избори в началото на есента, имаш ли нова песен &bdquo;за подаряване&rdquo; и на коя политическа сила би я дал?<br /> </strong>- Дали за това, че моите родители са били демократи, аз си оставам демократ. Винаги съм бил последователен в действията си и когато става въпрос за пеене по политическите кампании, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>не съм бил &bdquo;цветарка&rdquo; никога! <br /> </strong></span><br /> В смисъл - днес с едните, вдругиден - с другите. Може би вече няма такова значение за хората, но аз съм принципен човек. <br /> <strong><br /> - Пишеш сам музиката си - това ли е и причината да не слизаш от сцената от детските си години? Издай някоя тайна на музата си?<br /> </strong>- Ще ви издам, че когато съм в много добро душевно здраве, когато съм щастлив, както този период от живота ми - пиша само тъжни парчета. И обратното: най-веселите ми парчета съм ги писал, когато съм бил най-потиснат. Обикновено ме питат защо имам толкова тъжни парчета и сигурно <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>ме мислят за някой депресиран тип, <br /> </strong></span><br /> който непрекъснато едва ли не плаче, докато пише песните си. <br /> <br /> Но си мисля, че другото нещо, поради което съм се задържал вече толкова дълго на сцената, е че си правя музиката сам. Сам съм господар на положението си. И сам вадя хляба си.<br /> <br /> <strong>- Кое е най-хубавото нещо, което си чувал за себе си?<br /> </strong>- Ами, най-хубавият комплимент който ми е правен, е, че имам най-положителния имидж в поп музиката. Не злоупотребявам с наркотици, алкохол и др. Те не са част от живота ми.<br /> <br /> <strong>- Но пък ти се носеше славата, че си голям женкар&hellip;<br /> </strong>- Аз си имам една такава теория: че е хубаво един мъж да си поживее, преди да се устрои...<br /> <br /> <strong>- Тези слухове наистина секнаха, откакто стана съпруг и баща.<br /> </strong>- Колкото и банално да звучи - аз срещнах момичето на моя живот и се чувствам щастлив.<br /> <br /> <strong>- Сега вече една жена ти е достатъчна?<br /> </strong>- Абсолютно! Животът ми започна по съвсем нов начин, откакто съм с нея и откакто се роди синът ни. А и второто ни дете вече е на път...<br /> <br /> <strong>- Честито, кога ще се появи? <br /> </strong>- През лятото някъде, пазим в тайна термина и пола му.<br /> <br /> <strong>- А кое най-лошото нещо, което си чували за себе си?<br /> </strong>- Има много злобни и завистливи хора, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>има хора, които ме мразят <br /> </strong></span><br /> и най-лошото, което съм чувал за себе си, е, че без родителите ми нищо е нямало да постигна. Но аз продължавам да работя и да си гледам семейството.<br /> <br /> <strong>- В шоубизнеса има много &bdquo;лакти и колене&rdquo;. Някои прекрачвал ли е &bdquo;прага на допустимост&rdquo; в личното и творческото ти пространство? <br /> </strong>- Имало е хора, които са били некоректни, които са ме наранявали. Но не съм злопаметен.<br /> <br /> <strong>- Най-драматичната ти ситуация на сцената?<br /> </strong>- О-о-о, много пъти съм бил в стрес на сцената! Но най-големият гаф, който ми се е случвал, е на един концерт в Ямбол, когато паднах от сцената в оркестрината, докато пеех. И до ден днешен не знам как стана това, но мисля, че кецът ми се беше развързал и се спънах. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Беше страшно! <br /> <br /> </strong></span>Като по чудо се разминах да не се набуча на едно стърчащо желязо. В последния момент охраната ме спаси да не се нанижа буквално на него, а се разминах само с пукнато ребро. После продължих да пея, но болките бяха непоносими. До края на концерта оставаха още две песни. Изпях ги. После дойде линейка и отидохме в болницата.<br /> <strong><br /> Едно интервю на Керка ХУБЕНОВА<br /> </strong>