Художникът Николай Китанов на 76: Изкуство има, култура няма!

• Скуката ми е непозната, тя е присъща на безделниците • Вярвам в силата на истинското изкуство, което при определени условия може да прави чудеса

<em>Николай Китанов е роден на 29 септември 1935 г. в с. Марулево, общ. Благоевград. Работи предимно в областта на живописта. От 1970 до 1996 г. е художник в Драматичния театър Благоевград. От 1962 г. участва редовно в националните и общи изложби на СБХ, има самостоятелни изложби, участва в десетки колективни в чужбина, отличаван е с награди за живопис. Негови творби са притежание на наши и чуждестранни галерии и частни колекции в: САЩ, Канада, Франция, Холандия, Германия, Швейцария, Полша, Италия, Португалия, Македония, Турция, Русия, Япония и др.<br /> </em><br /> Николай Китанов живее и работи в Благоевград. На 1 юни в галерия &quot;Хаджистоянови&quot; в НДК се откри неговата самостоятелна изложба.<br /> <br /> <strong>Кой е най-красивият миг в живота, отразен ли е в картина?<br /> </strong>- За мен най-красивият миг в живота е раждането. Раждането на едно човешко същество, на един живот, раждането на една добра, стойностна картина за мене е истинско, красиво, приятно преживяване.<br /> <strong><br /> Как минава един ваш ден, скучаете ли?<br /> </strong>- Откакто съм започнал да бъркам боите, да правя живопис (а това са повече от 50 години), всеки един ден, без изключение, минава във всеотдайна напрегната работа върху платното. Скуката ми е непозната, тя е присъща на безделниците, мързеливите хора.<br /> <br /> <strong>Какво е за вас любовта?<br /> </strong>- Любовта за мене е всичко. Тя е най-великото и върховно усещане и преживяване, което човек може да изпита. Но не само любовта като интимно отношение между двама души, а любовта в общия смисъл на понятието. Чувството към любим човек, любовта към живота, към работата и т.н. А любовта към творческия процес, към процеса на създаване на една творба е велико нещо, неповторимо преживяване.<br /> <strong><br /> В галерия &quot;Хаджистоянови&quot; видях рецензия в швейцарския ежедневник &quot;Трибюн дьо Женев&quot; за ваша изложба. Там сте имали няколко поредни изложби. С какво ви промени Швейцария?<br /> </strong>- Изложбите в Швейцария, пък и не само там, с нищо не ме промениха. Положителните отзиви за работите ми само потвърждават мнението ми, че трябва да вървя по моя си път и да не се отклонявам от него. Това съм Аз.<br /> <br /> <strong>Чувствате ли се добре в Благоевград, където живеете и творите?<br /> </strong>- Живея и работя в Благоевград. Където и да съм, в Благоевград или другаде, щом мога да творя, да рисувам, да вдишвам мириса на терпентин и балсам, да правя това, което ме вълнува, то ми стига. И все пак културните събития в големия град понякога ми липсват. Не е все едно дали живееш в Париж или в София. За твореца е важно да следи културните процеси, които се случват всеки ден. А в днешното глобално време това е много важно за един художник, който иска да знае какво става в сферата на изкуството.<br /> <br /> <strong>Дълги години сте били художник в Благоевградския театър. Омагьоса ли ви професията на актьора, кое е по-лесно според вас - да бъдеш актьор или художник?<br /> </strong>- Художническата и актьорската професия са много различни и всяка една от тях си има своя специфика. Аз съм само художник и мога да рисувам. Актьорът трябва да се превъплъщава в образа на героя, който играе, да влиза в ролята на героя, който играе. Актьорът е по-скоро изпълнител. Неговата работа е зависима както от сценария или драматургичния материал, така също - много важно - и от режисьорското решение, което е определящо. В изкуството лесно няма, сравнение не може да се прави кое е по-лесно и кое по-трудно. При художника хубавото е това, че е сам със себе си. Той е драматург и режисьор, и изпълнител, и е зависим само от себе си, за разлика от работата в областта на колективните изкуства. Има и още нещо много важно. Художникът оставя картините си, след като вече го няма, те остават във времето за поколенията (разбира се, ако е добър художник). В театъра всичко е един миг, изиграе ли се постановката, всичко си отива, разваля се, идва краят.<br /> <br /> <strong>Синът ви също е художник. Това пречи или помага за вашите взаимоотношения?<br /> </strong>- Със сина ми като художници взаимно се допълваме и разбираме. Всеки си върви по свой собствен път.<br /> <br /> <strong>Какво е за вас изкуството?<br /> </strong>- За мене изкуството, което правя, е всичко. Съдбовно съм свързан с работата си и за миг не мога да си представя живота си, без да рисувам. Ако не рисувам, значи не съществувам, няма ме.<br /> <br /> <strong>Кои са най-важните неща за вас в живота?<br /> </strong>- Любовта към семейството ми, към рисуването - без което не мога.<br /> <br /> <strong>Художниците остаряват ли?<br /> </strong>- Биологически също остаряват, но добрите сред тях остават във времето завинаги, времето се грижи за тях, пази ги.<br /> <br /> <strong>Как живеят художниците по света?<br /> </strong>- Живеят преди всичко според навиците си и според късмета, успеха и житейския стандарт, който имат. У нас също е така.<br /> <br /> <strong>Не сте пропускали участие в национални изложби. Какво са ви донесли те?<br /> </strong>- Участията ми в изложбите - национални, зонални, окръжни и други, за мене лично са били много важни и са ми носили голямо морално удовлетворение, а много често и материален стимул. В големите изложби художникът вижда как стои, сравнява се, съизмерва се, прави си изводи. За мене това е било винаги много важно, да видя как стоя сред стотици картини, как ме възприемат колеги и зрители.<br /> <br /> <strong>Имате ли любим художник?<br /> </strong>- Любимият ми художник е Ван Гог, но харесвам и много други художници от световния елит, а и някои български автори обичам.<br /> <br /> <strong>Ваши творби са притежание на много галерии и частни лица у нас и в чужбина. Можете ли да се наречете богат човек?<br /> </strong>- Определено мога да кажа, че съм богат духовно човек, обичам безкрайно добрата, стойностна музика, поезия и, разбира се, изобразителното изкуство, но в материално отношение не е така. Аз не познавам забогатял художник и особено в днешното тъпо бездуховно време, време на тотален духовен упадък. Изкуство се прави, има го, но култура няма, тъжно, много тъжно.<br /> <br /> <strong>Какво е посланието на вашето изкуство?<br /> </strong>- Посланието на изкуството ми е да възпитава хората, да ги прави по-добри, благородни и човечни, да ги възвисява духовно и интелектуално. Вярвам във въздействащата духовна сила на истинското изкуство, което при определени условия може да прави чудеса.<br /> <strong><br /> Какво ще пожелаете на читателите на вестника?<br /> </strong>- На читателите на в. &quot;Над 55&quot; желая преди всичко здраве, позитивно настроение и вяра в бъдещето! Дано тази безконечна криза, в която ни заклещиха, по-скоро свърши!<br /> <br /> <em><strong>Едно интервю на Мирослава ПАНАЙОТОВА</strong></em>