Проф. Йордан Йорданов на 72: Носът отличава човека от животните

• Капитан Дядо Никола не бил застрелян, ами посечен • Чувствах се щастлив, когато в ръцете ми оживя лицето на тракийска принцеса, тя беше еталон на вечната красота, спомня си известният антрополог

<em>Професор Йордан Йорданов е роден на 6 ноември 1938 г. Директор е на Института по експериментална морфология и антропология при Българската академия на науките. Автор е на самостоятелни монографии, научни публикации, пластични антропологични реконструкции на меките тъкани на главата, антропологични експозиции и самостоятелни изложби. Негови реконструкции са представяни в Япония, Франция, САЩ, Германия, Русия. Много български музейни сбирки са обогатени с тях.<br /> </em><strong><br /> Проф. Йорданов, с какво ви привлича работата върху реконструкциите?<br /> </strong>- Изпитвам огромно удовлетворение. В процеса на моделиране се вижда как в ръцете оживява човешко лице. И най-често удовлетворението идва от това, че този човек, живял по нашите земи преди хиляди години, става наш съвременник. Това помага не само на мен, помага на всички да видят как са изглеждали тези хора, живели преди нас, оставили костите си в тази земя, следи в материалната и духовната култура, във физическия ни изглед, в манталитета&hellip; Неща, станали нарицателни в европейската и световната култура &ndash; балкански тип, балкански манталитет, балкански инат.<br /> <br /> <strong>Продължиха ли вашите творчески вълнения?<br /> </strong>- Имам реконструкции, които смятам за успешни. Бих споменал реконструкцията по черепа на чъргубиля Мостич. Това е външният министър на Симеон и Петър, живял през Х век и погребан в Преслав. Там през 1952 г. са намерени неговите костни останки от известния покоен наш археолог проф. Станчо Ваклинов. Върху саркофага на Мостич има плоча с изсечен 12-редов надпис на старобългарски. От този надпис става ясно, че на това място почива Мостич, който е бил ичъргубил при цар Симеон и цар Петър, и като навършил 80 години, си оставил цялото имущество, станал черноризец монах и в това състояние свършил своя живот.<br /> <br /> <strong>Попадали ли сте на други интересни находки?<br /> </strong>- Искам да спомена направената реконструкция по черепа на тракийската принцеса от Враца. Тя е живяла през втората половина на ІІІ век пр. н. е. И е погребана с много златни накити. Само венецът, който е намерен около черепа, тежи 205 г. Фактически тракийската принцеса е последвала във вечния свят своя съпруг &ndash; местния владетел, т. е. тя е била убита и погребана заедно с него. В съседното помещение на гробницата е намерена слугинята, заедно с ездитния кон на покойника и колесницата. Принцесата е 16-17-годишно момиче с много фини и изящни черти. Тя може да бъде еталон за вечната красота. Нейният образ се доближава до каноните, оставени от Древна Елада, Рим&hellip;<br /> <br /> <strong>Има ли сред направените от вас възстановки интересни личности от епохата на Възраждането?<br /> </strong>- Аз имах голямата чест и голямата отговорност да се докосна до светините на един народ. Много интересни за българската история са нашите национални герои, дейци на Българското възраждане. Мога да спомена някои имена: Георги Стойков Раковски, Любен Каравелов, Захари Стоянов, даскал Бачо Киро Петров, Цанко Дюстабанов, зографинът Петър Генчев от Трявна, Димитър Ценович, касиеринът на БРЦК, който е дал първите 30 лири на Левски за първата му обиколка, бащата на Петко Рачов Славейков &ndash; Рачо Казанджията из Трявна, както пише на неговия череп&hellip; Плеяда от най-големите синове на България, които са защитавали идеята за национална свобода, самостоятелност и развитие. Това са личности, в които еманира българската същност, българската душевност в най-високи измерения.<br /> <br /> <strong>В процеса на работа установихте ли нови, неизвестни факти?<br /> </strong>- В черепа на Раковски се намират два анатомични вариетета. Това не са болестни белези или следи от болест, а някои характеристики в развитието. Раковски има отворен шев на челната кост, с който всички се раждаме, но след края на втората година той се заличава, с изключение на много малък процент. Той има и една кост, разположена в тилната част, наречена инкова кост, защото за първи път е описана в черепи на инки. Среща се много рядко. Но пък съчетанието между двата вариетета е изключително рядко. И тук идва най-голямата изненада. Точно тези два вариетета са намерени и в черепа на Любен Каравелов. Човек би казал, че Господ ги е белязал. Но това не значи, че всички, които имат тази комбинация, трябва да напишат &ldquo;Горски пътник&rdquo; или &ldquo;Маминото детенце&rdquo;. И обратно - в черепа на Захари Стоянов няма анатомични вариетети, но той като личност, като авторитет, като автор на знаменитите &ldquo;Записки&rdquo; е много близо до тази гениална надареност. При изследването на черепа на Капитан Дядо Никола, който три пъти е препогребван (защото всеки, който дойде на власт, се опитва да се докосне с нещо до великите и по този начин да стане и той велик), разрушихме една илюзия. Твърдението, че Капитан Дядо Никола е застрелян от осем заптии, се оказа невярно. Открихме огромни костни рани, следи от посичане, което показва, че той е бил посечен, заклан.<br /> <br /> <strong>Помага ли ви запазеният снимков материал от онова време?<br /> </strong>- При реконструкцията на Захари Стоянов се показа един по-различен, с по-големи размери нос, отколкото е на известните негови фотографии. Това ме принуди да преровя архивите. Намерих една снимка от т. нар. пловдивски период, която е без ретуш. На нея той е точно такъв, какъвто го показа реконструкцията. Аз търпях критики, че съм го направил много грозен, че не съответства на фотографиите и т. н. Но едва ли в този случай някой би имал по-голям интерес от мен резултатът да бъде такъв, че да бъде общоприемлив!? Просто човекът е харесвал фотографията си след ретуш&hellip;<br /> <strong><br /> Движейки се в периодите на историята, стигайки до наши дни, имате ли някакви наблюдения как еволюира външният вид на българина?<br /> </strong>- Този въпрос може да се отнесе как въобще еволюира съвременният човек. От времето на кроманьонеца до ден-днешен в биологията на човека, в неговата структура и функция няма никакви изменения. Има два епохални процеса, които протичат. Единият от тях се отнася предимно за черепа. Костите грацилизират, т. е. изфиняват се, което е лесно обяснимо с отслабването на мускулатурата и физическите натоварвания. Що се отнася до промяната или промените, които настъпват у населението на една страна, трябва да се отчетат много фактори &ndash; наследствените, смесването между отделните представители на отделни народи, раси и етнически групи, условията на средата в географски и климатичен аспект и не на последно място - условията на съществуване &ndash; социалните. Това са неща, които имат огромно отражение върху физическото развитие. Според данните, с които разполагаме, има отражение в периодите на нарастване и леко понижение на ръста във връзка с големите събития, каквито са големите ледникови периоди, световните пандемии или Първата и Втората световна война. След всяка война, след нищетата, глада, беднотията следва бум на ръста, т. нар. процеси на акселерация. Тези процеси майката природа контролира и компенсира с биологическа целесъобразност. Защото един двуметров човек използва много повече енергия, за да си завърже връзките на обувките например, отколкото един 175-сантиметров. Сегашното изследване тук в Института показва, че ръстът на съвременния българин се е увеличил средно с около 4 см, а на българката с по-малко от 3 см. Но е увеличил и глобалната маса, теглото си, и то доста чувствително. Заедно с това настъпват процеси в изменението на някои лицеви белези. Например гърбавостта на носа, което се отчита в предишните изследвания. Има тенденция към изглаждане. Спирам се на този нос, защото когато питат някого кое е най-характерното, което отличава човека от животното, се казва говорът, разумът. Нищо подобно &ndash; носът. Няма никоя жива твар върху земната повърхност и под слънцето, която да има нос, т. е. отделни въздухоносни пътища, както у човека. Това се свързва с изправения стоеж и вървеж.<br /> <strong><br /> Установено ли е някакво различие у населението в различните райони на България?<br /> </strong>- Да. Ако вземем придунавска България от Видин до Силистра, ще видим, че ръстът на мъжкото население намалява от запад на изток. Много интересно е и друго. На различни места се натрупва мастната тъкан в различните райони на страната. В изследваните 600 души в София тя е предимно по корема. А в района около Враца натрупванията са по бедрата. С най-наднормено тегло са в област Монтана. Това са любопитни неща, които трябва да бъдат обяснени на фона на многопосочността на факторите, които влияят върху физическото развитие на индивида. Това е много важно за прогнозата за работоспособността на българското население.<br /> <br /> <em><strong>Едно интервю на Станислава ГАВРИЛОВА</strong></em>