Петко Попганчев минава със самолета си под Стамболовия мост
<em>Животът на въздушния ас и талантлив инженер Петко Попганчев е достоен за холивудски екшън, а ако бяхме по-предприемчиви като народ, рекордите му по фигурно летене и геройства отдавна щяха да са влезли в Книгата на Гинес. Много от тях не са подобрени и до днес. Летял е безаварийно от 1925 до 1966 г. на 123 типа самолети. През 1933 г. става първият български авиатор, извършил сляпо летене. Поставил е 5 абсолютни републикански рекорда, сред които 33 минути полет по гръб и 135 последователно свързани лупинга. <br /> <br /> Последният си рекорд поставя през 1957 г., когато е на 52-годишна възраст &ndash; изпълнява за 41 секунди бавно управляемо &ldquo;тоно&rdquo; - фигура от висшия пилотаж, при която самолетът се завърта през крило по надлъжната си ос на 360 градуса. Но най-рискованият му полет, с който става известен на цяла България, е прелитането под Стамболовия мост във Велико Търново. <br /> </em><br /> <strong>- Кога става събитието, за което и до днес се носят легенди?<br /> </strong>- На 24 май 1932 година &ndash; в Деня на светите братя Кирил и Методий. Излита от Казанлък, зарежда гориво на летището в Горна Оряховица, самолетът му прави подход откъм хълма Трапезица и пикира над днешната Старопрестолна гимназия. Следва завой на 180 градуса срещу течението на Янтра. Стабилизира машината на 20 м височина, насочва се към моста, преминава точно по средата на свода. После прави кръг над града и гордо каца на хълма Картала. Невероятното акробатично изпълнение е посрещнато с бурни възгласи от търновци, станали свидетели на полета. <br /> <br /> Стамболовият мост е една от забележителностите на Велико Търново. Открит е през 1892 година и е от първите следосвобожденски творения на модерното мостостроене в България. И до днес радва окото със своята ажурна метална дъга, извила се на 30-метрова височина и свързваща двата бряга на Янтра. <br /> <br /> Самият Попганчев разказва след години, че полетът му е повлиян от тогавашната романтика сред авиаторите, но месец преди това във Велико Търново той най-сериозно преценявал възможностите &ldquo;за&rdquo; и &ldquo;против&rdquo; рискования полет.<br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че прелита под моста няколко пъти?<br /> </strong>- Не, прелита само веднъж. Освен това никой след това не успява да повтори този полет. Преди години е имало запитване за подобен опит в Община Велико Търново от полк. Свилен Иванов, но не е дадено разрешение. Не е вярно също, че изпълнението е направено, за да направи впечатление на бъдещата си съпруга Поля, която по това време е само на 10 години. Тогавашните вестниците пишат, че полетът е <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> &ldquo;нестандартно обяснение в любов към местна красива девойка&rdquo; <br /> <br /> </strong></span>Нещо подобно се случва едва през 1940-а, когато Попганчев каца в двора на Ловешката девическа гимназия, където в последния клас учи бъдещата му съпруга. Поднася й букет цветя и успява отново да излети от двора на гимназията. Разправят, че след това продължава да сваля момичето, като прелита ниско над нейната къща, за да хвърли букет в краката й. Е, кое девойче в света може да устои на подобна романтика! Скоро младата болярка облича бяла рокля. По това време въздушните асовете у нас се броят на едната ръка, а всичките ни летци са не повече от 50.<br /> <br /> <strong>- При толкова много &bdquo;звезди&rdquo; и &bdquo;герои&rdquo; в днешно време за хора като Попганчев все по-рядко се говори. Кой е той и какъв път извървява, за да стигне до подвизите си? <br /> </strong>- Още като юнкер във военното училище (днешната Военна академия в София) той се нарежда сред лудите глави в родната авиация. От 1925 до 1927 година 3 пъти каца в двора на училището, заради което началниците му се чудят дали да го накажат, или наградят. <br /> <br /> Роден е през 1905 година в Сухиндол, Великотърновско. Най-напред завършва Въздушното училище в Божурище с диплом за &quot;Пилот-авиатор на туристически самолети&quot;. После се обучава във Военното училище, а през 1934-а заминава за Берлин, за да следва авиоинженерство.<br /> <br /> &bdquo;Висок, строен, мургав, с гърбав римски нос, физически много издръжлив, носеше си шапката силно накривена надясно и имаше една горда походка, особено от това, че беше висок, покрай него всички се отнасяха с уважение и го почитаха &ndash; спомня си по-късно за него друг ас на българската авиация Ангел Илиев, тогава ученик на Попганчев. &ndash; Богоговеехме го, тъй като ние бяхме още съвсем начинаещи &ndash; 28-29-годишни, а той двойно на нашите години. В Ловеч имаше американски колеж. Точно по това време той се ожени за една от ученичките в колежа &ndash; 37-38 години по-млада от него Като потвърждение за неговото прословуто чувство за хумор е и обяснението му, което даваше за младата си съпруга: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;По-добре младо агне с приятели, отколкото дърта коза сам&rdquo;.<br /> </strong></span><br /> Продължава да лети като инструктор до 65-годишна възраст, а на 80 години, когато го блъска кола, е изпънат като струна и без нито една пломба. <br /> <br /> <strong>- Има ли в историята на авиацията друг летец преди Попганчев, прелетял под мост над река? <br /> </strong>- През лятото на 1927-а съветският летец-изпитател Валерий Чкалов прелита под една от двете централни арки на Троицкия мост на река Нева в Ленинград с изтребител Fokker D.VII, по това време на въоръжение във Военновъздушните сили на Червената армия. Там, където мостът съединява двата бряга, реката е широка 570 м и има повече от километър прав участък от двете му страни. Отворът на двете централни арки е 43 м, а височината над водата е 8 м. <br /> <br /> Нашият ас прелита под арката на Стамболовия мост с учебен самолет ДАР-1А, чийто двигател е с мощност едва 85 к. с. Почти 100 &bdquo;коня&rdquo; не му достигат до мощността на &bdquo;Фокера&rdquo;. Освен това &bdquo;Фокерът&rdquo; има крила с дебел носещ профил, много по-ефективен от тънкия профил на крилата на &bdquo;Дорчето&rdquo;. <br /> <br /> Посочвам тези технически данни, за да се види, че Попганчев извършва в някои отношения по-сложно и по-рисковано прелитане под мост от руснака. Ако нашият авиоинженер беше пилот-изпитател не в Божурище и Ловеч, а, да речем, в Щатите или Русия, днес името му щеше да е не по-малко прочуто от това на Валерий Чкалов. <br /> <br /> Докато следва в Германия, Попганчев участва в учебен бой в небето над Берлин с най-добрия пилот на Третия райх. Барографите и фотокартечниците отчитат 120 срещу 12 попадения за българина. Немците обаче разменят резултатите, за да скрият резила си. Но по време на почерпката в казиното се разбира, че те са фалшифицирани. Тогава пред очите на всички Петко <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>отива при ариеца и му удря шамар<br /> <br /> </strong></span>Друг път, докато пътува с колата си Skoda Popular 1100 в околностите на София, го спират, за да пропусне колона от немски офицерски автомобили. Петко побеснява и понеже е завършил авиостроене в Берлин при Фон Месершмит, на безупречен немски език извиква, че само когато отиде в Германия, ще могат да му казват кога да спира и откъде да минава. Военната полиция веднага го задържа и се налага лично цар Борис III да се намеси. След като го смъмря пред свидетели, царят кара всички да излязат от стаята, заобикаля бюрото си и му стиска ръката.<br /> През 1940 година Попганчев регистрира 30-минутен полет по гръб. На 33-та минута обаче горивото свършва и моторът спира. Но Петко успява да кацне невредим, запазвайки невероятно хладнокръвие. <br /> <br /> <strong>- Това, че е царски офицер и че е носител на награди от Третия райх, не опетнява ли биографията му след 9 септември 1944-а?<br /> </strong>- Не, той е сред малцината царски офицери, който не е преследван след Девети. Напротив, провъзгласен е за &quot;народен командир&quot;. През 1957-а, когато вече е на 52 години, поставя последния си рекорд. Вдига се с ЛАЗ-7М от летището в Мусачево. Пред специална комисия върти самолета около оста цели 41 секунди. След това постижение лети още десетина години. През 1959-а, вече пенсионер, става първият републикански шампион по висш пилотаж и фигурно летене с моторен самолет на републиканския шампионат, организиран от Централен аероклуб и аероклубовете в страната. Той е единственият носител на званието &quot;Заслужил майстор на спорта по моторно летене&quot;. Отлита завинаги на 8 март 1983-а.<br /> Един интересен факт: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>внучка на легендарния пилот е кинорежисьорката Зорница София<br /> </strong></span><br /> Тя сама признава, че носи в кръвта си нуждата от адреналин и рефлекса сама да определя курса на живота си. От дете я подлагат на тренинг за вундеркинд - пиано, английски, балет, плуване, ски. Това логично свършва в Художествената академия. И там Зорница влиза два пъти - веднъж дизайн, после живопис. Междувременно заедно с отбор затворници рецидивисти изографисва параклис в Софийския централен затвор. После отпрашва да специализира реклама във Вашингтон и Ню Йорк, след което се връща у дома, за да учи кинорежисура при Людмил Стайков.<br /> <br /> <strong>- Стамболовият мост доскоро имаше печална слава заради множеството опити за самоубийства. Вярно ли е, че сега пък е напът да се превърне в своеобразна атракция за влюбени двойки?<br /> </strong>- Най-новата мода сред местните влюбени е да закопчават любовта си на Стамболовия мост - едно от сакралните и най-романтични места в старата столица. <br /> Десетки млади хора се надяват да запазят любовта си за вечни времена, като я заключат с катинар. <br /> Новият за България ритуал всъщност е отдавна познат в Европа. Влюбени двойки изписват имената си на метални катинари, отиват до най-близкия мост и след специални заклинания заключват любовта. А ключа задължително изхвърлят във водата.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Венелин МИТЕВ <br /> </strong>