Попълнете търсена ключова дума или фраза

БОЖАТА МАЙКА СПАСИ ВОЕНЕН

https://blitz.bg/article/2604 Blitz.bg

МИСТЕРИИ

07 Септ. 2006, 06:05 1414 прочита 0 коментара
МИСТЕРИИ
Отец Василий има пророчески съновидения и лечителска дарба

За делата и молитвите на отец Василий от манастира “Свети Спас” в Ямболско се носят легенди. Каква точно е историята и истината за силата на неговите молитви и пророчества, от които болни надигат снага, а чудесата стават реалност, репортер от изданието на народа реши да “разследва” на място. Разговарям в манастира под връх Бакаджика със самия духовник, който носи светското име Васил Величков Георгиев.

- Отче, защо на това хубаво място няма ни монаси, ни монахини, а си сам за всичко?
- Манастирът ни е много хубав, но клозетът е навън. Няма големи удобства. А в днешно време е хубаво всичко да е на едно място. Ще ми се тук да има монахини. Иска женска ръка - и за църквата, и за манастира. С баба попадия вече не смогваме. Но как да дойде някой - вместо като манастир мястото да е отделено от света, наоколо кръчма до кръчма. А като се напият и като заслизат нощем отттам рокери и пройдохи, направо си е страшно и много шумно за монахини. И затуй сигурно аз съм единственият тук от много години.
- Но манастирът е спретнат, май и ремонт е правен?
- Тъй е. Двама дадоха парите за ремонта му - Методи Маджаров и Вальо Черепа от Ямбол. Черепа го застреляха. Уби го май бодигардът му. Хвърлиха над 60-70 хиляди лева за ремонта, но не са предвидили санитарни възли.
- А кой е Методи Маджаров?
- Ангел-пазител за черквата ни. От Елхово е родом, но от години живее в Москва, голям бизнесмен е там. Дари купела за кръщенето, много икони, свещниците, какво ли не. Предрекох, че майка му, която умираше, има още да живее. А той, като си кръщаваше тук децата, а майка му по това време беше на смъртен одър, щом чу да казвам това за нея, ми рече: “Отче, ако майка живее още една годинка поне - ще ремонтирам манастира, ще дам дарове за църквата.” И точно на годината си изпълни обещанието. Изпрати даровете, започна ремонтите. Мене пък ме покани на гости в Москва. Направи ми и голям личен подарък. Купи ми чисто нов “Форд Мондео”.
- Хората разправят, че сте бил смъртник, а сега ви гледам жив и здрав. Как стана това?
- С Господ става. Болестите ми бяха много. Лекарите трудно поставяха диагнозите им. Страдах от краката си. Казваха, че е Бехтерев, че е ревматоиден артрит, че е подагра... Но аз вече бях осакатял напълно. Краката ми гноясали и подути. Не можех да вървя. Разболях се още като млад - работих във Военновъздушните сили в Ямбол. Болестта ми дойде до главата по чуден начин след един сън и едно нещо, дето ми се случи в поделението на другия ден. Сънувам една вечер сън: Идва жена, изпотена, с черни дрехи. Наведе се над едната ми дъщеричка и искаше да я утеши. Аз скочих, грабнах пистолета да я убивам. Тя се хвърли отгоре ми и започна борба. Хванах я по едно време за ръката и с голяма мъка я изхвърлих навън през прозореца, който се счупи. Събудих се във вода от кошмара. На другия ден идва един войник да ме вземе с мотор (с кош) от къщи, защото в поделението имаше тревога. Слизам от коша и на площада във ВВС-то към мене хуква едно голямо черно куче, без нищо да съм му направил. Не знам и откъде се появи. Тича, лае настървено и озъбено. Вадя аз пищова и гърмя по него, но не успях да го убия. Откъсна се и изчезна яко дим, направо се изпари. До вечерта краката ми отекоха, а нищо им нямаше, нито съм боледувал преди туй. Така започнаха моите страдания. Хукнах по доктори. В Ямбол ме цериха, в София лежах с месеци - никаква помощ. Години наред отоци по ходилата ми, кръв и гной тече от тях.
- Казахте, че е станало чудо със здравето ви, разкажете?…
- Повече от 10 години откак ходих по доктори и страдах нечовешки. Докато с едно семейство от Ямбол, с децата ми, с жена ми, с директора на английската гимназия в Пловдив и жена му, отидохме в Бачковския манастир. Беше есен. Манастирът – женски по онова време, само с една монахиня, която ни нахрани с картофи. В клувията на манастира, там където е камъкът с образа на Богородица, имаше една стаичка с един нар - място за преспиване. Останахме да нощуваме. Беше към единасет часа вечерта. Канехме се след вечерята да си лягаме, но решихме да се помолим. И… отекна гръм. От тавана на клувията направо пред нас слезе самата Света Богородица. Всички направо онемяхме.
- Как така Богородица: като безплътно видение ли; какво точно видяхте, какво изпитахте?
- Не безплътно видение - видях направо жена, която се спуска от тавана – бавно, бавно пред очите на всички ни и застана в средата на клувията. Видях това, което и всички други вътре видяха. Първо зърнахме една голяма светлина. Последва гръм. Наоколо се разтресе и с този гръм Света Богородица, както я знаем от иконите, наметната с плаща, се спускаше вертикално от тавана на клувията. И докато Божията майка стоеше пред нас, а това трая поне две-три минути, никой “гък” не каза. Мълчахме и гледахме. Послe тя изчезна. Нея вечер дълго коментирахме случилото се. Едва заспахме. И сънувам следния сън: мъж с бели дрехи идва да ми реже краката. Разпищях се в съня си. Събудил съм другите, които се уплашили, помислили, че ми е лошо и умирам. Целият бях в пот. Гледам си краката цели ли са от този кошмар, а те нямат отоци, не ме болят. И додето се разсъмне напълно – нозете ми станаха като на другите хора. Едно леко ми е с тях. Чудо! А като препечени самуни бяха преди туй. С носилка влязох в Бачковския манастир, на ръце ме занесоха до клувията, а на краката си излязох оттам. Тази е истината! После отидох при дядо Влайчо от село Коньово, който ми предрече, че за да получа съвършено изцерение, болестта да ме не повтори - трябва да служа на Бога. Изкарах училището в Черепич и вече над 30 години съм свещеник - жив и здрав, и вече съм на 77 години човек. Тук живея, поддържам и манастира, и църквата към него.
- Продължават ли пророческите сънища?
- Рядко са, но продължават! Известен местен бизнесмен – Петър Пемарата, от Ямбол е, цял град го знае, от известно време боледуваше. Веднъж сънувах сън, в който ми се каза, че аз трябва да го заведа в Бачковския манастир, там да му чета молитва и тогава той ще оздравее. Отидох до тях. Казах му съня си. Качиха ме другата седмица на една кола. Отидохме до Бачково. Всичко стана както беше в съня ми и Петър Пемарата оздравя. После дойде и другият сън…
- Какъв сън?
- Беше петък. На този ден винаги постя. Мажех отвън и бях много уморен. Жаден и без да осъзная, че постя, съм отпил глътка от едно бурканче с айрян. Седнал бях на пейката пред черквата и като ме препекло слънцето, съм задрямал и сънувам: Идва една жена и ми вика: “Отче, може ли да ми дадеш да пия един айрян?” Отговорям й: “Как ще ти дам айрян, когато днеска е петък, пости се?” А тя ми отвръща: “А ти тогава защо пи айрян?” Сепнах се, събудих се и тогава се сетих, че аз наистина отпих глътка от бурканчето. Викам си, Боже, какво направих, и отидох в олтара да се помоля за прегрешението. След молитвата пак сядам на пейката и пак съм задрамял и сънувам: Идва същата жена при мене и вика: “Отче, не се страхувай бе, ела ми дай една вода!” Водя я надолу към аязмото, където ни е водата за пиене тука. А тя ми вика. “А-а-а, не тука! Ела да пиеш вода, от която навремето са пиели само духовните хора!” Обръща гръб и ме води ей-тука (сочи мястото - бел. авт.) до асфалта. А то - скали. Седем- осемтонни камъни един връз друг, храсталак. Но из един път това място се разчисти в съня ми и като се отвори - видях едни стълби надолу. Заслизах подир жената, която ме водeше в съня ми, в една голяма каменна стая. В нея отдясно блика водата, от ляво - едно голямо каменно корито, а таванът на стаята се държи на големи каменни петъли. Това запомних от съня си. Разказах съня си на Петър Пемарата, а той ми рече, че е сънувал абсолютно същия сън и за същото място пред манастира става дума. Затова реши да финансира разравянето. Доведе багерите, доведе и човек с видеокамара да заснеме самото разчистване и дали това, което и двамата сме сънували, ще изледе истина.
- И намерихте ли водата?
- Не само водата! Долу точно като в съня ми открихме една голяма каменна стая: пет метра широка, пет дълга и пет висока. До нея се стига по 17 стъпала от камък. Вляво е изворът с водата, а отдясно, точно както в съня ми, има голямо каменно корито. До самото корито има камък под формата на голяма червена възглавница. Самият камък е чисто червен. Изчистихме извора. Изичистихме каменната стая. Всичко е заснето на видеото.
- Но защо запечатахте тази каменна стая?
- За да не се разруши онова, което е вътре, защото Петър Пемарата реши да прави тук параклис. Трябва да посъбере средствата. Чух, че оня ден идвал, мен ме е нямало тогава. Но е казал на баба попадия, че тия дни ще идва да прави параклиса под земята.
- Разправят, че това място е свято, а манастирът и църквата са строени от руснаците още първата година след Освобождението от турско, сигурно е бил обитаем тогава?
- Да. Имало е 17 монаси навремето. Това място е свързано все със съновидения. Един от онези монаси се разболял и по време на великите пости сънува Св. Богородица, която му казва: “Тръгни след мене, чадо, и ще намериш вода за пиене, която е целебна. Ще пиеш от нея и ще оздравееш! Няма да умреш!” Тя тръгнала, а той – след нея. Стигнали едно място, тя спряла и рекла: “Тук е кладенецът, копайте!” И изчезнала. Събудил се монахът и казал съня на братята си, а те решили че скоро ще умре, затова такива сънища сънува. Но като разбрали, че болният е все на същото положение - ни умира, ни се подобрява, решили да го послушат. Копали, където той им посочил. Бликнала водата. Взели от нея и занесли на монаха. Пил и оздравял съвършено. За това чудо се занесло чак до Ватикана. Оттам изпращат хора да проверят вярно ли е и като се убеждават в истината, независимо, че манастирът е православен, от католически Рим изпращат две статуи на Исус Христос и на Самарянката до кладенеца. Донасят ги чак от Италия и ги слагат само до кладенеца със целебната вълшебна вода. Тя наистина е чудодейна, убедил съм се!

Ямбол
Едно интервю на
Керка ХУБЕНОВА

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

 

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам