Историкът Лазар Велев: КГБ убива единствения син на Георги Димитров

<em>На 21 март 1943 г. в Москва се разболява тежко 7-годишният син на генералния секретар на Коминтерна Георги Димитров &ndash; Димитър, когото всички галено наричат Митя. Много скоро, на 3 април, детето умира. Официалната версия за смъртта му е: дифтерит. Съкрушеният от мъка баща обаче има сериозни съмнения относно причината за трагедията и на 12 юни пише писмо до народния комисар на вътрешните работи на СССР и шеф на тайните служби Лаврентий Берия, с което го моли да бъде извършено разследване на &bdquo;този твърде странен случай&rdquo;. Писмото е запазено в архива на Димитров, но отговор от Берия няма.<br /> </em><br /> <strong>- Дифтеритът е остро инфекциозно заболяване, което се предава от болни или бактерионосители, а Митя, доколкото знам, е гледан в специална вила извън Москва. Как е успял да се зарази?<br /> </strong>- Ами точно тук е голямата загадка. В тази специална вила детето не е контактувало с никой друг, освен с обслужващия го персонал, а това са все хора на специалните служби. <br /> <br /> <strong>- Митя от втората съпруга на Димитров ли е?<br /> </strong>- Да, от чешката еврейка Роза Юлиевна Флайшман. Първата му съпруга &ndash; сръбската моделиерка, синдикалистка и поетеса Любица Ивошевич, е бездетна. Тя болезнено го ревнува от безбройните му любовници навсякъде по света, където той пътува, и накрая се поболява и я настаняват в санаториум за психичноболни край Москва. Арестуването на Димитров по обвинението за подпалване на Райхстага изостря състоянието й и на 27 май 1933 година се самоубива, като се хвърля от последния етаж на санаториума.<br /> <br /> Роза е жената, която осигурява на Димитров алибито на процеса за подпалването на Райхстага. Тя заявява пред съда, че е била с него в нощта на пожара. Тя е и жената, която Сталин му посочва за втора съпруга. Преди да се съберат в Москва, Роза е връзката му с Австрийската компартия. Произхожда от стар еврейски род, на който обръща гръб завинаги и става предана комунистка. Въпреки това тя, фанатичната атеистка, се подчинява на желанието на свекърва си баба Парашкева, която е изключително вярваща православна християнка, двамата да сключат църковен брак. За това обаче е нужно <br /> <br /> <u>съгласието на Сталин, <br /> <br /> </u>въпреки че годината е 1948-а и семейството вече не живее в Москва, а в София, където две години преди това Димитров пристига, за да оглави новото комунистическо правителство. Колкото и странно да изглежда, &bdquo;Бащата на народите&rdquo; отговаря, че няма нищо против. Венчава ги протестантският пастор Васил Зяпков, който година по-късно ще бъде осъден на доживотен затвор в монтирания процес срещу евангелските пастори. <br /> <br /> <strong>- Къде е погребан Митя?<br /> </strong>- В Новодевичето гробище в Москва, точно срещу гроба на писателя Николай Островски, автора на култовия роман &bdquo;Как се каляваше стоманата&rdquo;. По-късно до него ляга и Роза Юлиевна. Няколко алеи по-далеч е вечният дом и на Люба Ивошевич.<br /> <br /> <strong>&ndash; За да не отговори Берия на писмото на Димитров за разследване на &bdquo;този твърде странен случай&rdquo;, вероятно така му е наредил Сталин, с когото той задължително се е допитвал по такива суперделикатни въпроси. Как се отнасяте към твърденията, че героят от Лайпциг не е починал от естествена смърт, а е отровен от Сталин в съветския правителствен санаториум &bdquo;Барвиха&rdquo;? <br /> </strong><br /> &ndash; В организма на Димитров е вкарвана отрова на основата на живака. Категоричен съм в това. През 1999-а старши научният сътрудник д-р Петър Гълъбов от Института по антропология и морфология при БАН и доц. Петко Лалчев, химик от Националния изследователски институт по криминалистика към МВР, огласиха сензационната новина, че Димитров не е починал от гръдна жаба, а е бил отровен с живак. Авторите на доклада съобщават още, че докато обичайната доза живак в човешкия организъм за нормално протичане на обменните процеси е около 2,33 милиграма на килограм, в останките на Димитров те са установили 48 милиграма на килограм. <br /> <br /> Това потвърдиха и трима криминолози &ndash; Йонов, Лалчев и Даскалова, на конгрес по медицина и криминалистика през 2001-ва. Те обявиха, че в пробите от косата и от запазения мозък на починалия на 2 юли 1949 година в &quot;Барвиха&quot; Димитров има живак над допустимите количества. По този повод големият наш съдебен медик проф. д-р Георги Цеков, извършил над 3000 аутопсии, заяви категорично: <br /> <u><br /> Нямам съмнения - вождът е отровен</u>. <br /> <br /> В &quot;Барвиха&quot; му е предоставен кабинет с бюро от масивно дърво. В едно от чекмеджетата е било монтирано двойно дъно с живак. &quot;Вдишването на токсичните му пари може да умъртви цял кон, камо ли болнав човек. Сталин е искал да го умори, защото Димитров е искал да прави балканска федерация от Албания, България и Югославия и да се премине към Румъния, Полша, Чехословакия и може би Унгария&quot;, коментират родни разведки.<br /> <br /> Разполагаме и със съвсем конкретно свидетелство на очевидец. В края на живота си световноизвестният композитор Дмитрий Шостакович разкри една с години пазена тайна. Един ден в санаториума нахлуват хора на НКВД и изпращат всички по стаите. Шостакович остава незабелязан до дънера на голямо дърво. &bdquo;Неочаквано съгледах &ndash; разказва композиторът - как от двете страни на пътечката се зададоха един срещу друг Сталин и Димитров. Не долавях думите, но словесната схватка беше бърза и гореща. През пролуките на храстите видях как се разиграва сцена, която ще помня, докато съм жив, като кадър от ням филм. Но жестовете, и то преди всичко от тия на Димитров, стана ясно, че дипломатическите мостове бяха окончателно взривени. Жестовете ставаха все по-ожесточени. Димитров повиши тона и до мен достигнаха по вълните на въздуха като че ли отекващи в дънерите на дърветата високият ту непримирим глас - той викаше неудържимо, с пълен глас, и в него се вплитаха глухо и заплашително интонациите на Сталин. Трагичен дует-дуел или не знам как да го нарека, тогава само смътно се догаждах на каква основа е словесната битка. Димитров си позволяваше към Генералисимуса онова, което той не би простил никому, и аз осъзнах още там, че Димитров повече няма да го бъде...&ldquo;<br /> <br /> Не очаквал, че това ще стане още същата нощ. На другия ден е потресен от съобщението на ТАСС за кончината след продължително тежко боледуване на героя от Лайпциг.<br /> <br /> <strong>- От спомените на съвременници разбираме, че Димитров много е страдал по изгубения син. Болката му е неописуема. Затова негови близки решават да му предложат да осинови дете. Как избират Бойко Димитров? <br /> </strong>- Изборът пада върху него по воля на съдбата. Дете е на убитите партизани от Плевен Коста Златарев и Мара Денчева. По-възрастните помнят една историческа снимка от новогодишното тържество на 1 януари 1947 година, която често се появяваше в печата и фигурираше в учебниците по история - <br /> <br /> <u>&bdquo;вождът и учителят&rdquo; широко усмихнат сред деца-сурвакари<br /> </u><br /> в дома си в &bdquo;Княжево&rdquo;, където живее тогава. (Още не се е пренесъл във &bdquo;Врана&rdquo;.) На ръце е взел едно момиченце &ndash; бъдещата телевизионна режисьорка Нушка Григорова, а до него се кипри едно много симпатично момченце &ndash; това е невръстният Бойко, син на загинали партизани. <br /> <br /> &bdquo;Рецитирахме, пяхме, ядохме, играхме около елхата. Бяхме първите от &ldquo;Бодра смяна&rdquo;. Там беше и жена му Роза. Предполагам, че ни беше поканил и заради Бойко. Да не му е скучно. Едно момче даже захапа един портокал с кората. Не бяхме виждали подобен плод, не знаехме как се яде&rdquo;, връща лентата назад през годините Григорова.<br /> <br /> Малко известен факт е, че още докато Митя е жив, Георги Димитров и Роза Юлиевна <br /> <br /> <u>осиновяват китайчето Фани, <br /> <br /> </u>дъщеря на генералния секретар на Китайската компартия Ван Мин. <br /> Таткото завършва Комунистическия университет на китайските трудещи се в Москва и работи в Коминтерна през периода 1931-1937 г. После се връща в родината си, където заема различни партийни и държавни постове, но по време на т. нар. културна революция изпада в немилост и отново бяга в Москва. Почива през 1974-а. Осиновената Фани също умира много рано.<br /> <br /> <strong>- Кой отглежда Бойко след смъртта на Георги Димитров? <br /> </strong>- Роза Димитрова, която след смъртта на мъжа си натоварва целия си багаж и заминава с детето за Москва. Отива си от този свят през 1958-а, когато Бойко е в последния гимназиален клас. Веднага след гимназията той се записва студент в Московския институт за международни отношения. След като се завръща в България, работи в представителството ни в ООН (Ню Йорк), посланик в Куба, съветник в Министерския съвет, научен сътрудник в Института за външна политика и главен редактор на сп. &quot;Международни отношения&quot;, министър на външните работи и депутат във Великото народно събрание. След това работи в &quot;Галъп интернешънъл&quot;. От двата си брака има 4 деца.<br /> <br /> <em><strong><br /> &nbsp;Венелин МИТЕВ <br /> </strong></em>