Любомир Хранов - Мистри: Отиде си последният мохикан от славния тим на “Левски” през 40-те години
Махат го от “синия” отбор, защото му е лепнато клеймо “професионалист”
Махат го от “синия” отбор, защото му е лепнато клеймо “професионалист”
<strong>На 88-годишна възраст ни напусна Любомир Хранов, известен още сред любителите на футбола като Мистри. Роден е на 2 юли 1923 г. Играе като халф в отбора на ЖСК София от 1940 до 1944 г., с който става шампион през 1940 г.<br /> </strong><br /> От 1944 до 1953 г. с известно прекъсване облича фланелката на “Левски”. <br /> <br /> <strong>Именно при “сините” той разгръща своя талант и умения<br /> </strong><br /> Около него са големи футболисти за онова време като Васил Спасов (Валяка), Борислав Цветков (Жук), Арсен Димитров (Ацко), Апостол Соколов (Поцо), Ангел Петров (Чори) и други, които оказват влияние за израстването му като един от основните играчи на тима. През 1946 г. “Левски” печели първата Купа на Съветската армия и Хранов е в тима, победил с 4:1 на финала “Черноломец” (Попово). През есента на същата година “сините” спорят за титлата със столичния “Локомотив” в два мача. И в двете срещи те печелят с по 1:0, като Любо Хранов е автор на гола във втория двубой. <br /> <br /> Но само месец по-късно той е отстранен от отбора по причини, които днес изглеждат непонятни, но тогава са били съвсем “в реда на нещата”. На едно събрание на клуба преди важен мач Хранов <br /> <br /> <strong>предявява претенции за пари и е обвинен от “партийните другари” в професионализъм, нямащ нищо общо със социалистическия спорт <br /> </strong><br /> За това си “провинение” е отстранен от “Левски” и временно играе в столичния “Локомотив”. Реабилитиран е при “сините” чак след две години, когато предстои мач с “железничарите”. <br /> <br /> Ето какво казва той за него: “Споразумението между двата клуба беше да не играя срещу предишния си отбор. Но играчите и треньорът Иван Радоев не се съгласиха и излязох на терена като титуляр. Победихме с 2:0, като и двата гола вкарах от фаул на вратаря Симо Костов - със силни удари провирах топката през “стената”. После Хранов участва в четвъртото дерби между “Левски” и ЦСКА в историята. И не само участва, но и <br /> <br /> <strong>бележи единствения и победен гол<br /> </strong><br /> През 1949 г. е първата серия от трите финала за купата с ЦСКА, като Мистри е в състава за първите два мача, завършили наравно. Той бележи още един гол на “червените” с глава при равенството 1:1 в първия от новите три финала за купата през 1950 г., но пак не участва в третия победен дуел. Причината - при опит да се отскубне от Гацо Стоянов той го хваща за ръката, а съдията Тодор Стоянов не отсъжда нарушение. Тогава Хранов го обижда и е изгонен от терена. <br /> <br /> Само месец по-късно се разписва във вратата на армейците при победата с 1:0 на финала на турнира в чест на рождения ден на Сталин, като след центриране засича топката с шпагат и тя влиза в мрежата. Последният мач на Хранов срещу “червените” е с горчив привкус, тъй като “Левски” е разгромен с 0:5 през 1953 г. Равносметката му срещу ЦСКА е 13 изиграни мача, в които вкарва 3 гола. <br /> <br /> Иначе Любомир Хранов има над 180 мача и 60 гола със синята фланелка. С “Левски” става шампион през 1946, 1949, 1950 и 1953 г. и печели купата през 1946, 1949 и 1950 г. Също така четири пъти е столичен първенец - през 1945, 1946, 1948 и 1949 г. През 1950 г. с 13 гола става голмайстор на “А” група. Има 2 участия в националния отбор и 3 мача в “Б” отбора на страната. <br /> <br /> Въпреки че по-силният му крак е десният, той действа като ляв инсайд (полузащитник) и <br /> <strong><br /> впечатлява с изключително елегантната си и технична игра, <br /> </strong><br /> откъдето идва и прякорът му, тъй като всъщност Мистри е видоизменен вариант на Магистър, както един зрител го нарича след негов силен мач. Притежава мощен и точен удар, особено при статичните положения. В края на кариерата си играе за кратко и в столичния “Септември”. По-късно е треньор на „Червено знаме” (Кюстендил), „Арда”, „Бдин”, „Доростол” и „Локомотив” (Горна Оряховица). <br /> <br /> Сбогувахме се и с последния мохикан от славния тим на “Левски” през втората половина на 40-те години на миналия век, но името му ще остане завинаги в “синия” летопис. <br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Румен ПАЙТАШЕВ</strong></span>