Майка забранява на сина 50 години да се среща с родния си баща
Докато Евгения е в напреднала бременност, Митко изживява мимолетен роман със страстната Любка, жена му си отмъщава
Докато Евгения е в напреднала бременност, Митко изживява мимолетен роман със страстната Любка, жена му си отмъщава
<strong>Искам да разкажа един спомен – случка от 30-те години на изминалия XX век. Читалищният хор и оркестър на нашия околийски град, закътан в северозападна България, бяха завоювали отличие на фестивал в столичния град. Часове преди завръщането им, стотици посрещачи от града и селата, бяха изпълнили перона, за да ги посрещнат и да им честитят завоювания успех. Но заедно с гордостта и похвалите, от ухо на ухо в града плъзна информация за случка, която скандализира пуританските по онова време нрави.<br /> </strong><br /> Споменаваше се името на най-известния участник в ансамбъла Митко Харалампиев. Съгражданите му го познаваха като най-красив сред мъжете, най-добър сред певците и с неговата мандолина караше слушателите редовно „да го извикват на “бис”. Но той, Митко, беше разбил едно женско сърце. За съжаление на нежната половина беше вече женен за лична мома – дъщеря на известен градски род.<br /> <strong><br /> Кое беше скандализирало малкия провинциален град?<br /> </strong><br /> В София самодейният колектив изнасял програмата си в зала „България”, а били настанени в хотел „България”. <br /> <br /> Между Митко и Любка, колежка от колектива, възникнали нежни чувства. Двойката свободно се разхождала по жълтите павета на булеварда, черпела се в сладкарницата на хотела, а момата била виждана да влиза вечер и в стаята на Митко и да излиза сутрин по- рано. А Евгения, жената на Митко, го очаквала с нетърпение да се завърне, за да й помага в ежедневието, тъй като била в напреднала бременност. Докато Митко и Любка изживявали нежния си роман в столичния хотел, камердинерът – агент на полицейския инспектор, пишел своя рапорт. Два-три дена след завръщането в родния град, пристигнал и рапортът, като служебно писмо, в градската община. <br /> <br /> <strong>Там подробно били описани прегрешенията на Митко и Любка</strong><br /> <br /> Като във всеки малък град, от ухо на ухо вестта достигнала до всички. Приятелите и колегите на Митко – къде на смях, къде на сериозно, го обвинили за допуснатия резил. А той, сериозно притеснен, отговарял: „Вярно, че много сгреших, но виновна е непокорната младост, която сън не ми даваше!”<br /> <br /> Срамната вест била трудно понесена от Митковата жена и нейните родители. Обстановката наложила на Митко да поеме пътя за София. След неизбежния развод с Евгения, си потърсил работа, а по-късно създал и ново семейство. Евгения ражда син на име Стоян, който остава законен наследник на баща си и носи имената му. Но майка му го зарекла – никога да не потърси контакт с баща си! И въпреки че той живеел и работил в София повече от 50 години, не срещал баща си. <br /> <br /> <strong>Но съдбата си нямала друга работа и преди петнадесетина години съвсем случайно срещнала майка му с баща му<br /> <br /> </strong>Тя пенсионерка в напреднала възраст, а той (макар и пенсионер) все още шофирал един от автобусите от центъра до жк „Люлин”. Леля Евгения била тръгнала на гости на един от братята си. Наложило се да ползва автобуса, шофиран от чичо Митко. Наложило й се да помоли шофьора да спре между две от спирките, където живеел брат й, защото за нея било трудно придвижването:<br /> <br /> <em>- Другарю, молим те да спреш дето ти кажа, защото брат ми живее далече от двете спирки, а пък аз съм вече стара! Имам брат Петър министър, а този Любен е шеф на болница. Те ме возят с колите си, ама днес не им се обадих и сгреших...<br /> </em><br /> - О, знам кои са братята ти. А и тебе добре познавам! – казал той. <br /> Тя го огледала хубаво и като го познала, се развикала:<br /> <br /> <em>- Ти ли си бе, изеднико? Я спри да слезна! Мръсник такъв, той ще ме вози... Спри, не щем да ме возиш! <br /> </em>И слезнала.<br /> <br /> Година по-късно снахата на леля Евгения (също случайно) служебно посетила жилищен блок. На една от вратите прочела имената на бащата на своя съпруг. Била посрещната от самия Димитър Харалампиев и му се представила като негова снаха. Със сълзи в очите чичо Митко я целунал и помолил да му уреди среща с неговия син Стоян!<br /> <br /> Въпреки че били изминали няколко години от смъртта на Стояновата майка, той все още се колебаел да се срещне със своя баща. А когато вече се решил, се оказало, че баща му вече не е между живите.<br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Виктор КРАПЧЕНСКИ</strong></span>