Екссъдията Владимир Трифонов: Подписах две смъртни присъди, които бяха изпълнени!
Татарчев ме нарече “джентълмен”, но ми искаше главата!
Татарчев ме нарече “джентълмен”, но ми искаше главата!
<strong>Доайенът на съдиите в Кърджалийско Владимир Трифонов е роден в далечната 1925 г. в с. Давидково. Той е петото дете в семейството, изтърсакът. “И най-проклетото!”, така определя сам себе си. Той се съгласи да разкаже единствено пред „Над 55” за екшъните в живота си, за сблъсъците с главния прокурор Иван Татарчев и за най-скандалните си съдебни случаи. <br /> </strong><br /> Бащата на Владимир Трифонов е фронтовак в Междусъюзническата и Първата световна война. Бил е в плен при французите и сърбите. Уволнил се през 1919-а, когато на власт идва Александър Стамболийски. Умира от туберкулоза, когато бъдещият магистрат е едва на годинка.<br /> <br /> След казармата даскалува, изкарва прехраната си като келнер, докато през 1947 г. е приет право. И тръгва кариерата му на правист. Изкачва стъпка по стъпка почти всички стъпала от храма на Темида. Връх в кариерата му е председател на Окръжния съд в Кърджали. Цели 34 години носи черната тога, а <br /> <strong><br /> 56 години от живота му са в системата на правосъдието до пенсионирането му през 90-те на миналия век...</strong><br /> <br /> Някогашното “страшилище” на Родопите, както го помнят все още мнозина, произнесъл, без окото му да мигне, две смъртни присъди, днес е почти незабележим старец. Но с все още горда осанка и... млади мераци. Докато човекът на “Над 55” го разговаря в местната виенска сладкарница, най-старият “слуга” на Темида от областта на няколко пъти си изкривява врата по минаващи край нас хубавелки. <br /> <br /> За някои събития от миналото незабравимо си спомня от раз, други му се губят. Нормално е. Както е и нормално човек, работил в подобна система десетилетия, да има “услужлива памет”. Но пъзелът винаги може да се донареди. <br /> <br /> <strong>Особено когато си изпратил на разстрел две човешки души…<br /> </strong><br /> Сексманиак от Джебелско, ненавършил 30 години, изнасилва и коли като яре девойка в последния гимназиален клас. Кошмарът се разиграва в Момчилград. И то по време на “най-светлия” празник – 9 септември. Местният “рязан” юнак преди това имал вече няколко присъди, търкал наровете по затворите, но получил амнистия от тогавашните правоимащи. Нерезът толкова се бил надървил в зандана, че след като момата му отказва всякакъв сексуален контакт, най-брутално я обладава. Девственицата се съпротивлява, опитва се да запази честта си. <br /> <br /> <strong>Но с цената на живота си<br /> <br /> </strong>Вбесеният и незадоволен изверг я убива най-безмилостно, като реже гърлото й. “Възмущението на обществеността беше толкова голямо, че дори родителите на убиеца не посмяха да влезнат в съдебната зала да го подкрепят. Назначиха му служебен защитник. И за миг не се поколебах, когато взех решението си”, връща лентата съдникът в тога.<br /> <br /> Вторият случай е по-заплетен. Кметът на с. Кокиче, Кърджалийско, убива свой съселянин, пак по време на “светъл” социалистически празник. Касапницата се разиграва в брезентова палатка, някога ги наричаха “салаши”. В набързо скроеното „заведение” запиват местният “мухтар”, сиреч управник, барабар със синовете си и зет си. Изведнъж нахлува техният опонент – то други партии не е имало, но явно конфликтът на интереси се е движил в “графата” защо да си ти, когато мога да бъда аз! Съвсем накандилкани са и двете страни. Колко му е в спора да “намесят” и майките си. Символично. Вместо един честен търкал кметът вади нож и прерязва гръцмуля на противника си. Като агне. С помощта на близките си, пред очите на десетки свидетели... <br /> <br /> <strong>Кръв се лее отвсякъде</strong><br /> <br /> На първа инстанция съдът осъжда всички “касапи” на дълги години затвор. Върховният съд връща делото, поверява го на Трифонов. А той е изучил всичко в детайли. Постановява смърт за убиеца. Аргументира се, че е увлякъл и близките си, насъскал ги е, дал е лош пример – все пак е човек на властта. Затова трябва да получи необходимото възмездие – смърт чрез разстрел.<br /> <br /> Днес, от дистанцията на времето, “хуманното” звучи шокиращо – България отдавна е член на ЕС, където смъртното наказание е тотално отхвърлено. За разлика от “демократичните” САЩ, където преди броени дни екзекутираха със смъртоносна инжекция негър, обвинен в убийството на полицай.<br /> <br /> Репортерът на “Над 55” обаче подхожда към слугата на Темида с една-единствена презумпция – как човек на 86 години живее с мисълта, че е изпратил на явна смърт двама души? Спокоен ли е сънят му? <br /> <br /> <strong>Не сънува ли жертвите си? <br /> </strong><br /> Според християнската религия само Оня на небето има правото да дава и да отнема човешки живот. Оказва се, че… склерозата е най-доброто оправдание. Към днешна дата. Иначе преди време съдията Трифонов казва, че сърцето му щяло да се пръсне при обявяването на смъртните наказания. “Просто си вършех работата, а там няма място за емоции. Тежко ми беше, наистина, но законът е над чувствата. Той ти казва какво трябва да правиш. Не е леко да издадеш една смъртна присъда, да убиеш човек!” Какво по-добро оправдание… Не е присъствал на екзекуциите, които сам е отредил. А би трябвало! <br /> <br /> “Изличил” е и от паметта си факта, че по повод пенсионирането на някои шефове на окръжни съдилища Иван Татарчев казва пред столичен вестник: “Шефът на Кърджалийския окръжен съд Владимир Трифонов беше подминат от първата пенсионна вълна. Доколкото знам, този джентълмен е на 72-73 години (тогава – б. а.), започват процедури по пенсиониране, но не и за него”. <br /> <br /> Във възникналата писмена кореспонденция Владимир Трифонов отговаря на главния прокурор със следната бележка: “Благодаря за това, че ме определяте като “джентълмен”. Като такъв искам да ви предложа една джентълменска бартерна сделка със следните условия: Готов съм да ви отстъпя двама съдии, чийто имунитет, по всичко личи, ви е много скъп, срещу двама прокурори, които не се вместват в съществуващата кърджалийска мафиотска групировка. Евентуалното ми изпращане в пенсия не ме притеснява. Всеки ще си отиде от тоя свят, когато му дойде редът – голямото и вечно време”.<br /> <br /> “Забравата” днес е най-добрият знак, че ония времена не са били от най-чистите. Нормално е човек на тия години да се изкарва по-свестен и от ангел. Не за това говорят обаче някои следователи, работили навремето с местния “Зевс”, но това е вече тема с продължение. Всеки да си носи греха… И да си харчи пенсията от 700 лева на месец. <br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Георги АНДОНОВ, Кърджали</strong></span>