ТАЙНИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ
• Една от дъщерите на Младен Исаев заклана от мъжа си
• Съпруга на Павел Вежинов скача от прозореца
• Веселин Андреев си пръсна черепа

Коментарите около скандала с авторството на романа ^Вълчи капан^, приписвано ту на покойния Христо Калчев, ту на неговия приятел и колега по перо Владо Даверов, имаха за цел да превърнат българския писател поне малко от малко в публична личност и да го ситуират в светлината на прожекторите. Лошо няма, крайно време беше. Но покрай масмедийната шумотевица отново се забрави другият голям проблем - съдбата на пишещите у нас. А тя изобилства с трагедии - самоубийства, убийства и бавна агония - било поради ^лични и творчески причини^, било поради масиран натиск от страна на цензурата и властта... За последното, разбира се, не се говореше много-много. Преди 10 ноември обаче зад всяка доброволна раздяла с живота на техен събрат bg-писателите съзираха завоалиран протест срещу режима и духовната нищета, на която ни обричаше соцът. Днес ситуацията уж се е променила ^към добро^, но творците отново си отиват разочаровани от реалността, която упорито не иска да се нагоди към тяхната визия и разбирания. А когато нямат сили да се примирят с нея или да я променят, защото словото няма нито възможността, нито правомощията за това, те избират смъртта.

Пръв от гилдията повлича крак към отвъдното младият и обещаващ литературен критик Минко Николов. В началото на 60-те години той си прерязва вените, оставяйки малката си дъщеря сираче. И досега няма пълна яснота около причините за самоубийството на Николов. Порасналата му вече щерка - известната преводачка Невена Николова, нито веднъж не зачекна тази семейна трагедия пред пресата.
И досега с най-голяма достоверност се ползва слухът, че литературоведът не е могъл да се примири с непрекъснатите конфликти между майка си и съпругата си. С големи душевни терзания няколко години изпълнява ролята на ^буфер^ и най-накрая решава завинаги да се оттегли от полесражението.
Бавно се самоубива и един от най-големите български лирици на новото време - Иван Пейчев. Не е тайна, че той от младини е подсилвал вдъхновението си с алкохол. С течение на времето обаче все повече затъва в чашката, а нови стихове не се раждат. Такава теза изложи наскоро в интервю пред ^ШОУ^ известният преводач Леонид Грубешлиев - Грубето, отблизо познаващ не само Иван Пейчев, но и друга емблематична фигура на родната поезия - Александър Геров. По думите му той също е правил няколко опита за самоубийство.
Грубешлиев твърди, че Пейчев си отишъл ^от леност и 6 бутилки ^Карловски мискет^ дневно^. През последните години от живота си почти не ставал от леглото. Надигал се леко само когато бъркал отдолу, за да извади поредното шише с вино.
Лудостта пък е кошмарът на големия лирик Александър Геров. Още от младини той страда от сериозно психическо заболяване. Веднъж в пристъп на поредната криза се хвърлил под влака. По чудо обаче се отървал невредим. Тренът го метнал встрани, но от силния стрес Геров изненадващо дошъл на себе си и няколко години от болестта му нямало и следа.
Дълго време в писателските кръгове се дъвчеше клюката за самоубийството на една от половинките на именития белетрист Павел Вежинов. Грубето е ^в час^ и по този въпрос. Пред репортер на народното издание той заяви, че е познавал добре и четирите булки на класика. Третата - Павлина, която според него била ^лабилна психически^, се самоубива при неизяснени обстоятелства. Жената пада от прозореца на семейния апартамент и загива намясто. Истината обаче била по-различна. В близкото обкръжение на писателя се заговорило, че бащата на Павлина - бай Милан, бутнал щерка си долу. Повечето приятели на автора на ^Нощем с белите коне^ и досега били склонни да вярват именно на тази версия, а не на злостната мълва, че самият Вежинов е ^помогнал^ на жена си да скочи през прозореца.
С полет отвисоко приключва живота си в края на 70-те години и обещаващият млад белетрист Росен Босев, син на мастития детски писател Асен Босев. На пръв поглед съдбата е разточително благосклонна към него - откъм произход, образование, възможности за писателска кариера... Но и тук последната дума има алкохолът. След разпада на брака му с актрисата Анета Сотирова Босев - младши изпада в тежка депресия. Търси утеха за личната си драма в чашката и когато разбира, че това е илюзорно, решава ^да затвори вратата след себе си^. Скача от прозореца на апартамента си на столичната улица ^Московска^ и се размазва на тротоара.
Явно много от децата на писателските величия, вместо да просперират, стават жертва на някаква черна карма, превръщат се в жертва на родителските амбиции и изкупление на фамилните грехове. При нелепа катастрофа си отива и синът на македонстващия вития Венко Марковски - Миле Марковски. Младият мъж току-що е дебютирал, а вече е обявен за звезда N:1 на новата българска проза за деца. Говори се обаче, че не бил равнодушен към алкохола, а в момента на произшествието даже бил солидно почерпен - факт, в който повечето ще съзрат ^оневиняващо обстоятелство^ за гибелта му. Дали са прави, или това е йезуитско измъкване от същината на драмата, е трудно да се каже.
В средата на 70-те трагично напуска този свят и поетът Христо Банковски. Роден в Габрово, той завършва българска филология в СУ и става един от най-интересните гласове на своето поколение. За жалост критиката почти не го забелязва. Приживе му се случва най-лошото - за стиховете му да не се говори нищо - нито добро, нито лошо. Докато за други негови връстници като Любомир Левчев и Владимир Башев се пеят дитирамби. Отчаян, лирикът задълбава в алкохола. И през една лятна крайморска вечер се случва непоправимото.
Разбира се, инцидентът е трябвало да бъде представен като нелепа случайност. Банковски уж бил много пиян, излязъл да се поразхлади на балкона и понеже недовиждал, паднал през парапета.
^Чу се, че се е хвърлил през балкона на някакъв симпозиум във Варна, припомня си писателят Александър Томов, чийто син Роман също сложи край на живота си през 1999 г. Говореше се, че уж паднал, но гилдията го възприе като самоубийство. Той беше добър поет, имаше голям дар. Потресно беше възприета тази негова смърт. Не знам какво го е подтикнало. Поетите са ужасно самотни хора. С творчеството си те искат невъзможното и когато не го постигат, ясно е какво става. Искат невъзможна любов, невъзможна страст, невъзможна истина... Това е поетът - той излиза извън нещата, извън нормите...^, пояснява авторът на ^Новите варвари^.
Пред семейния седмичник бившият шеф на НСРТ коментира още слуховете около мистериозната кончина през 1977-ма на талантливия поет и преводач Григор Ленков и кървавия екшън, почернил семейството на партийния поет Младен Исаев.
^За Григор Ленков чухме, че станала някаква катастрофа с него. Едни говореха за самоубийство, други - за убийство, но аз мисля, че около смъртта на Ленков все още витае някакъв мистицизъм. Не бях близък с него, но беше потресно неговото изчезване - заминаването му в Русия на Пушкиновите празници, доколкото знам. Той беше най-добрият преводач на ^Евгений Онегин^. Но какво точно и как е станало... Тогава тези неща много се скриваха...^, връща лентата назад известният белетрист и кинодраматург. Така или иначе, вместо с награда Григор Ленков се връща в родината си в пломбиран ковчег. Твърди се, че от ДС заплашили съпругата му Цвета, че ако, не дай си, Боже, в разговор обвини за смъртта на мъжа си ^съветските другари^, я чака нещо още по-страшно. Нямало да бъдат пощадени и рожбите й.
Арабски поет пък затрива дъщерята на Младен Исаев в началото на 80-те. Тя е негова съпруга, имат две деца. Ето какво разказва за трагедията Александър Томов:
^Доколкото знам, една от дъщерите на Младен Исаев беше заклана от мъжа си - Абу Сатър ал Делими. Той е мой състудент. Изведнъж се чу, че жената е убита. Заклана от ревност.
Моят състудент Ал Делими беше осъден на 20 години затвор в Пазарджик. Мисля, че е жив. Преди 7 - 8 години ми се обаждаха да подпиша някакво писмо да бъде освободен от затвора, да бъде помилван и мисля, че го освободиха.
Той е арабин. Мисля, че при тях ревността е нещо много силно. Тя имала приятел, искала да се развежда... Много шокиращо беше.
Имам 1 - 2 негови книги с автографи. Ал Делими беше поет, при това стиховете му бяха доста любопитни. Касапница голяма е била...^, разкрива писателят.
Трагедия с шизофренен привкус белязва и семейството на класика Орлин Василев. Случката е старателно прикривана от обществеността, за да не се позори такава видна фигура в българската литература.
Авторът на ^Тревога^ има талантлив внук - Славян, от дъщеря си Мария, омъжена за известен столичен лекар. Младежът показва невероятна дарба към езиците и скоро се превръща в един от най-изявените спецове по староарабски в България. Научната и преводаческата му кариера обаче е помрачена от душевно заболяване. В ^тъмните периоди^ Славян прави няколко опита за самоубийство. Запознати със семейната драма допускат, че става въпрос за наследствена шизофрения, тъй като и неговият баща е посегнал на живота си.
Мъчителните кризи се редуват с фази на просветление, които обаче стават все по-кратки и по-кратки. Докато един ден Славян сам избожда очите си, остава напълно сляп и след 1 - 2 години агония угасва.
Непосредстевно след 10 ноември куршум в слепоочието си изстреля и партизанският поет Веселин Андреев. По преценка на писателските среди той повторил самоубийството на Сталиновия фаворит Александър Фадеев, който след смъртта на ^вожда^ изпада в тежка творческа криза и угризения на съвестта. Малко преди да натисне спусъка, бившият член на отряда ^Чавдар^ издаде изобличителна книга срещу Тодор Живков.
Жертва на най-прясно разигралата се трагедия в интелектуалните среди е известният специалист по китайски език и литература Крум Ацев. Той е един от най-изтъкнатите наши преводачи от старокитайски. Наскоро обаче видният културтрегер прекъсна нишката на живота си с радикален жест - скачайки през прозореца на жилището си. Негови познати от гилдията намекват, че бил кабинетен човек и не можел да се нагоди към условията на пазарната икономика. Допълнително го потискала самотата - съпругата и децата му живеели в Америка.
Малко известен факт е, че майката на Крум Ацев - известната преводачка от руски Лиляна Ацева, намира смъртта си по същия начин.

Виктор НАУМОВ

ВДОВИЦАТА НА РОМАН ТОМОВСЕ ОМЪЖИ ПОВТОРНО,
гласи най-свежата клюка в писателските среди. 38-годишната бургазлийка Йовка с артистичен прякор Йоана, математичка по образование и собственичка на издателска къща ^Прозорец^, даже се сдобила и с рожба. 18-годишната й дъщеря от брака й със сина на писателя Александър Томов - Роман, пък учи в престижен колеж в Лондон.
Преди време ексшефът на НСРТ се оплака в интервю пред ^ШОУ^, че бившата му снаха не му давала да вижда внучката си и я настройвала против него.
През лятото на 1999-а 33-годишният Роман Томов си прерязва вените. Преди това младият поет и историк е преживял смазваща лична драма - загубил е майка си. Дисертацията му за тракийския орфизъм пък бездушно е посечена от беловласи ^корифеи^. Неговият пряк научен ръководител - Александър Фол, на когото Роман бил асистент, през цялото време мълчал като риба. Съкрушен от поредната несправедливост, подсилена от семейни дрязги, Томов - младши решава да напусне този свят като римски патриций.

ДОСИЕ
• Бургаските творци се оказаха особено уязвими. Масова психоза сред тогавашните тийнейджъри предизвика самоубийството на 17-годишната поетеса Петя Дубарова. През декември 1979 г. тя се нагълта с приспивателни в знак на протест срещу неправилно наложено й наказание от скудоумни даскали.
• Повечето български писатели са единодушни, че бургаската емблема Христо Фотев се самоубива бавно с алкохол. Авторът на безсмъртното ^Господи, колко си хубава...^ няколко години почти не се хранеше и това доведе до фаталната развръзка.
• Няколко години преди него при зверска катастрофа загина бургаският поет Николай Искъров, един от редакторите на култовия някога алманах ^Море^. След промените той става съдружник в местното издателство ^Делфин прес^, но после решава да се върне към предишната си професия и става съдия. Близки на Искъров доверяват, че преди жестокия челен сблъсък край Поморие поетът-магистрат и съпругата му са спорели оживено. Били са притеснени за дъщеря си, която очаквала дете, но на хоризонта не се очертавала сватба. Притеснен от развоя на събитията, Искъров, който без това не бил блестящ шофьор, допуснал миг невнимание и трагедията ги връхлетяла.