Георги Тошев: Семейството ми живее под наем в Париж

<em>Георги Тошев стана популярен с предаването &bdquo;Другата България&ldquo;. Най-пътуващият български журналист, посетил 186 страни по света, започва кариерата си във вестник. Голямата му страст безспорно си остава телевизията. Най-новото предаване с участието на Тошев е &bdquo;Преди обед&ldquo; по БТВ.<br /> <br /> </em><strong>- Жоро, сигурно вече разполагаш със солидни суми. Трябват много пари и за заснемането на филми като &bdquo;Непознатите&ldquo;, преди това &bdquo;Другата България&ldquo;?<br /> </strong><br /> - Живея в 50 квадрата. Семейството ми &ndash; дъщеря ми и майка й - живеят под наем в Париж. Нямам кола. Не знам какво значи да си богат. И аз живея на кредит. И аз мечтая да имам по-голямо жилище с поне една стая, която да гледа към вътрешен двор и да мога да спя спокойно. За съжаление <br /> <br /> <u>и в Париж, и в София живея в центъра на градовете на шумни места. <br /> <br /> </u>В Париж имаме две стаи. Ако действително бях много богат, нямаше да работя толкова. И то на няколко места. Обичам работата си, но работя, защото имам нуждата и от пари, за да може моето дете, когато порасне, ако иска да учи, да мога да й помогна. Богат съм, защото моята професия ме праща на места, където другите искат да отидат. Но аз всичко съм си заработил. Пътувал съм и съм спал във влакове, дори на автостоп, спал съм в хостели, в квартири и на пейка в парк. Но съм правил репортажите и материалите, които съм искал. И аз искам като БиБиСи да снимам с две камери, но пътувам обикновено с един оператор.<br /> <strong><br /> - С какво темпо работихте? Колко време снимахте един епизод?<br /> </strong>- За 3 дни снимаме 6 репортажа. Поради липса на пари в &bdquo;Другата България&ldquo; за един ден снимахме по 3 епизода на ден на място, на което сме за пръв път в живота си &ndash; например в Пекин. Не винаги ми се е получавало, но не съм се отказвал. В този смисъл съм богат с ината си, с хората, които познавам и с това, че личности, които наистина вземат големи пари за едно интервю, са се съгласили да говорят с мен по една или друга причина, но не срещу пари. Нито една телевизия в България не е в състояние да им плати. Просто защото телевизионният пазар у нас е смешен. Никой от популярните личности не ми е поискал пари. Иначе много бих искал да се нарека човек от средната класа. В България има малък процент на много богати хора, огромен процент на много бедни. Мисля, че съм по средата. Богат съм с това, че съм бил в 186 страни по света. Много малко хора са ги посетили. Не съм бил на туризъм или в шестзвезден комплекс с басейнче, а сред реалните хора. Бил съм както в домовете на хора, които са световноизвестни, така и в къщите на такива, които едвам свързват двата края &ndash; в Азия, в Африка. Това е огромно богатство. Когато човек е много отчаян и е на дъното, а аз имам такива периоди, се зареждам от пътуванията и срещите и си казвам има смисъл. Най-големият дефицит днес в българската журналистика е почтеността.<br /> <br /> <strong>- Сърдиш ли се, ако ти откажат интервю?<br /> </strong>- Като млад се афектирах, като ми отказваха. Бях много нафукан. Аз се научих, че е по-добре да отстъпиш, да премълчиш, да изчакаш. Умният човек ще го оцени. И когато трябва, ще ти даде интервюто. Правил съм интервюта с много хора, които не харесвам. Но съм си забранявал това да ми личи. И интервюто е протичало така, че да разбера защо този човек не ми харесва. Някои са сменяли веднага усещането си. Случвало ми се е обратното. Да правя интервю с хора, които са ми приятели, но чиято постъпка не мога да простя. Например филма за Албена и Максим. Никога не съм криел, че са мои приятели, преди да се случи инцидентът. <br /> <strong><br /> - Филмът се възприе отчасти като защита на Максим?<br /> </strong>- Не адвокатствах на Максим. Беше ми много трудно да запазя дистанцията именно защото са мои приятели. Но мога да отделя приятелството си с това, което се случи с Макс. И не да го съдя, защото е непоправимо случилото се. А да разбера дали е възможно покаянието. За това направих този филм. Познавам Максим отблизо и това един човек, който много се промени. Мисля, че неговият живот днес не е по-лек от живота на семейството, чийто син беше погубен. <br /> <br /> <u>Същите хора, които ме обвиниха, че съм адвокат на дявола, ходиха да се снимат с Максим преди катастрофата. <br /> <br /> </u>Същото се случи и на погребението на Баташов. Тези, които му казваха, че е секссимвол и лош актьор, първи отидоха на погребението, за да ги снимат телевизиите. Не мога да бъда лицемер.<br /> <strong><br /> - Майката на детето ти, също като героите от &bdquo;Другата България&ldquo;, избира да живее в чужбина?<br /> </strong>- С Милена съм живял 3 години. След това тя замина за Франция. Докато живееше там, нямахме връзка, бяхме само приятели. След години се срещнахме отново. Имахме един период, в който живяхме често заедно. Така се случи нашето дете. Тя ми каза, че чакаме дете, че аз съм бащата и в крайна сметка тя нищо не иска от мен. Тогава й казах, че нашето дете винаги ще е наше общо. Тя има кариера на лекар във Франция, а аз имам своите занимания тук. Щастлив съм, че моята дъщеря има тази майка. <br /> <u><br /> Ние не сме женени, но ангажиментите ни към Анна не намаляват</u>.<br /> <strong><br /> - Сега заедно ли сте?<br /> </strong>- Аз и Милена сме в прекрасни отношения. Когато съм във Франция, ние сме заедно тримата. Когато те са в България &ndash; пак така. Познавам много хора, които живеят постоянно заедно и не се обичат, и такива, които си посягат. Познавам много хора, в чийто дом има мрак и пустота. Щастлив съм, че в моя живот няма самота и няма пустота. Той е пълен с хора, добри емоции, Милена и Анна се справят. Смятам, че това е един бъдещ модел. Имам много приятели, които живеят така - например мъжът е в Австралия, жената в Сингапур с детето. В това няма драма. Женени щастливо, обичат се. Професиите могат да те отпратят на различни континенти дори. Да, има дълбока тъга, че трябва да говориш по телефон или скайп, но пък много ми е пълно, когато сме заедно.<br /> <br /> <strong>- Реална и пълноценна ли е връзката ви обаче?<br /> </strong>- Няма как да нямаш реална връзка с детето си и с неговата майка. Ако искаш да знаеш колко време прекарвам там или тук, трябва да седнем да смятаме. Ако ме питаш пък дали се обичаме както преди 10 години, сигурно любовта е преминала в обич, страстта е преминала в обич, чувствата са поуспокоени. Но такава е връзката на двама души, които са зрели и отговорни и възпитават своето дете. Хората се интересуват, като не се виждаме дали жена ми има любовник. Никога не мога да я попитам. Тя никога не ме е питала аз дали имам връзка.<br /> <br /> <strong>- Ако срещне друг?<br /> - </strong>Ясно е, че човек в живота си може да срещне други хора. Ние сме млади, здрави, в разцвета на силите си хора. Интимността не винаги е любов. Сексът не винаги е любов. Да, ти може да правиш секс с някакви хора и да имаш друга връзка, но важно е при кого се прибираш. И е важно да се държиш така, че да не обиждаш хората, на които държиш. В България на такава връзка от разстояние не се гледа с доверие. Смята се, че ще се разпадне. Странно ми е, че интелигентни хора не могат да разберат как така ние с Милена не сме всеки ден заедно. Светът на човешките отношения е или много повърхностен или много двуличен. Аз съм щастлив, че в моите лични отношения нямам двуличие. Там всичко е ясно. Аз давам и получавам това, което имам нужда, както от Милена, така и от Анна. Разбира се, един ден ще ми е интересно да разбера тяхната гледна точка, защото ние не си говорим за това. <br /> <strong><br /> - Какво те наранява?<br /> </strong>- Беше ми мъчно, когато мислеха, че всичко е даром. Още има хора, които смятат, че съм син на Тошо Тошев (бившият главен редактор на вестник &bdquo;Труд&rdquo;- б.а.). Сигурно това е обидно за него, но най-обидно е за паметта на баща ми. И ми е било обидно, когато са ме свързвали с Тошко Добрев &ndash; един мушморок на прехода, който разпродаде софийските паркове. Антропологично обидно ми е това &ndash; все едно да съм на Вальо Топлото син. Аз мога да си тръгна от всеки проект, но винаги на някого ще бъда необходим. Няма проблем да мия входове. Всичко мога да правя. Пазил съм и гаражи с баща ми, Бог да го прости, в началото на демокрацията. Бил съм сценичен работник. Не съм се родил в телевизията. Но знам какво мога. Това никой не може да ми го вземе. Нямам изключителни таланти, но върша работа.<br /> <br /> <strong>- Въпреки приказките по твой адрес и злобата - навсякъде говориш колко си щастлив?<br /> </strong>- Научих нещо от Катя Паскалева - когато нещо дзвънне в теб, се чувстваш щастлив. Имам много пътища в моя живот, когато нещо ми дзънва. Имам много препятствия както всеки човек. Със страшно много недоверие съм се сблъсквал. И с лошите помисли на хората, с несправедливите обиди, защото това е най-болезненото. Когато някой не те познава и много лесно съди за теб. Много ми е мъчно. Въпреки това съм щастлив човек. И ще продължавам да го вярвам. Имам професия, която обичам. Знам си мястото &ndash; нито повече, нито по-малко. Бях в най-големите телевизионни канали в Америка. Показах на един продуцент на телевизия &bdquo;Фокс&ldquo; няколко от филмите &bdquo;Непознатите&ldquo;. Той ме попита колко съм платил на звезди като Фрида от АББА и други. Аз му отговорих, че не плащаме. Като му обясних какъв е целият ни бюджет, той си помисли, че е за минута. Най-големият комплимент за мен в живота ми бяха неговите думи, че е страхотно, че в една толкова локална ситуация, в която е България, аз и екипът ми не се държим локално. Аз и хората, с които работя и на които вярвам и обичам, искаме да покажем на българина, че животът протича извън Калотина. Вярвам, че с всяка сбъдната мечта се отварят нови и нови врати.<br /> <br /> <em><strong><br /> Петя КОЛЕНЦОВА </strong></em>