Васко Кръпката: Никога не бих слязъл до нивото на Слави Трифонов!
Комунистите си направиха капитализма, реве рокаджията бунтар
Комунистите си направиха капитализма, реве рокаджията бунтар
<em>Васил Георгиев, или Васко Кръпката, изминава трудния път от шофьор и механик до рокзвазда и композитор. Авторът на десетки хитове от зората на демокрацията е роден на 6 юни 1959 г. в София. Свири на китара, хармоника и барабани. Шеметната му кариера започва през 80-те г. на миналия век като фронтмен на група “Подуене блус бенд”. Сред най-известните му парчета от този период са “Комунизмът си отива”, “Бюрократ”, “Слънчев бряг блус”. Участва в първите митинги и барикади на СДС. Прави благотворителни концерти за болни деца и сираци. Повдига тонуса и на закоравели престъпници по затворите. Винаги е първа писта на шумни рокерски събори. Свирил е и на концерта по посрещането на Бил Клинтън. Репортер на <br /> <br /> “ШОУ” засича Кръпката в Кърджали, където за втори път се включва в “Арпезос рокфест 2011”, който е под егидата на местния джазмен Ангел /Ачо/ Бозуков. <br /> </em><br /> <strong>........................<br /> - Васко, много твои колеги като Георги Христов, Лили Иванова и други, се включиха в кандидатпрезидентската надпревара. А ти? Нито една партия ли не прояви интерес към теб или просто си решил да се дистанцираш от тях?<br /> </strong>- Не съм се дистанцирал, аз се интересувам какво се случва в България, но малко съм се отдръпнал, така да се каже. Навремето, когато бяхме по митингите, това беше еуфория по свободата, еуфория по нашия бунт да сменим системата. Сега е друго. Сега музикантите ходят да изкарват пари по избори, което за мен е обидно. Тук става въпрос за съдбата на България и да ходиш да изкарваш пари от това нещо... По принцип вече ходя рядко да свиря на избори, защото свиря за този, за когото гласувам. Те невинаги ме канят, но и не е задължително. <br /> <br /> <strong>- Автор си на култовата песен “Комунизмът си отива”. Как смяташ, след 22 години преход комунистите наистина ли си отидоха или само се “префасонираха”, нещо от рода на “погледнал се Илия - пак в тия”?<br /> </strong>- С двете ръце се подписвам под тази песен. Смятам, че наистина комунизмът си отива. Смятам, че доста неща са се променили. Естествено, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>комунистите си направиха капитализма, <br /> </strong></span><br /> това е една ченгесарска демокрация, това е един капитализъм, осъществяван от комунисти. Те си изпраха парите. Това е така! Аз винаги съм го знаел, че ще бъде така. <br /> <br /> <strong>- С твоята банда “Подуяне блус бенд” си пял и свирил в затвора в Бухово. Как те посрещнаха там пандизчиите бараби?<br /> </strong>- Като брат. Като сродна душа. Защото, когато човек е затворен, той търси свободата. Аз винаги съм търсил свободата в тоя живот и затова ме приеха като сродна душа.<br /> <br /> <strong>- По време на миналогодишната акция правителствените хеликоптери с бирници от НАП на борда “фиксираха” ли и твоя дом в баровския квартал Драгалевци край София?<br /> </strong>- Много е интересно! Аз съм в Драгалевци от 1984 г., когато беше село и никой не беше чувал за него. Както сега примерно никой не е чувал къде е Чепинци в София. От едно известно време Драгалевци стана баровски квартал, и то само за 5-6 човека. Тия 5-6 човека обаче аз ги гледам колко са нещастни, защото вечерно време проверяват реката с фенерчета - да няма някоя бомба. Пазят ги с калашници. Голям страх ги гони, а аз съм адски щастлив, че от моята 60 квадратни метра къща им гледам сеира...<br /> <br /> <strong>- Много от колегите ти напоследък взеха да дават нещо “фира”, грубо казано – Гого от “Тоника”, Пеци Гюзелев, Вили Кавалджиев, Юксел Ахмедов от “Диана експрес”… Да не би да тегне някакво проклятие над музикантите, прехвърлили 50-те?<br /> </strong>- Абсолютно не, защото човек не знае кога ще си отиде от тоя свят. Животът и смъртта са свързани. Важно е през тези години какво си оставил. И Юксел, и Гого, и Георги Минчев, и Вили Кавалджиев – това са хора, които са оставили песни, музика. Това е по-важно. Те живеят по този начин. Така че изобщо не ме е страх от смъртта!<br /> <br /> <strong>- Макар и да не си в първа младост, въпреки че младееш, чалгаджийки свалят ли те? Азис подмятал ли ти е неприлични предложения?<br /> </strong>- Нямам такива контакти и, слава Богу, те знаят моята позиция. Дори и Слави Му/Трифонов не ме е канил и много се радвам за това, защото никога не бих слязъл дотам…<br /> <br /> <strong>- Съпътстват ли те често сакатлъци у дома, на сцената или пътувайки на турнета от град на град?<br /> </strong>- Да, случват се интересни неща. Често ме бъркат с разни други музиканти. Веднъж един ме спря на улицата и ми каза, че страшно много ме обича и че винаги, когато ме види по телевизията, ужасно ми се кефи. И ми казва: “Помниш ли ме?! Как мога да те забравя как се напихме тогава, как ме черпи?! Сега аз ще те черпя! “ И почваме да се черпим. След един час аз се осъзнах, че той ме бърка с Влади Въргала. Не го разочаровах човека. Какво да правя…<br /> <br /> <strong>- Не само музиката, но и визията ти е доста “набиваща се”, запомняща се. Брал ли си дертове с катаджии – нали постоянно си на път? А за подобни контакти във вашите среди легенди се носят?<br /> </strong>- О-о-о, и колко пъти… Ченгетата ме спират наскоро - <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>минах на червено и говоря по телефона едновременно. <br /> </strong></span><br /> Едно от тях идва при мен и ми вика: “Ей сега ще направя акт на Буги Барабата!” /смях/ “Не, аз ще ти направя!”, му отвръщам с усмивка. “Ей, верно бе, ти си Васко Кръпката. Леле, как се обърках!”, хваща се за главата униформеният. Често ме бъркат и с Васко Кеца. <br /> <br /> Веднъж нещо се бях поотпуснал - бях изпил две питиета и карах буса. Спира ме една вечер младо полицайче – документите за проверка. Бъркам в жабката – забравил съм ги. Така е, точно в такъв момент ще ме спрат. Другият полицай до него се приближава и му казва: “Не го ли познаваш, бе! Та това е Васко Кръпката! Ти си мръсен чалгаджия!” Та всъщност чалгаджията ме спаси!<br /> <br /> <strong>Кърджали, <br /> едно интервю на Георги АНДОНОВ<br /> </strong>