Измама ли е таблетката хинин?
Защо в последно време пак се заговори за лекарствена мафия? Защо и как се завърна в аптеките аналгин-хининът, макар и с две буквички по-малко?
Защо в последно време пак се заговори за лекарствена мафия? Защо и как се завърна в аптеките аналгин-хининът, макар и с две буквички по-малко?
<strong>“Съвременната медицина се ръководи от малка, но всемогъща група олигарси, стояща начело на големи химико-фармацевтични компании, които успяват, благодарение на колосални финансови средства, да подкупят нужното правителство, политици, управители на лечебни заведения. Финансовите магнати от химическата и фармакологичната промишленост, както и от агропромишлеността подготвят нещо като заговор, който може да се сравни с истински геноцид: колкото повече болни хора, толкова повече процъфтява бизнесът на олигарсите, ръководещи медицината в цяла Европа. И нито едно от правителствата, независимо от коя нация е, никога това правителство няма да рискува да постави на карта икономическото и политическото равновесие в държавата за сметка на запазване здравето на своите граждани”. <br /> </strong><br /> <em>Цитат: Луи Броуър - известен френски учен, доктор на медицинските науки <br /> <br /> </em>Тези дни в медиите се появиха съобщения за това, че фармацевтичната компания “Софарма” е пуснала на пазара нов вариант на забранения преди години и толкова популярен аналгин-хинин. С ново наименование, разбира се. Когато се опитах да навляза в темата, се оказах в омагьосан кръг. Някои колеги наричат лекарството отровно, други определят “Софарма” като здравен октопод. И тогава попаднах на любопитен, да не кажа направо шокиращ материал, по-точно извадки от книгата на същия този френски учен, когото цитирам в началото. Някои от неговите зашеметяващи изводи ще ви предложа по-долу, но си дадох сметка, че след като в Западна Европа съществува “фармацевтична и продоволствена мафия, а последствията от нейната дейност дискредитират медицината и създават сериозни проблеми на здравето на населението”, то какво остава за нашата държава, която, между другото, тези дни пак беше поставена на първо място в един много негативен списък - най-корумпирана.<br /> <br /> <br /> <span style="font-size: medium"><strong>Октоподът в здравеопазването<br /> </strong></span><hr /> <strong>Той превръща в заложник не само обществото и пациентите, но и политиците ни.<br /> </strong><br /> В една публикация се твърди, че в цял свят вертикалната интеграция е забранена, защото води до монопол, но в България, в една от най-чувствителните сфери, каквато е здравеопазването, тя процъфтява. И се изреждат такива скандални схеми за това как, по какъв начин, чрез кого и за кого “Софарма” наистина се превръща в октопод. Шокира ме още нещо: от “Софарма” декларирали, и то няколко пъти, че няма да запорират сметки на длъжници, а ще се договарят при взаимноизгодни условия с болниците. Оказва се, че най-често “взаимноизгодните” условия означават разсрочване на дълговете. Но на каква цена? Забележете, здравните заведения се ангажират да пазаруват не само медикаменти, но и медицинска техника именно и само от тази фармацевтична компания. И още нещо: “послушните” здравни заведения, които сключват договори за доставка на медикаменти с правилната фирма, се награждават с увеличаване на делегирания бюджет, за да могат да се разплащат (тук се посочва болница “Св.Георги” в Пловдив). Респективно на опърничавите болници (като пример се посочва Български кардиологичен институт) - на тях се режат 60 % от бюджета без принципи и правила. А всичко това се свързва с по-високите нива на управление в нашето здравеопазване - Здравна каса, Министерство на здравеопазването... <br /> <br /> <span style="font-size: medium"><strong><br /> „Зеленото хапче е златно, но не за всички”<br /> </strong></span><hr /> Така изразява своето мнение по въпроса ст. н.с. Румен Воденичаров - български химик и доскорошен политик. Ще цитирам части от това негово изявление (разбира се, с негово съгласие), защото то ми даде по-ясна представа за какво става дума. И защото усетих истинска загриженост за здравето на българина, освен, разбира се, искреното възмущение от наглото поведение на българските олигарси във фармацевтичната промишленост. <br /> <br /> “Струва си човек да се вторачи в наименованието на лекарствения продукт, за да разбере, че става въпрос за познатия на всички ни илач аналгин-хинин, незнайно защо прекръстен на аналгинхин. Защо ли са изпуснати две буквички? Като специалист и квалифицирано лице липсата на тези две буквички породи у мен съмнения, които се опитах да разсея с помощта на интернет, но се получи следното: комбинираните български препарати срещу болка и треска темпалгин (темпидон+аналгин) и аналгин-хинин (аналгин+хинин) се наложиха през 60-те години, защото изпълняваха изискването да бъдат качествени и ефективни.... Оказа се, че допълнителните активни съставки темпидон и хинин усилват и удължават 2-3 пъти болкоуспокояващото действие. Що се касае до третото изискване, а именно препаратът да бъде безопасен, то също беше спазено с оптимално съотношение в съставките. Т.е. вредата беше сведена до минимума. Българите лекуваха състоянията си на треска и болка без рецепта, купувайки “зелените хапчета” за жълти стотинки. Тези, които имаха алергия към хинин, бяха по-внимателни, а махмурлиите не се разделяха с тях, изпълнени с благодарност към фармацевтите”.<br /> <br /> <span style="font-size: medium"><strong><br /> Включваш телевизора... и ти “предписват” аналгетици с парацетамол<br /> </strong></span><hr /> <strong>А гласът на терапевти като д-р Иван Узунов, че нашият аналгин-хинин превъзхожда вносните препарати, остана като глас в пустиня<br /> </strong><br /> По-нататък в своето, нека го нарека, изявление г-н Воденичаров разказва как българските аналгетици вървели най-много на огромния пазар на бившия СССР, дори след 1989 г. 70 на сто от това производство пак продължило да отива за Русия и Украйна. “Много търговци направиха първия си милион, купувайки от нашите заводи продукти на държавни цени и продавайки по европейски цени на бившите си партньори от СИВ. Докато “сините” се силеха да събарят Паметника на съветската армия, не усетиха как по-предприемчиви демократи като Стефан Софиянски, Любо Павлов и Огнян Донев, приватизирали ХФЗ-София, продължиха да изнасят продуктите на новата фирма “Софарма” (най-вече аналгетици) за мегаполиса Москва, сключвайки взаимноизгодни договори с кмета Лужков... Но в България зеленото хапче изчезна от аптеките. Хората недоумяваха. Мастити учени започнаха атака срещу препаратите на база аналгин и по-специално срещу комбинираните препарати като аналгин-хинина, седалгин-нео... Приписаха им множество странични ефекти, токсичност и дори канцерогенност. Да се чуди човек на моята възраст как е оцелял, като цял живот се е лекувал с наши лекарства. Паралелно по телевизиите започна агресивна реклама на аналгетици на базата на парацетамол. Включваш телевизора и сутрин - фервекс, на обяд - панадол, вечер - колдрекс. Фирмите вносителки започнаха първоначалното натрупване на капитала. От българския пазар изчезнаха последователно комбинираните препарати с добрия стар и евтин аналгин.<br /> <br /> <br /> <span style="font-size: medium"><strong>Разрешението за производство не е основание за освобождаване от отговорност<br /> </strong></span><hr /> “....Препарат като аналгин-хинин просто не може да мине в САЩ без сериозни клинични изпитвания. Те обаче струват пари, много пари... След като има втори компонент (хинин) в зеленото хапче - значи има проблем, няма хинин - няма проблем (знаете кой го е казал това). Гениално просто! Предполагам, че го е предложил Павлов, който единствен, макар и доста формално, има нещо общо с медицината. А те записват хинина върху опаковката като... помощно вещество (?!) и му приписват действието не на мек антипиретик и аналгетик, а ... на подобрител на вкуса. Антихуманната приумица за сетен път показва, че в демократична България законът е “врата у поле”, защото веднага се прескача чл.30, ал. 2 на българския Закон за лекарствени продукти в хуманната медицина, който гласи: “Лицето (в случая “Софарма”) представя резултати от необходимите предклинични и клинични изпитвания в случай на лекарствен продукт (в случая аналгинхин), съдържащ активни вещества (в случая аналгин и хинин хидрохлорид) с добре установена употреба, които не са били използвани в предлаганата комбинация за терапевтични цели.” Вече споменах, че пълни клинични изпитвания струват няколко милиона и изискват поне 2 години време. Защо тези милиони да не се използват за нещо по-практично, например за купуване на някой тиражен вестник? Олигарх без медия е като оса без жило. Някой (няма кой друг освен Изпълнителната агенция по лекарствата) си е затворил очите, протягайки ръка. За първи път в историята на фармацевтичното производство силно действащ алкалоид като хинин, който може да причини до 10 странични ефекта (треска, глухота, отслабено зрение, диария, запек, повръщане, сърцебиене и др.), а при предозиране (стават грешки) може да доведе до смърт, се “пробутва” през държавен контролен орган като невинна помощна съставка... Тримата милионери просто са си платили... Няма да е лошо един разследващ журналист, или по-добре прокурор, да тръгне по горчивите дири на “зеленото хапче”, за да разкрие точната технология, по която фармацевтични олигарси със стари соцтехнологии печелят нови лесни милиони на гърба на объркания български потребител. Защото чл. 7 от ЗЛПХМ гласи: “Притежанието на разрешение за производство не е основание за освобождаване от отговорност ”.<br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Едно разследване на Яна ГРОЗЕВА</strong></span>