Шпайдела обезвреди Фонтен, на два пъти елиминира “Щутгарт”
Замалко щях да скъсам главата на френския петел, но го пуснах, за да не стане скандал, спомня си железният бранител
Замалко щях да скъсам главата на френския петел, но го пуснах, за да не стане скандал, спомня си железният бранител
<strong>За по-младото поколение той е много повече известен с успехите си като треньор, но по-старите запалянковци още си спомнят за бойкия и всеотдаен бранител на столичния “Локомотив” Васил Методиев, популярен като Шпайдела. А защо пък Шпайдела? <br /> </strong><br /> Този прякор ми го измисли левскарската публика - пояснява Методиев. - Оприличиха ме със страховития германски генерал Шпайдел, понеже нападателите на съперниците трудно минаваха през мен. Тогава <br /> <br /> <strong>двубоите ни със Сашо Костов бяха истинско шоу за зрителите<br /> </strong><br /> Безспорно най-големият успех в състезателната кариера на Методиев е шампионската титла с “Локомотив” (София) през 1964 г. “Тогава бяхме изключителен отбор и ако не бяха някои партийни поръчения, можехме да бъдем на върха още една-две години. Всичко бе режисирано, а бяхме превзети и отвътре от най-високо равнище”, казва Шпайдела. <br /> <br /> Методиев има 17 мача в националния отбор, но той никога няма да забрави и върховото си постижение като национал в паметния бараж срещу Франция през 1961 г. в Милано, когато победихме “петлите” и за първи път се класирахме на световните финали. Според него в този мач отборът е свалил напрежението от себе си и е доказал самочувствието си. <br /> <br /> Най-куриозният епизод бе преди двубоя - спомня си Шпайдела. - Вече влизахме в тунела след загрявката, когато френски запалянко реши да ме подразни с жив петел през оградата. Скочих да му скъсам главата (б.а. - на петела), хванах го, но го пуснах, защото щеше да стане голям скандал, заключи железният бранител. <br /> <br /> Предишната година България губи от Франция в Париж с 0:3, но нито един от головете за “петлите” не е отбелязан от прочутия стрелец Жюст Фонтен, който през 1958 г. поставя ненадминатия и до днес рекорд от 13 гола на един Мондиал. Причината е именно в Методиев, който като персонален пазач напълно обезврежда именития нападател. Въпреки че е сред тези, които класираха България на световното първенство в Чили през 1962 г., той не взе участие там. Контузия наруши подготовката му и това бе добре дошло за тогавашните ръководители, решили за Чили да заминат само здрави играчи. А в анкета с 25 спортни журналисти Методиев получава 25 гласа да бъде титуляр, като оставя след себе си с 24 гласа големия Жоро Найденов. Без да блести с технически възможности, <br /> <br /> <strong>Методиев се отличаваше и респектираше с бързина, борбеност, себераздаване и пожертвователност<br /> </strong><br /> Освен в “Локомотив” той игра в столичния “Академик”, както и в “Добруджа”. <br /> <br /> След като приключи с активния футбол, Васил Методиев навлезе в дебрите на треньорската професия. Първоначално беше две години начело на “Локомотив” (София), а когато за втори път пое “железничарите”, вече имаше на своя страна и опита, и самочувствието да ги ръководи успешно. Шамарът от белгийския “Андерлехт” - загуба с 1:6 в София за Купата на купите - сякаш подейства отрезвяващо на отбора, който уверено пое шампионския си курс. И през 1978 г. “Локомотив” стана първенец на България за четвърти път след 14-годишна пауза, а и до ден днешен това е последната титла на “червено-черните”.<br /> <br /> През 1979 г. “железничарите” участваха в турнира за Купата на УЕФА. Именно тук те направиха своя знаменит рейд, който си остава най-голямото им постижение досега в историята. Последователно бяха преодолени унгарският “Ференцварош” (3:0 в София и 0:2 в Будапеща), френският “Монако” (4:2 в София и 1:2 в Монте Карло) и киевският “Динамо” (1:0 в София и 1:2 в Киев). Така благодарение на умелата тактика на Шпайдела и голмайсторския нюх на Начко Михайлов “червено-черните” за първи път достигнаха до европейски четвъртфинал. Но някои партийни велможи се престараха и типично по нашенски Методиев бе сменен в момент, когато бе на върха, <br /> <br /> <strong>защото бил насъсквал играчите си срещу “съветските другари”<br /> </strong><br /> И той не можа да изведе отбора си на четвъртфинала срещу “Щутгарт”, въпреки че заслужаваше най-много тази чест. А може би щеше да преодолее още едно препятствие по пътя си... Все пак стори това на два пъти вече като треньор на “Левски”. <br /> <br /> А треньорската кариера на Васил Методиев имаше своята втора серия. И тя бе обагрена в синьо! Шпайдела застана начело на “Левски” през 1983 г. и още в първия кръг за Купата на УЕФА “сините” елиминираха западногерманския “Щутгарт”. А следващата година постигнаха незапомнен хеттрик, спечелвайки и трите възможни купи в България - шампионската титла, Купата на страната и Купата на съветската армия. Зад всички тези постижения стоеше треньорът Методиев, който бе начело на едно “златно” поколение на “Левски”. После “Щутгарт” отново преклони глава - този път в шампионския турнир. Може само да се съжалява, че “сините” не форсираха “Днепър”, за да стъпят на четвъртфиналния бряг при шампионите на Европа. А дни след спечелената титла през 1985 г. дойде злополучният финал за купата с ЦСКА, след който и Васил Методиев <br /> <br /> <strong>се оказа със спрени треньорски права<br /> </strong><br /> После бе реабилитиран, за да завоюва още една шампионска титла с “Левски” през 1988 г. За трети път акостира при “сините” и спечели купата през 1991 г. Това бе и финалният акорд в кариерата му. Години по-късно един от най-опитните и вещи специалисти бе в спортно-техническия щаб на “Левски”. <br /> <br /> На 5 януари Васил Методиев навърши 77 години. Да си жив и здрав, бате Васко! <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong><br /> Румен ПАЙТАШЕВ</strong></span>