16 000 българи всяка година се регистрират с това опасно заболяване
<strong>Тази зловеща статистика изнесе официално д-р Димитър Петков д.м., началник на отделението по съдова хирургия в МБАЛ &ldquo;Св. Иван Рилски&rdquo;, Стара Загора. Репортер на в. &ldquo;Доктор&rdquo; разговаря с д-р Петков по темата. <br /> </strong><br /> <em>Той е член на Съюза на учените, на Националните дружества по ангиология, съдова хирургия и флебология, също и на European Society for Vascular Surgery. Национален консултант по съдова хирургия. Удостоен е с награда на Съюза на учените в България и с награда на Японската хирургична асоциация. Печелил е балкански и световни награди по съдова хирургия. Бил е гост-лекар в Атланта и Чикаго, САЩ. Участвал е в множество разработки, публикувани в специализирани издания и представени на международни форуми в Европа и САЩ. Съавтор е на книгата &ldquo;Съдови заболявания&rdquo;.<br /> </em><br /> Свидетели сме как само преди няколко месеца млад мъж почина от белодробна емболия, седмица след като е бил лекуван от счупване на пръстите на крака си заради трудова злополука. Пак за белодробна емболия се заговори и при една от починалите родилки преди време. Затова в нашия разговор акцентирахме на това изключително опасно усложнение. Оказа се, че основно белодробната емболия е резултат и предшествана именно от дълбоката венозна тромбоза. <br /> <br /> Д-р Петков твърди, че това е изключително разпространено и опасно заболяване. Всяка година в страните от Европейския съюз се регистрират 648 000 случая на дълбока венозна тромбоза. От тях 435 000 развиват белодробна емболия. А по данни от проведените аутопсии при 500 000 починали пациенти се установява наличие на дълбока венозна тромбоза, т.е. без да е открита приживе. <br /> <br /> Белодробната емболия е причина за 25 000 смъртни случая в Европа всяка година като 90 на сто от тях се дължат на предхождаща дълбока венозна тромбоза. Тези цифри дават основание на д-р Петков и неговите колеги по аналогичен път да предположат каква е статистиката в България. Истината е, че липсва точна информация по този въпрос в нашата страна, но по аналогия би трябвало всяка година да се регистрират 16 000 случая на дълбока венозна тромбоза, последвани от над 5500 смъртоносни белодробни емболии само за една година. Тези данни превръщат дълбоката венозна тромбоза в едно от водещите заболявания, предизвикващи преждевременна смърт. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Обездвижването, травмите и фрактурите на крайниците са най-честите рискови фактори<br /> </strong></span><br /> Дълбока венозна тромбоза може да се развие и при големи оперативни интервенции, продължителни пътувания със самолет и автобус, злокачествени заболявания (именно дълбоката венозна тромбоза може да е първа проява на рак). Болестта започва с образуване на тромби най-често във вените на подбедрицата, като постепенно се засягат и други дълбоки вени, дори и тези в таза. В началото тромбите са фиксирани към венозната стена и опасността от откъсването и попадането в белия дроб с последващо развитие на белодробна тромбозна емболия е много голяма. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Най-честият симптом е появата и прогресирането на оток в засегнатия крайник<br /> </strong></span><br /> Болният усеща напрежение и дискомфорт, както и различна по интензивност болка. Също така се наблюдават синкаво оцветяване на кожата и ригидност на мускулатурата. В някои от случаите се наблюдават и разширени и кръвонапълнени нормални подкожни вени.<br /> <br /> &ldquo;При наличие на най-малкото съмнение за развитие на дълбока венозна тромбоза непременно търсете съдов хирург - съветва д-р Димитър Петков. - Ако той прецени, прегледът може да продължи с извършването на т.нар. доплерсонография на вените в засегнатия участък. В днешно време при поставяне на диагнозата се използват модерни методи, които напълно заместват флебографията&rdquo; - обяснява специалистът. <br /> <br /> Съответно след поставяне на диагнозата болният трябва да се лекува в специализирано съдово-хирургично звено.<br /> <br /> <strong>Внимание!<br /> Тук е мястото да отбележим, че отделението по съдова хирургия на МБАЛ &ldquo;Св.Иван Рилски&rdquo; в Стара Загора разполага със специалисти и пълната гама от апаратура, осигуряваща най-съвременни диагностика и лечение на хронична венозна недостатъчност на долните крайници. Към поликлиничния кабинет е разкрит и специализиран Център за лечение на рани от съдов произход, в който се обслужват пациентите с венозни язви. Миналата година се извършиха безплатни прегледи на такива болни в редица градове от Южна България.<br /> </strong><br /> <span style="color: #800000"><strong>В България вече се обръща голямо внимание на разширените вени на крайниците<br /> </strong></span><br /> Над 2 милиона българи страдат от това заболяване, но само един процент от пациентите търсят активно специализирана помощ. Така твърди нашият събеседник д-р Димитър Петков. &ldquo;Около 300 000 болни са в най-тежките 5-и и 6-и стадий на заболяването - обяснява специалистът. - А тогава вече освен разширени вени и кожни промени се появяват и незарастващи язви по краката, които са изключително болезнени, трудни за лечение и влошават драматично качеството на живот&rdquo;.<br /> <br /> Той отбеляза, че в последните няколко години в нашата страна се обръща изключително голямо внимание на това заболяване, а станалите вече традиционни дни за безплатни прегледи на пациенти с хронична венозна недостатъчност на долните крайници се наложиха като ефективен метод в борбата с разширените вени на крайниците. &ldquo;Активният подход на българските съдови хирурзи по отношение на диагностиката, лечението и профилактиката на това заболяване определено даде позитивни резултати в тази насока&rdquo; - каза още д-р Димитър Петков. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Днес все повече се налага т.нар. безкръвна лазерна операция<br /> </strong></span><br /> &ldquo;Само преди 3-4 години за най-ефективно се считаше оперативното лечение, но сега все повече се налага ендовенозната лазерна аблация (т.нар. безкръвна лазерна операция), - сподели още съдовият хирург. - Процедурата е изключително лека за пациента, той започва да ходи веднага след лазерната интервенция, а след един-два дни може да се върне на работа&rdquo;.<br /> <br /> Д-р Петков разказа и за другия неоперативен метод - склеротерапията. &ldquo;Това е процедура, при която с тънка игла във вената се вкарва медикамент, предизвикващ запушването и изчезването на разширения съд - обяснява той. И твърди, че възможностите на тази методика са много големи, защото при склерозирането с течност или с пяна могат да се обработват от малки до значителни по размери разширени вени, а самата манипулация се извършва амбулаторно и не се налага престой в болница.<br /> <span style="color: #800000"><br /> <strong>Лекуваме пациентите с венозна болест в съответствие с последните тенденции в света<br /> </strong><br /> </span>Д-р Петков изрази задоволството си от факта, че в областта на съдовата хирургия вече се провеждат срещи, на които българските съдови хирурзи се обучават според практиката и стандартите на Европейското дружество по съдова хирургия. &ldquo;Проведеният в началото на миналата година научен форум беше изключително полезен за младите колеги, тъй като имаха възможност да се запознаят съвсем отблизо с най-актуалните за момента методи за лечение на венозната болест - каза специалистът. - Изключително интересна беше презентацията на проф. Милич от съседна Сърбия - един от водещите флеболози не само в Европа, но и в целия свят. Той демонстрира прилагането на различни видове компресивни превръзки при лечението на венозни язви. Аз със задоволство мога да отбележа, че представените от него методи и резултати доказаха защо в тази област на флебологията те се ценят в цял свят. Разбира се, трябва да подчертаем, че винаги има какво да научим, особено от световно известни специалисти и това ни помага да поддържаме високо нивото на лечебния процес при нашите пациенти&rdquo; - каза още съдовият хирург.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Видяхме за първи път нова съдова протеза, създадена чрез нанотехнологиии<br /> </strong></span><br /> Това сподели д-р Петков по повод участието му в края на септември миналата година на юбилейния конгрес на Европейското дружество по съдова хирургия. <br /> <br /> &ldquo;За участие в този престижен форум бяха дошли световноизвестни хирурзи от цял свят, - сподели специалистът. - Като цяло на тази среща преобладаваха презентациите, които отчитаха резултатите от дългогодишните наблюдения върху ендоваскуларните техники - стентиране, ендоваскулиране, ендовенозни аблации&rdquo;. <br /> <br /> В заключение той разказа, че безспорен интерес предизвикала нова съдова протеза, показана за първи път. &ldquo;Тя е създадена чрез използването на нанотехнологии и притежава качества, които я правят изключително привлекателна за използване на запушените кръвоносни съдове. Прие нея липсва кървене при шиенето, при пробождане с игла за хемодиализа и след изваждането й протезата бързо и сама затваря направения отвор и пречи на появата на каквото и да е кървене&rdquo;. <br /> <br /> <strong>От това заболяване всяка година в България умират около 5500 човека. 90 на сто от тези случаи се дължат на предхождаща дълбока венозна тромбоза. Тя е едно от водещите заболявания, които предизвикват преждевременна смърт<br /> </strong><br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>С д-р Петков разговаря Яна БОЯДЖИЕВА </strong></span>