Ставри Калинов: Милионери, ще ви избия!
Цял живот рисувам голи жени, но десетки години бях на полова диета – признава ексцентрикът
Цял живот рисувам голи жени, но десетки години бях на полова диета – признава ексцентрикът
<em>Ставри Калинов е може би най-гръмкото име сред родните художници. Особено нашумя покрай патента на т.нар. стъклени картини, които нямат аналог в света. В новата си галерия в центъра на София – в безистен срещу Френския културен център, ефектно осветление ги прави още по-неустоими, но купувачи се намират все по-рядко. Репортер на „ШОУ” завари Ставри в гневно настроение, в което си „каза всичко”, което го мъчи. <br /> </em><br /> .............................................<br /> <strong>- Ставри, минаваш за голям богаташ, а живееш като аскет – сред творчеството си в базата на Кремиковци, двете кучета и един болен помощник...<br /> </strong>- Моят живот е изкуството ми. Тук се чувствам най-добре. Като ме изгонят от Кремиковци, не знам как ще ме изнесат, защото трябват тирове да извадят всичко оттук. Галерията на „Славейков” също е като за имидж – купувачи няма. <br /> <br /> <strong>- Извини ме, но за теб се говори, че ако умреш, ще бъдеш един от най-скъпо струващите художници в света...<br /> </strong>- Наложително ли е да умра, че да се продавам?! Тоя момент със смъртта не е далече – на години съм, но каква ще е файдата?! <br /> <br /> <strong>- Миналата година ти се претрепа с бъги в гората – това ли те накара да мислиш за Края?<br /> </strong>- Не, разочарован съм. Едно време майка ми все ме наричаше „говедо”. Сигурно е била права. Даже може и да съм „едър рогат добитък”, но че съм талантлив, надявам се дори злобарите няма да отрекат. А цял живот попивам горчилката от таланта си. <br /> <br /> <strong>- В крайна сметка – ти богат художник ли си?<br /> <br /> </strong><span style="color: #800000"><strong>- Имах едни 10 000, които се стапят като снега. <br /> <br /> </strong></span>Даже не мога да купя жилище на дъщеря си. Трябва да подсигуря малката и съм принуден да продам несебърската галерия, която създадох с толкова любов, за да й купя един апартамент. Освен художник, съм и баща. <br /> <br /> <strong>- Говориш за банята в Стария Несебър. Но това е нещо уникално – една малка Сикстинска капела, как ще се простиш с него?<br /> </strong>- А какво да правя?! А и да ти кажа, покрай лодката на пристанището в Несебър толкова се огорчих от кмета Николай Димитров, че вече не ми се и ходи в града. Как да обясниш на един прост човек нещо просто?! – Това е най-сложното!... Звучи като парадокс, но си е точно така. Уморих се да се боря…<br /> <br /> <strong>- В гневно настроение си. Какво би казал на милионерите в България? <br /> </strong>- Направо им го казвам: „Абе, простаци нещастни, иде ми да ви убия и да ви взема мангизите! Как не разбирате, бе, че всички богати ги убиха жените им?! Разни проститутки, секретарки и боклучарки – без никаква стойност жени! Взимате парите на държавата – на обикновените хора, и ги давате на някакви измислени проститутки! Аз съм вбесен! Щото така е и на Запад, и навсякъде по света. Оженил се някакъв простак руснак, четох наскоро – един милиард дал на жена си, да се разведе. Госпожи и господа богаташи, що не направите един конкурс да потърсите хора талантливи, да се „ожените” за изкуството, а не за парцаланковци и парцалани, които ще ви ограбят и убият! Дайте си парите на един талантлив човек, белязан с дар от Бога. Знаете ли какво значи да „живееш”? Да направиш неща, дела, които да те надживеят! Животът е да оставиш нов живот. А не като тия <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>богати копелета и мръсници, <br /> </strong></span><br /> които си мислят, че живеят, като цял живот си покриват измамите! Разследвайте кредитните милионери! Господа съдии, помилвайте един такъв „куфарчо” и го накарайте да си даде парите на един талант – художник, цигулар, писател – да си измие петното с един такъв, божествен човек! Простете му престъплението и го „накажете” по тоя начин. Престъпниците да се откупят с изкуство! Само изкуството е божествено и затова е вечно, всичко друго е от Дявола. От римско време са се спасявали с изкуство. <br /> <strong><br /> - Случайно видях в галерията ти Петко Симеонов. Вярно ли е, че е завлякъл доста твои колеги покрай еуфорията на синята демокрация през 90-те?<br /> </strong>- Никой няма да ти отговори на тоя въпрос. Имаше някаква история с бившата „Хемус” – много художници си дадоха картините, изнесоха ги в чужбина и не им ги платиха, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>но всички си мълчат. <br /> </strong></span><br /> Защото разбират, че нито ще си върнат парите, най-много ядове да си създадат. <br /> <strong><br /> - Каква е средната пазарна цена у нас на една от стъклените ти картини?<br /> </strong>- Около 1600 лева. <br /> <br /> <strong>- В Кремиковци имаш яка охрана от две кучета...<br /> </strong>- И двете са ми подарък, страхотни кучета. За Реджина ме помоли една жена да я взема – не можела да я гледа от безпаричие, а Роко е на бивш колега – художник и дизайнер – Жоро Савов, който почина в Лас Вегас. Тия дни беше „любовен” Роко, та като го пуснахме, се върна с пострадал крак. Изневери на Реджина с една разгонена улична кучка и виж какво му се случи! /смях – б.а./.<br /> <br /> <strong>- Ти имаш специално отношение към любовта и секса?<br /> </strong>- Не може да нараняваш жената и емоционално, и физически, за да си направиш едното удоволствие и после тя да страда. Така съм мислел винаги. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Десетки години съм бил на полово въздържание, <br /> <br /> </strong></span>пък ето – имам си две собствени дъщери. <br /> <br /> <strong>- За мнозина си толкова странен, че те смятат за „извънземен”...<br /> </strong>- Знам ли какъв съм - така ме е създала природата. Нищо не знам от книгите, всичко ми идва Отгоре – не знам как става. А съм упорит като вол. Стъклените картини, додето стигна до формулата на процеса - пукаха се в пещта, аз пак рисувам, пак пека и после събирам отломъците... <br /> <br /> Така става всичко - с опити и с труд. На мен това ми доставя удоволствие. Не съм по партитата, храната и пиенето. И по жените не съм. А съм рисувал най-много голи жени!<br /> <strong><br /> Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА<br /> </strong><br /> <strong><span style="color: #800000">................................................<br /> ДОСИЕ<br /> </span><br /> </strong>Ставри има интересен живот. Роден е на 15 ноември 1944 година във Видин, в бедно семейство с три деца. „Веднъж на 6 месеца ни даваха по едно кюфтенце и моето падна веднъж в прахта, та трябваше да си го поотупам и така да го изям!”, споделя той. Майка му Реджина е еврейка с твърд характер. Ставри казва, че само веднъж в живота си е чул от нея обръщението „Скъпо мое момче!” – на смъртния й одър. „Иначе цял живот ми казваше „говедо”!<br /> <br /> На младини е правил опит за самоубийство. Бил лудо влюбен в ученичка. "И като ме изостави, бях много нещастен - исках да се самоубия, да се хвърля от балкона, обаче шлиферът ми се закачи и паднах не долу, а ...на собствения си балкон, върху едни стъклени буркани". <br />