МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО
Черпил съм внука на Андропов с уиски в Маями

В миналия брой лидерът на “Новото време” се опита да си спомни защо не се е получил българският преход, защо се е разделил с комунизма и по-късно - с царизма. В уникалната си лична изповед в този брой Емил Кошлуков се опитва да разкрие кой е Ахмед Доган, къде се намира сега майката на детето му... А също така - кой храни почтения политик Кошлуков днес?

- Когато видяхте Ахмед Доган в затвора, той беше ли някакъв авторитет?
- Когато аз вече бях в Старозагорския затвор, той дойде от тежкия салон в София. Така викаха на Седмо отделение в Централния затвор, където държат смъртниците и други такива. Най-гадното място. Доган дойде кльощав, слаб като клечка. Аз знаех, че е работил в Института по философия, усетих, че е интелигентен човек. Беше въвел даже някакви нови понятия във философията като онтологема или нещо подобно, доколкото си спомням. Викам му, така и така ще лежим заедно, дай аз да те уча на английски, ти ще ми преподаваш философия. Затова турците в затвора ми викаха “ингилиз маалин”. Ще рече даскал по английски. По отношение на лидерството обаче при турците нещата са по-сложни. Те са патриархални и си имаха други тартори. Най-смелият, най-коравият - той казва какво да се прави, другите слушат и се подчиняват. Тези от Делиормана си имаха един тартор, тия от Кърджали - друг. А Доган беше софиянец. Но го усетиха, чу се явно, че организацията му е била важна. Буквално за две-три седмици виждаш как уважението почва да отива при него. По-късно взе да се чува, че се обръщат към него с Ахмед ага, Ахмед али.
- Вие самият как попаднахте в затвора? Чели сме различни версии.
- С четене и слушане. В пловдивската английска гимназия аз, както и мои приятели слушахме чужди радиостанции, четяхме Солженицин, “Фашизма” на Желю Желев. Слушаш, четеш, още си дете, ама почваш да си задаваш въпроси. Е, все ще се намери някой да изпее и в десети клас ме привикаха на разпит в ДС. Правил съм бил неправилни паралели между фашизма и комунизма. Хайде, тогава се размина само с разпитите уж. На следващата година трябваше да кандидатствам. Навремето даваха нещо като характеристики от МВР и ченгетата ми казаха да не се мъча с обществено-правните специалности. Да си запиша английска филология, барем един даскал да стане от мен. Е, кандидатствах, влязох и отидох в казармата, както си му беше редът. И там, в Елхово вече, ме обвиниха за антидържавна пропаганда и агитация, за предизвикване на бунт и неподчинение в армията. Следовател по делото знаеш ли кой беше?
- Кой?
- Николай Колев. Военният прокурор, дето Татарчев навремето го взе и след това при Филчев го убиха. Този сатрап ми поиска шест години. Шестгодишна присъда за 18-годишно момче! И за да не е по чл. 108, който е от една до пет години, понеже не е сериозно престъплението, той ми наложи чл. 102, който е от пет до петнадесет години. Изкараха, че щял съм да организирам бягство от казармата в Турция. Лепнаха ми пет години затвор.
- Вероятно е натежало и миналото на баща ви. Вярно ли е, че е рязал партизански глави?
- Не, защото е бил почти дете. Как на 17 години ще реже глави? Но, да, натежа и миналото му - бил е царски подпоручик. Лежал четири години в затвора при народната власт.
- Имали ли сте премеждия от сорта примерно да ви пуснат в килията изнасилвач или друг вид изверг, за да ви пречупят?
- Е, сега, изнасилвания. Никога не е имало такива неща при нас. В Старозагорския затвор бяхме все политически - Константин Тренчев, Любо Собаджиев, Живко Попов, аз. Турците също - все политически. Как да стане? В целия политически отряд трима-четирима бяха криминалните. По-късно Доган го преместиха в Пазарджик, в РЦ-то. Така му казваха на Пазарджишкия затвор, защото бяха все рецидивисти. Там имаше изнасилвания и други подобни неща. Ако не се лъжа, Янко Янков пък го бяха пратили във врачанското РЦ. Ама те криминалните при нас ставаха политически, бе, ние ги превъзпитавахме. След една година при нас почваха да псуват комунизма и да викат “долу”.
- Вървеше ли търговията зад решетките - цигарки, алкохол?
- Истината за политическите е следната. Старшините бяха по-внимателни към нас. Все пак имаше хора с по две три висши образования. Не сме тъпунгери, не може да те лъже, да те мята. Но, от друга страна, старшината те действа по устав. Много по-строги бяха към нас. На циганите и комарджиите долу, пускат водката, пускат кафето. На тебе ти викат - нали си много адвокатин, бе, нали си тарикат, няма да те пипам, щом си знаеш правата. Но няма водка, няма кафе. Е, вкарвали сме по някой път, но много трудно. Така че си варяхме ракия тайно, слагахме в туби нещо там да ферментира - от компот, от десерта, криехме ги по цеха. Ставаше някаква шльокавица.
- Вие лично бит ли сте в затвора?
- Един-два пъти съм изяждал така по някоя палка и подритване, щото съм се ерчил.
- Напускали ли сте затвора до освобождаването си през март 89-а?
- Няма никаква отпуска в политическите отряди. За тия горе-долу четири години един път са ме карали с белезници в болница. Рязаха ми едно туморно образувание, доброкачествено. И ме прибраха веднага обратно след операцията.
- Усвоихте ли някакъв занаят в затвора?
- Да, в нашия отряд бяхме дърводелци. Аз байцвах с гъба и лепях фурнири. Шести отряд, където се намираха уж по-лошите, по-страшните, бяха в механичен цех.
- Чували ли сте слуховете по ваш адрес, че сте били вербуван, че сте били доносник?
- Знам за тия слухове. Спокойно можете да отидете в ДИКСИ и да видите там имам ли, нямам ли досие, имам ли, нямам ли доносничество? Имайте предвид, че след 85-та, по мое време, сигурно все още нещо са вербували тия от ДС, но много по-малко от преди.
- Някои като вас изкарват по някой лев и от съда по човешките права в Страсбург. Вие защо не осъдите държавата?
- Това за мен са глупости. Какво, от твоите данъци ли да си изкарам нещо?
- Още ли дъщеря ви е в Щатите с майка си?
- Да. Майката се казва Наталия, фамилията й не е Кошлукова, ама няма да ви кажа нейната. Ние с нея сме съученици от първи клас в Пазарджик. Идвала ми е на свиждане в затвора. Всъщност в затвора станахме гаджета. Доган ми беше изписал някакви книги по социолингвистика, психолингвистика, той с това се занимаваше, а тя ми ги донесе.
- Да не би детето ви да е заченато в затвора?
- Не. В Маями е заченато, там Наталия роди през 1996-а. Ние нямаме брак. Тя цял живот е учила финанси - тук и в Маями. И цял живот само това е работила. Тя е от дейтрейдърите. Пазарува акции в рамките на работния ден. Много рядко остава през нощта. Много напрегната и динамична работа. Тя работи с пет компютърни екрана едновременно, как ги вижда, не знам.
- Да сте срещали случайно в Америка внука на Тодор Живков?
- Аз съм бил само в Санта Барбара. Но познавам от Маями внука на Андропов - наследника на шефа на КГБ и после първия човек в най-голямата империя по онова време. Костя Андропов се казва. И сестра му е при него. Фамилията на баща му май не беше Андропов, ама имам ксерокопие на паспорта му у дома. Като ходех там, съм го извеждал на вечеря, така, да пийнем, да хапнем. Близък приятел ми е.
- Костя сигурно ви е предлагал обилни и богати вечери?
- Винаги аз плащах сметките. Костя работи като сервитьор в един гръцки ресторант и не ще да се връща в Москва. А там има огромни имоти, дядо му и баща му са купували по нещо навремето. Той сега е притежател на няколко сгради за по няколко милиона. Викал съм му, Костя, тука ти е трудно, не можеш да се оправиш. В Москва имаш наследство от дядо си, от баща си, това са огромни пари. Ти ако не искаш, дай аз ще ида да ти управлявам наследството, бе, ще се преселя в Москва и ще го управлявам. Знаеш ли какво е да имаш сграда в Москва! Е, не иска да се връща. Сигурно таи някаква обида. Като му говоря за тия работи, той се сърди и отказва да ми говори на руски. Иначе е мирно момче, страшно умен и добър човек.
- Като говорим за имотите на Костя в Москва, да ви питам - вие какъв имот имате в София?
- Никакъв. Аз вече двайсет години се местя и живея по квартири. Хазяинът вдига наема и аз се местя.
- Защо, вместо да се местите като чергар по квартири, не си купите апартамент в София?
- Е, как да купя? Аз, за да имам апартамент в София, трябва да извадя сто хиляди лева. Нямам ги тия пари.
- Защо вместо да плащате наем, не си вземете жилище на лизинг, със заем, с компенсаторки?
- Не мога. Няма лизинг, равен на наема, който плащам. По другия начин знам как става номерът, ама не е редно някак си. Още по времето на Петко Симеонов можех да взема жилище. Ама чакай - значи, излязъл си от затвора заради привилегиите на активните борци, ставаш активен борец срещу комунизма и взимаш апартамент. И Луканов даваше, имах възможност и къща да взема. Това ми напомня за АСП-партията, които станаха най-големите милионери. Нали, Мичковски и подобни, тези хора, които бяха икономисти по образование и бивши членове на БКП, те бяха по тия сделки, продажби, прехвърляния. Извинявай, не е почтено. Не можеш да бъдеш и почтен политик, и добър бизнесмен. Виж Лидия Шулева с холдингите, Данчо Цонев с парите, на тези хора за какво според вас им е да стават депутати? За да си защитават бизнеса. Изведнъж зарязваш управителните съвети, бизнеса и фирмите и отиваш да работиш на ползу роду! Отиваме и управляваме бюджета. За какво им е на тези хора да са редови депутати.
- И с какво се прехранва един почтен политик като вас?
- В момента взимам заплата от партията, която не е много голяма. Имам някакви акции в “Инком”, тя е за недвижими имоти. Слава Богу, работят. Строят по морето, строят по Боровец. Акциите растат с… Абе, криво-ляво, от 50 до 70 процента печалба имам на година. Имам и една малка фирма, която нищо не дава вече. Тя е хардлайт, в Македония. По времето на Костов я направихме, нали, тук не ми даваха да правя нищо като бизнес. И се наложи да идем там, да си отворя офис. Фирмата е за санитарни принадлежности и работеше нелошо при предишния кабинет на ВМРО, на Люпчо Георгиевски. Имахме контакти, връзки, успяхме да направим контакт с предприятия. Така че и оттам съм изкарал нещо.

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ