Димитър Николов от БНРП: Доктор Иван Георгиев е клеветник, съсипа партията и ще го съдя
Симеон се оказа един партиен секретар
Симеон се оказа един партиен секретар
<strong>Г-н Николов, Българската национално-радикална партия вече съвсем изгуби позиции... Дори, според някои, такава партия няма... <br /> </strong>- Тази партия стигна дотам, защото нейният лидер Иван Георгиев си позволи да мисли, че партията е Той. С края на местните избори се доказа, че тази стратегия е не само напълно погрешна, но направо вредна. Георгиев разгони не само младите, но дори и спонсорите си. За пример ще дам един млад човек бизнесмен – Мартин Пеев, който ни плащаше командировки, пресконференции, бюлетини и т.н. Георгиев обяви това момче за „агент на ДС”. Излезе като в поговорката “Храни куче да те лае”. <br /> <br /> <strong>Какви са мотивите ви да му се опълчите сега?<br /> </strong>- И партийни, и лични. Ще започна с личните. Георгиев обвини дядо ми, че бил циганин и че съм имал в момента племенници в Елена, които се занимавали с далавери. Ние сме от рода Рувови. Прадядо ми се казвал Никола и имал кланици. Баща ми е стоял на един чин с легендарния проф. д-р Николай Минков. Познавахме и сина му, който се потроши – падна от делтапланер. Татко беше близък приятел и с легендарния актьор Георги Георгиев-Гец. Никой от тези хора, които са вече покойници, и наши живи съграждани никога не са можели и не биха изрекли такава глупост, че сме цигани. „Цигания” са твърденията на Георгиев, който продължава по старчески да злослови зад гърба ми неверни неща. Впрочем аз нямам племенници в Елена, както той твърди. Братовчедка ми има дете в 6-и клас, което няма как да „върти далавери”, а на братовчед ми синът е студент по богословие във Велико Търново. Отделно Георгиев ме обвини във финансови злоупотреби и пуска тези клевети, като се оправдава с някакво писмо от Търново, което никой не е виждал. Ще го съдя за всички тези клевети. <br /> <br /> <strong>Партията ви е пред фалит, а ми разказвате за такива вътрешнопартийни битки. Недоумявам...<br /> </strong>- Истината е, че очевидно Иван Георгиев се притеснява да не би да му заема мястото. Понеже партийното ръководство в момента е разделено 6 към 3. Той има трима привърженици, аз – 6. Нямам лидерски амбиции, но тоя човек вече прекали и пречи на партията с отклоненията си, които граничат с антиразум. Прави изявления, които не знам как да тълкуваме. Например обича да се хвали, че в затвора му били „обладали тялото”. Без свян съобщи пред огромна аудитория, че учителка от Търговищка област трябва да спечели, защото били „интимни”. Противопостави тази кандидатка на ст. н. с. Здравко Бакалов. Връх в неадекватните му изявления беше, когато каза, че имал „доказателство”, че Боян Расате е бил стипендиант на Отворено общество. А дайте да си говорим истината, както се изкарва антикомунист, Иван Георгиев може да бъде награден с орден от БСП, защото на втория тур на местните избори през 91-ва година призова 25 000 човека да гласуват за Луканов и Воденичаров. С изказванията си, че Желю Желев бил туркофил. Не, че това не е вярно, защото по онова време самият Желев гордо заяви пред в. “Поглед”, че не допуснал Илия Минев да влезе в СДС, понеже “много мразел турците”, но тук не коментираме този факт, а поведението на Георгиев. <br /> <br /> <strong>Защо при такива сериозни противоречия в разбиранията избрахте и преизбрахте г-н Иван Георгиев?<br /> </strong>- С разбирането, че всеки може да допусне грешки, въпросът е да ги осъзнае. Аз например съм внук на околийски началник на Дупнишка околия, но пръв посрещнах Симеон Сакскобургготски и му връчих подаръци от националистите в София. И се извинявам на българския народ за тази моя простъпка. Георгиев е имал своите заслуги, но поведението му е вече напълно неадекватно. Гони от партията ценни хора. Изгони всички, които бяха на посещение при Жан-Мари льо Пен. През 2004-та, когато се основа този националистически симпозиум с представители на десетки страни, Волен Сидеров и неговата партия “Атака” нямаха и хабер да съществуват въобще. Сидеров имаше едно предаване в кабеларката Канал 2001 и това беше. Докато ние бяхме партия. И ето какво стана после заради Георгиев. През 2005-а, когато се появи “Атака”, ние с Георгиев бяхме в Търговищка област. Той получи жлъчна криза и не можеше да пътува. Докато аз пътувах из селата да подготвям предизборната ни пропаганда, той, както разбрах с изумление по-късно - агитирал тайно от мен посетилите го да гласуват за “Атака”. Аз трябва да ви кажа честно, че вече се питам дали Георгиев изобщо някога е гласувал за своята собствена партия. <br /> <strong><br /> А вие защо се извинявате за това, че сте посрещнали Симеон?<br /> </strong>- Защото Симеон се оказа един партиен секретар. И той не само че си взе имотите, но беше неуважителен към хора, които са му подавали ръка, като ген. Никифоров. Симеон не пожела да приеме в обкръжението си неговия син. Не пожела и сина на адютанта на цар Борис – кап. Петър Пармаков. А Пармакови са род със славно минало още от Априлското въстание – в Габровско-Севлиевския район. Лидерът на Български национален фронт, който десетилетия е живял в Швеция – покойният Николай Атанасов, беше решил да напише книга с какви тайни комунистически служби е бил свързан Симеон Сакскобургготски. Симеон е имал акции в построяването на зала “Универсиада” през 70-те – по време на зрелия социализъм. <br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Еми МАРИЯНСКА </strong></span>