Лъчезар Еленков на 75: Не мрем ние, социалистическите старци, за ужас на НОИ

<strong>Лъчезар Еленков е поет, бивш главен секретар на Съюза на българските писатели, пълномощен министър и директор на Българския културен център в Москва. Сега е директор на литературен вестник &bdquo;Моята вяра&rdquo;, който излиза на обществени начала. От 20 години е главен редактор и на седмичника на Съюза на антифашистите в България &bdquo;Жарава&rdquo;. <br /> <br /> </strong>...<strong><br /> </strong><em>Поради голямата външна прилика на младини наричаха Еленков българския Сергей Есенин. Има издадени 28 книги, куп награди и преводи по света. Но и днес, на своите 75 години, той е стегнат, делови, винаги с бяла риза и вратовръзка.<br /> </em><strong><hr /> <br /> Изглеждате чудесно!<br /> </strong>- Добре, че в социализма ядохме истински домати, нормална храна, макар и без лъскава опаковка. Държим се за живота. Дрехите ни са от истински плат, тогава изнасяхме платове от Сливен и Пловдив за Англия, та още са като нови. Не мрем ние, социалистическите старци, за ужас на НОИ, ха, ха... <br /> <br /> <strong>Злите езици твърдят, че сте били сивият кардинал в Съюза на писателите по Живково време?<br /> </strong>- Сивият кардинал бе Богомил Райнов, той правеше кадровата политика. Аз просто работех.<br /> <br /> <strong>Вие сте възпитаник на Московския нефтен институт, а станахте поет? <br /> </strong>- Приятелите ми бяха поети, бохеми. Бях инженер-механик по инсталации за преработка на нефт, работех в &ldquo;Заводпроект&rdquo;, но записах второ висше българска филология, за да бъда с поетите.<br /> <strong><br /> Какъв е вашият ден днес?<br /> </strong>- Пълен с гняв.<br /> <strong><br /> От какво?<br /> </strong>- Заради печалбата от рибата загинаха хора в Бисер. Трябва да стане драма, за да видим истината. Надстрояват язовирна стена, никаква инспекция, нямало и кадастър. Хората от Бисер писали, сигнализирали. Всички сега се оправдават и никой не казва защо е станало. Няма извинение. В такива случаи си даваш оставката за несвършена работа! Старите специалисти, които са строили, инспектирали тези съоръжения, са в дълбока забрава. Навсякъде хамелеони броят пачки. Задавам въпрос: Какво значи, че след 20 години може да имаме нивото, което сме имали в 1989 г.? Значи общо 40 години, за да имаме каквото сме имали. Имало Министерство на бедствията и авариите? Закрили го. А къде са парите? Къде е Емел Етем? Щом е толкова патриотка, защо сега не се включи, да направят къщички на хората, да ги подслонят в тая люта зима. Политиците, големите по света, действат и след като излязат от властта. Не се скриват зад имотите и дуварите си да благоденстват. Помните ли някога Стражица, Свищов, на хората бяха закарани къщички за обитаване. Днес само ни показват жертвите &ndash; покажете виновните, търговците. Човекът е превърнат в евтина стока. Не го различават от килограм риба... И вечно сме изненадани. Най-изненаданият и тъжен народ сме. <br /> <strong><br /> Вие не променихте социалните си убеждения?<br /> </strong>- Не изневерих на сърцето си, няма да променя социалните си убеждения никога. Както и не се отказвам от поезията, която съм написал. <br /> <br /> <strong>Русия или Америка? <br /> </strong>- Разбира се, Русия! Кажете ми как е възможно този посланик Уорлик, който ту е актьор, ту е наставник, да организира среща на Хилъри с цигански организации?! Та това не са им негрите от Алабама през 50-те години. Толкова ли им е представата за обществото ни? Циганите ли нямат права у нас? Смешно! Не можеше ли да посети Хилъри едно нормално българско училище, да чуе мненията на децата там. Те поне никога не лъжат. Неслучайно навремето Батето Иван Славков нарече един друг американски посланик Пръдльо... Знае ли Уорлик как е било възможно &bdquo;Човекът от Катуница&rdquo; да има пропуск от Народното събрание, да си влиза там когато поиска? Депутат ли, съветник ли е бил там, пликове ли е носил? Отблагодарявал ли се е някому? Защо не кажат истината, защо не покажат с кого се е прегръщал там? С кои депутати или министри? <br /> <strong><br /> Вие сте зет в известен род, женен сте за Тамара Такова, елитна преводачка, братовчедка на Янчо Таков. Тя беше сред големите софийски красавици?<br /> </strong>- Бях много добре приет в семейството. Говорили сме и за доброто, и за лошото на комунизма. Но кой ще отрече, че в соцвремето имаше отношение към човека? Имаше организация. Нямаше неграмотни, хората не умираха от студ и не ровеха в кофите. Имаше безплатно здравеопазване. Циганите бяха вкарани в пътя. Когато моята тъща Цанка си отиваше от тоя свят, ни каза: &bdquo;Деца, какво ще правите, така зле не беше и след войната&rdquo;. И нашите родители живяха бедно, но поне винаги имаха работа, не се пазеха от насилници и крадци. <br /> <br /> <strong>Как се запознахте с Тамара Такова?<br /> </strong>- Какво нещо е съдбата! Моят приятел Наско бе женен за сестрата на Тамара &ndash; Ана. Имаше новогодишен бал в Министерството на химията и той ще ме запознава с Тамара. Но аз се запих в &bdquo;Грозд&rdquo; с поетите от &bdquo;Аудитория 65&rdquo; и не отидох. Но не щеш ли, на тръгване точно на площад &bdquo;Славейков&rdquo; се срещаме двете компании - ние почерпени, а те се прибират вече. Запознаваме се в снега, а тя ми отговаря: &bdquo;А пък аз вдругиден заминавам за Куба студентка. А аз нахално: &bdquo;Поздравете Фидел Кастро от мен!&rdquo;.<br /> <br /> Минаха 6 години, работя в радиото. Имаше конкурс в Младежката редакция, на входа - списък с приетите. И гледам Тамара &ndash; облечена в чудно красива рокля, розово с бледозелени цветове, едва я познах. А тя: вие сте поетът Лъчезар! И така отидохме да пием кафе, разредено с коняк... мода. <br /> <br /> <strong>Цяла София говореше за вашата сватба?<br /> </strong>- И оттогава минаха 42 години, имаме син Йордан, снаха Деси и две чудни внучета &ndash; Александра и Николай. Тамара преведе едни от най-хубавите книги: Маркес -&bdquo;Любов по време на холерата&rdquo;, Варгас Льоса, Пабло Неруда, Хосе Села...<br /> <br /> <strong>Големият ви сблъсък?<br /> </strong>- Бяха свалили Пеко Таков от ЦК на БКП. Един по-възрастен писател идва и ми казва: &bdquo;Лъчезаре, трябва да си подадеш оставката&rdquo;. Отговорих: Аз се казвам Еленков Георгиев и съм син на бай Еленко. Работя добре и съм български поет. По-късно Иван Славков ми каза, че е научил за случая и че ме е защитил. <br /> <br /> <strong>Голямата ви гордост?<br /> </strong>- Гордея се, че бях организатор на паметника на Ботев в село Задунаевка, близо до Одеса, където Ботев е бил учител. Събрах хора съмишленици в Москва, дойде Георги Недялков, скулптор, за три месеца в Москва, дадоха му ателие &bdquo;Вучетич&rdquo; и петима помощници. 2.40 м е паметникът и с пиедестала 4 метра висок. От колхоз &bdquo;Ботев&rdquo; в Питак изпратиха ТИР с грозде до Москва, за да се пренесе отлетият от бронз паметник до Задунаевка през 1991 г. Всичко плащаха руснаците. После мене ме отзоваха и не ми дадоха виза да замина на откриването, новото демократично правителство. От министерството Димо Димов казал, че вече не съм служител при тях, ходих при Блага Димитрова, само да ми дадат виза, тя обеща. Но не ми дадоха. После човек ми пошепна, че е наредила да не ми дават виза, нали съм червен. Митрополит Григорий от Велико Търново, той освети паметника. Паметната плоча пък на Кирил и Методий и досега се намира на площад &ldquo;Славянский&rdquo;, на две крачки от Кремъл.<br /> <br /> <strong>Максимата на живота ви?<br /> </strong>- Четири пъти никога: &bdquo;Никога, никога, никога, никога не се предавай!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Заварвам ви да работите над есе за Левски?<br /> </strong>- Левски е недостижим. Портретът му е във всички високи кабинети. Ние го гледаме изумени и не го разбираме. Както не се разбира всяка голяма дарба. Цари пълна неяснота с нашите ценности. Но портретът на ЛЕВСКИ е и в класните стаи, където може би расте новият Левски. И той ще си каже думата!<br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Савка ЧОЛАКОВА</strong></span>