Художникът летец Георги Тодоров на 80: За мен авиацията е любовта, а рисуването - пир за душата

Изгубиш ли пътеката на любовта, животът ти ще бъде много труден, твърди авиаторът ветеран

<strong>Години минаха, откакто се пенсионирах, остарях и побелях, но продължавам да сънувам, че летя. Каква е тази натрапчива и неотразима мисъл сам не зная. Като се замисля, започвам да разбирам, че това е магията на авиацията. Веднъж обсеби ли те, носиш я в сърцето си за цял живот.<br /> </strong><br /> При мен съдбата сама бе предопределила да съм в авиацията. Родната ми къща беше на 100 метра от пистата на летище Враждебна откъм Абисиния. Заспивах и се събуждах от шума на самолетите. Баща ми бе един от строителите на пистата и кантонер по Орханийското шосе. Използвах всяка свободна минута, за да съм сред строителите на сградите и пистата. Босоногото ми детство е съхранило толкова много спомени. Присъствах и на откриването на първата редовна въздушна линия на 27 юни 1947 г., което стана в Северния район. Там чак до края на 1950 г. бе първата софийска аерогара.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Влечението ми към самолетите бе толкова силно, че се представих с една година по-голям, за да ме запишат в курса за безмоторни летци в с. Априлово, Елинпелинско <br /> </strong></span><br /> Тук за пръв път усетих, че имам и друго призвание: да запечатвам на платното и белия лист своята обич - небето и самолетите. В бараката на летището бе подредена и първата ми самостоятелна изложба за пионерите в световното въздухоплаване - Ото Лилиентал, братя Райт, Александър Можайски, Луи Блерио.<br /> <br /> За всеки пилот незабравим остава първият му самостоятелен полет. За мен това се случи през 1951 г. под ръководството на известния инструктор полк. Дончо Димитров. След полет в зона с двуплощника &bdquo;Синигер&rdquo; бай Дончо не даде знак да сляза от самолета. При работещ двигател постави ръцете си на козирката пред предната седалка, погледна ме усмихнат и каза: &bdquo;Давай газ и излитай сам!&rdquo;. Следват полети с ЛАЗ-7, Фоке Вулф (&bdquo;Врабче&rdquo;) и др. <br /> <br /> Така си спомня началото на пътя си като авиатор запасният полк. Георги Тодоров.<br /> <br /> Укрепват крилата му по летищата в Баните, Казанлъшко, Кольо Ганчево, Старозагорско, Граф Игнатиево. Пътеката на дните му го води в Народното военновъздушно техническо училище (НВВТУ) в Ловеч, едно от елитните по онова време военни учебни заведения. Практиката се води в самолетната фабрика Ловеч. Тук курсантите пряко участват в построяването на новите български самолети ЛАЗ-7М.<br /> <br /> Плахите и несигурни младежи постепенно се превръщат в бъдещи защитници на родното небе. Георги е разпределен в изтребителния авиополк в Доброславци в момента на превъоръжаването му с нова реактивна техника. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Късметът му помага да се включи в организирания от ВВС тримесечен курс, който се води от изтъкнати творци на четката като Дечко Узунов, Илия Петров, акварелиста Йордан Гешев и др. <br /> </strong></span><br /> Техните лекции по история на изобразителното изкуство, перспектива, технологии, композиция и други му вдъхват самоувереност да продължи по избрания път в изкуството.<br /> <br /> На летището сюжети не липсват, романтичното и всекидневното вървят ръка за ръка, само трябва да имаш очи и сърце да ги видиш и пресъздадеш. Денем лейтенант Тодоров учи новата реактивна техника, а нощем до късно рисува в клуба. С много любов рисува картината &ldquo;Панорама на София от птичи поглед със звено реактивни изтребители&rdquo;. Тя е с маслени бои и внушителни размери - 2 на 4 метра. Окуражен от сполучливите си опити, той продължава да прави по-смели опити в живописта, приложната графика и металопластиката. Завидна е продуктивността му: стотици малки и големи платна на авиационна тематика. Автор е на безброй рисунки, пощенски марки, корици и илюстрации в наши и чуждестранни списания. Металопластиката на паметника на загиналите парашутисти Калъпчиев, Крумов и Джуров на Божурище е негово дело. От неръждаема стомана прави вимпела, който Христо Проданов носи в раницата си и го оставя на най-високия връх на планетата Еверест. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>По негови проекти са изработени юбилейни медали за 25-годишнината на БГА &ldquo;Балкан&rdquo; и 50-годишнината на &ldquo;Аерофлот&rdquo;, много значки, календари и дипляни <br /> </strong></span><br /> В тия години Георги среща своята изгора парашутистката Надежда Занкова, с която създават семейство. От брака им се раждат две деца: дъщерята Елина и синът Камен, които ги даряват с четири внучета. С нескрита гордост запасният полковник Георги Тодоров говори за сина си Камен, който продължава бащиния път в небето. Той е командир на Ербъс А-320 и с инструкторски права да въвежда нови пилоти на А - 320.<br /> Дълги години Георги работи като технолог в авиоремонтния завод &bdquo;Мургаш&rdquo;, по-късно &bdquo;Летец&rdquo;. Там съдбата го запознава с един забележителен и несправедливо забравен авиационен ас - Минчо Качулев. (Бел. на ред.: За сведение на нашите читатели подп. Минчо Качулев е автор на текста на първия химн на футболен клуб &ldquo;Левски&rdquo;.)<br /> <br /> От симбиозата на двамата творци се ражда експерименталната работилница за серийно производство на навигационни разчетни прибори, които стават част от задължителната екипировка на пилотите и щурманите от ВВС и БГА. Двамата подобряват графичния дизайн на приборите, конструират и други важни съоръжения за стартовите командни пунктове и ръководство на полетите. Големият рационализатор и математик, аерофотоспециалист непрекъснато внушава на хората, които работят по темата за обзавеждане на Главния команден пункт на ВВС с визуална система за полетната обстановка в небето на България, че те участват в едно голямо и патриотично дело. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>За съжаление, тоталитарната система не допусна автора на тази реализирана идея в Главния команден пункт да види своето творение, защото е &bdquo;царски офицер&rdquo;<br /> </strong></span><br /> Дългогодишната му работа в правителственото звено (Авиоотряд 28) дава на Гошето възможност да посети много страни по света и да види много престижни музеи и галерии. Техните шедьоври го вдъхновяват да продължи смело изорания път в изкуството. Като гледам с какво настървение започва всяка нова картина, си мисля, че художникът е останал едно голямо непораснало момче. Може би това е една от тайните в изкуството - да гледаш на света с детски очи. Жилището на овдовелия Г. Тодоров е една малка изложбена зала: картини по стените, по лавиците на библиотеката, по пода, повечето акварел. Предпочита го, защото с него може да пресъздаде по-добре небето с неговата дълбочина и загадъчност, такова, каквото го чувства. Прозрачността на тоновете му помага да вдъхне и на самолетите емоция и красота. За мен авиацията е любовта, а рисуването (изкуството) пир за душата. Изгубиш ли пътеката на любовта, животът ти ще бъде много труден. Ако трябваше сега да избирам отново житейски си път, бих избрал същия. <br /> <br /> Днес времето е сякаш спряло да тече, то има вече други измерения, пенсионерски. Всеки вторник се събираме под крилата на МиГ-19 в клуба на авиацията и ВВС. <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Само тука може да видиш как редникът и генералът, сержантът и полковникът са седнали един до друг и си разказват спомени. Ех, небе, небе, късче обич, късче жал... <br /> </strong></span><br /> Жалко само, че таблото за съобщения е почти запълнено с &bdquo;Ин мемориам&rdquo;, показващи кой за последен път е излетял. Нали летците не умират, те отлитат!<br /> <br /> До късно през нощта един прозорец на улица &bdquo;Хемус&rdquo; свети. В стаята са само двама - художникът и неговата неостаряваща любов - картините с авиационна тематика. Почти всяка нощ художникът летец сяда пред статива и рисува... Облаци, небе и самолети. Палитрата и четката - споделя той, - на които посветих душата си, сега осмислят дните ми и отдалечават края. Като рисувам, продължавам да летя! Мисля, че физически ще издържа и сега на 80 години съм готов да полетя отново...<br /> <br /> Синът на Георги Камен Тодоров със своя Ербъс А-320 денонощно прекосява меридианите и паралелите на Европа и Азия, а бащата всеки ден рисува облаци, небе и самолети! Не е ли това атавистичната, неотменима всекидневна връзка?<br /> Винаги заедно двама в небето!<br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Александър КОЖУХАРОВ<br /> </strong></span><br /> <br /> <span style="font-size: small">Комична слава<br /> </span><hr /> <span style="font-size: medium"><strong>Паднал от самолета<br /> </strong></span><hr /> <strong>На 21 януари 1972 г. над град Сръбска Митровица се взривява югославски лайнер. Стюардесата Весна Вулович пада от 10 хиляди метра височина на земята и по чудо остава жива. Този уникален случай влиза веднага в книгата на Гинес. <br /> </strong><br /> Без да има подобни претенции към Гинес, нашият колега Георги Тодоров се оказа в центъра на една подобна тъжно-смешна житейска ситуация.<br /> <br /> Чистейки от сняг крилото на правителствения самолет Ту-154, той се подхлъзва и пада на земята. Без да чакат Бърза помощ, веднага с &bdquo;Волгата&rdquo; на генералния директор е откаран в &ldquo;Пирогов&rdquo;. След спешните действия на докторите е настанен в 8-а стая. Една сестра набързо разпространява слуха, че в стаята има един мъж, &bdquo;който е паднал от самолета&rdquo;. Новината светкавично обикаля етажа и след малко цялото лечебно заведение. Образува се върволица от хора, които искат да видят този човек.<br /> <br /> &bdquo;Макар да обяснявах, че съм паднал от крилото на самолет, което е на 7-8 метра от земята, върволицата продължаваше да разпространява слуха. Белким всеки ден може да се види човек, паднал от самолет!&rdquo;