На наказание подлежи всеки, който предложи, обещае или даде подкуп на длъжностно лице
<em>Мария Радева е юрист, магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт, специализант по правно регулиране в здравеопазването и докторант по административно право. До 2003 г. е адвокат, след което започва работа в РЗОК - Русе. Работи като юрисконсулт и началник на контрола в извънболничната и болничната помощ до 2010 г., когато напуска системата на НЗОК. От края на 2010 г. е консултант по правно регулиране в здравеопазването. Автор е на книгите &ldquo;Здравната система в България&rdquo; (2008) и &ldquo;Санкциониране на лечебните заведения по ЗЗО&rdquo; (2011), както и на повече от 15 научни публикации. Автор на специализирания сайт за Медицинско право и правните регламенти в медицината - www.mariaradeva.com.<br /> </em><br /> <strong>- Г-жо Радева, какво е тълкуванието на понятието подкуп от юридическа гледна точка?<br /> </strong>- В представите на хората и медийните публикации подкупът е случай, при който &ldquo;един човек взе едни пари, за да ми реши проблема&rdquo;. От юридическа гледна точка нещата стоят по различен начин. Съгласно чл. 301 от Наказателния кодекс, за т.нар. активен подкуп&rdquo; може да бъде осъдено &ldquo;длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се полага&rdquo;. На наказание подлежи и всеки, който предложи, обещае или даде подкуп на длъжностно лице. В Наказателния кодекс съществуват и други престъпления, много сходни с подкупа. Така например на наказателно преследване подлежи лице, което за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага (вкл. и пари), която не му принадлежи - т.е. налице е неправомерно облагодетелстване за осъществени вече действия (вкл. и лечебна дейност), реализирани в рамките на съществуващите трудово-договорни правоотношения, извън полагащото се трудово възнаграждение. <br /> <br /> <strong>- Каква е основната разлика между двата вида престъпления?<br /> </strong>- Подкуп може да бъде извършен само от длъжностно лице, докато второто престъпление може да бъде извършено от всеки служител, който злоупотреби (казано най-общо) със служебното си положение и задължения. Другата съществена разлика е, че част от присъдата за подкуп е и задължителното <br /> <br /> <u>лишаване от права да се заема определена длъжност <br /> </u><br /> или да се изпълнява определена работа. Докато при второто престъпление липсва предвидена подобна възможност (или поне това лишаване не може да бъде постановено от съда, но съществуват други способи за лишаване от лекарски права). Така в определени случаи казваме, че човекът не може да извърши престъплението подкуп не защото не е взело парите, а защото не е длъжностно лице по смисъла на закона. Точно това се случва с упражняващите лекарска професия. И ако казваме, че в тези случаи не е извършен подкуп, то това не означава, че няма да бъде търсена наказателна отговорност за другите по вид престъпления.<br /> <br /> <strong>- Кога може да бъде осъден лекар за подкуп?<br /> </strong>- Преди да отговоря на този въпрос, искам да внеса яснота. Едно лице е лекар, защото има съответната професионална квалификация. Но той може да работи на различни места. <br /> <br /> Най-често лекарите работят в лечебни заведения и извършват диагностична и лечебна дейност, т.е лекуват хора. Но има и много други трудови позиции, където работят лекари, които не предоставят медицински услуги. Тук попадат лекарите, които работят в ТЕЛК, НЕЛК, в РЗИ, РЗОК, ИА &ldquo;Медицински одит&rdquo;, МЗ и много др. Включително някои от работещите в болница лекари в определени случаи не извършват медицинска, а административна дейност (директори на болници, началник-отделения, управители на лечебни заведения и т.н.). <br /> <br /> В тази връзка, говорейки за престъплението подкуп, не трябва да го отнасяме към лекарската професия по принцип, а към конкретния лекар, заемащ определена длъжност и изпълняващ съответните служебни задължения.<br /> <br /> Затова и заглавия като: &ldquo;Лекарите няма да бъдат съдени за подкуп&rdquo; са неверни и манипулативни.<br /> <br /> Дори и след получилото обществена популярност тълкувателно решение на ВКС от края на 2011 г., лекари ще могат да бъдат съдени за подкуп (при съответните предпоставки за това). За подкуп <br /> ще бъдат съдени лекарите, които са длъжностни лица <br /> <br /> По дефиниция лекарите, свързани с експертизата на работоспособността, членовете на ЛКК, ТЕЛК, НЕЛК, служители на РЗИ, директорът на болницата и т.н са длъжностни лица. Точно в случаи като посочените в съдебната практика никога не е имало колебание, когато е ставало въпрос за повдигнато обвинение за подкуп срещу служител на ТЕЛК. Тези лекари са длъжностни лица и могат да бъдат съдени за такова деяние. <br /> <br /> Друг е въпросът доколко постановените присъди са ефективни.<br /> <br /> <strong>- Има ли издадени ефективни присъди за подкуп?<br /> </strong>- Като юрист, а и като психолог, личното ми мнение е, че ефективната присъда не е панацея. Има определени случаи, в които другите последици от присъдата имат достатъчно силен негативен ефект, отколкото престоя в местата за лишаване от свобода. Конфискацията на имуществото, невъзможността да упражнява професията си, някои от пробационните мерки, накърненият имидж и професионален авторитет, загубата на пациентско доверие - всички могат да имат много по-силен<br /> &nbsp;<br /> <u>превъзпитаващ ефект върху лекаря, отколкото една минимална <br /> </u><br /> ефективна присъда. Но смятам, че на обществото ни предстои дълъг път, за да приемем подобни идеи, свързани с наказанието в неговия юридически, социален и философски аспект.<br /> Ефективни присъди за лекари, осъдени за подкуп, са наистина изключение. И тук вече чувам негативното обществено мнение - &ldquo;лекарите отново са недосегаеми&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Защо ефективната присъда по отношение на лекар, получил подкуп, е изключение?<br /> </strong>- Ефективната присъда в случая е изключение не защото подсъдимите са били лекари, а защото това е съобразено с изискванията на Наказателния кодекс. Най-често лекарят не е хванат с голяма сума, има чисто съдебно минало, възможно е да направи самопризнания и т.н. Това са все обективни наказателно-процесуални предпоставки, които не позволяват ефективно осъждане.<br /> <br /> <strong>- Произнесената ефективна присъда над председателя на ТЕЛК от Ловеч изолиран случай ли е, или има и други такива случаи?<br /> </strong>- Искам да ви обърна внимание, че и в този случай ефективната присъда не е само за получен подкуп. Ефективна присъда е постановена в резултат и на другите установени престъпни деяния. <br /> <br /> В продължение на шест години това лице, възползвайки се от длъжностното си положение, &ldquo;чрез съставяне на официални документи с невярно съдържание - двадесет експертни решения на ТЕЛК, самостоятелно и в съучастие с различни лица, съзнателно е дало възможност да бъдат получени без правно основание пенсии в общ размер на 78 583,80 лв.&rdquo;. Както и това, че за същия период е &ldquo;съставило само или в съучастие експертни решения, в които са удостоверени неверни обстоятелства.&rdquo; <br /> <br /> <strong>- Как може да бъде наказан прегрешил лекар, ако не бъде осъден?<br /> </strong>- Подобен казус може да е повод съответната лекарска колегия да образува дисциплинарно производство и лекарят да бъде лишен от права.<br /> <br /> На второ, но не на последно място - нека всеки пациент сам за себе си да реши дали ще потърси услугите на това лечебно заведение, приело на работа лекар с доказано компрометирана професионална етика. И нека не забравяме, че никой не е способен да се погрижи за нашето собствено здраве и безопасност, така както сами можем да се грижим за себе си - подобно поведение обаче изисква активност и много лична отговорност!<br /> <strong><br /> - В редица малки и дори по-големи градове в България има ограничена, да не кажа почти никаква възможност за избор на специалисти. Пациентите там знаят, че и днес, и утре ще трябва да се обърнат към тези специалисти, които имат практика в града им. Как ще коментирате това?<br /> </strong>- Този въпрос е свързан повече с функционирането на здравната система в България и особеностите на българското общество. Личното ми мнение е, че до подобни ситуации се стига, защото българските пациенти са с ограничени финансови способности, което силно стеснява възможностите им за пътуване, респективно за избор на лекар и лечебно заведение.<br /> Аз не съм привърженик на идеята, че всяко малко и по-голямо градче трябва да има болница с модерно оборудване - това е <br /> <br /> <u>изключително скъпо &ldquo;удоволствие&rdquo; <br /> </u><br /> и дори богатите европейски държави не си позволяват подобно разхищение на ресурси. Проблемът при нас е, че системата за ползване на медицински транспорт не е развита. Изключително бедни сме и всяко пътуване дори до най-близката болница понякога се оказва непосилно. <br /> Затова под натиска на външни обстоятелства пациентите сякаш се чувстват в безизходица, принудени да ползват най-близката медицинска помощ не защото е най-добрата, а защото е възможно финансово по-достъпната.<br /> <br /> <br /> <strong>Българите лесно стават жертви на нереформираната здравна система<br /> <br /> <br /> </strong>Медицинската помощ в България не е безплатна, т.е. при определени условия пациентите имат право получената от тях лекарска помощ да бъде платена от някой друг - НЗОК, държава и т.н. <br /> Но в същото време има и много случаи, в които необходимата медицинска помощ, лекарства, консумативи и т.н. са за сметка на пациента, като понякога става въпрос за сериозни суми. И понеже българското общество не обича неудобните и болезнените истини - ние живеем като щрауси, криейки се от тежката реалност, в която пребиваваме, разчитайки, че това на нас няма да се случи или някой друг ще реши собствените ни проблеми. Благодарение и на собственото ни безотговорно поведение към личното ни или на близките ни здраве, в даден момент изпадаме в безизходица и ставаме лесна жертва на една нереформирана и недобре работеща здравна система. <br /> <br /> <br /> <strong>Съдебната практика беше непоследователна <br /> <br /> <br /> </strong>Това беше факт в случаи, в които за подкуп са обвинени лекари, поискали или получили пари, за да окажат определена медицинска услуга. И се получаваше така, че за идентични престъпни деяния (получаване на пари от пациент или негови близки) съдилищата вземаха различни решения. В едни случаи лекарите биваха съдени за подкуп, а в други (за идентично престъпление) съдилищата приемаха, че лекарят не може да бъде съден за подкуп.<br /> <br /> Показателен в това отношение е казус на лекар от Варна. Две съдебни инстанции приемат, че: &ldquo;лекарят е извършил престъплението подкуп, защото като длъжностно лице - лекар в родилно отделение на МБАЛ, поискал и получил дар - сумата от 400 лв., за да извърши действие по служба - провеждане на раждане на бременната чрез &ldquo;секцио&rdquo;. В началото на 2011 г. последната съдебна инстанция приема, че лекарят неправомерно е поискал и получил от пациентката 400 лв., за да извърши операцията. Но в този случай лекарят не е длъжностно лице и не може да извърши престъплението &ldquo;подкуп&rdquo;. ВКС постановява много по-лека от първоначалната присъда - глоба в размер на 4000 лв., за извършено различно от подкупа престъпление - по чл. 225 Б, ал.1 НК. И в този случай един от върховните съдии не приема мнението на мнозинството и подписва решението с особено мнение, защото смята, че и в тези случаи лекарите са длъжностни лица.<br /> <br /> Това съдебно дело е точният пример за съществувалите колебания относно правното положение на лекарите в подобни хипотези. И точно поради противоречивата съдебна практика главният прокурор поиска от ВКС да сложи край на подобни колебания, като се произнесе окончателно по казуса &ldquo;длъжностни лица ли са лекарите&rdquo;?<br /> <br /> <br /> <strong>Коментар на редактора:<br /> 40% от хората смятат, че темида е толкова корумпирана, колкото и докторите<br /> </strong><br /> Фармацевтичните компании вече няма да спонсорират конгреси на лекари, ако те се провеждат на екзотични места и известни туристически дестинации. Забраната е част от приетите поправки в етичния кодекс на научноизследователските фармацевтични производители в България. В организацията членуват 24 международни производители на лекарства.<br /> 50% от конгресите по света са посветени на различни здравни проблеми. Организатори на проявите са научни дружества, асоциации, лекари. За лекарите e важно да участват в конгреси, защото обменят опит и научават от първа ръка новостите. Малцина са тези, които могат да отидат там на собствени разноски.<br /> <br /> Разходите на лекарите често се плащат от фармацевтичните компании, които спонсорират конгресите.<br /> <br /> &ldquo;Екзотични&rdquo; конгреси, на които научната програма е кратка в сравнение с предвидените забавления за гостите, вече ще се отбелязват с червен цвят на сайта на Европейската федерация на фармацевтичните производители. Червеното е предупреждение за компаниите да не спонсорират проявата, защото се счита, че често тези спонсорства приемат формата на подкупи. <br /> Зеленият цвят пък е гарант, че проявата си заслужава. Максимално допустимите лимити на гостоприемство обаче според етичния кодекс се изчерпват с плащане на самолетния билет и нощувката в хотела. Гостоприемството не може да поставя задължение към лекаря да предписва определено лекарство.<br /> <br /> Досега фирмите за лекарства щедро се отблагодаряваха на лекарите, с които работят. Най-често са се давали ваучери за техника или екскурзии в чужбина. Лекарите, които успяват да пласират най-скъпите лекарства, получават най-големите подаръци - ваканция в Рио де Жанейро или сафари в Африка.<br /> <br /> Има лекари, които изобщо не се интересуват какво изписват на пациентите си, споделят в писмата си нашите читатели. Някои дори дават специално картонче, като искат от пациентите си в аптеката да им го подпечатат - за да могат да се отчетат пред фармацевтичната компания колко точно са продали. В други случаи, лекарите не предписват най-доброто за болните, а предлагат някое от лекарствата на фирмата, с която имат уговорка.<br /> <br /> В края на миналата година Върховният касационен съд излезе с тълкувание относно това дали лекарите са длъжностни лица и могат ли да бъдат съдени за подкуп.<br /> <br /> То беше поискано от главния прокурор Борис Велчев заради противоречивата практика на съдилищата по прилагане на текстовете от Наказателния кодекс във връзка с деяния, извършени от лекари. По този въпрос касационният съд отговори, че редовият лекар в лечебно заведение, който непосредствено упражнява лекарската професия като основна своя трудова функция, свързана най-общо с диагностика, лечение (във всички негови форми), профилактика, рехабилитация на болни и т.н., без да е ангажиран с други функции - ръководни или такива по управление на чуждо имущество, не е длъжностно лице и не може да е субект на престъплението подкуп.<br /> <br /> ВКС се произнесе още и по питане на Велчев за това, дали трябва да се отнемат в полза на държавата пари, когато те са предоставени от изнудвания или са осигурени от службите на МВР с цел доказване на престъплението.<br /> <br /> &ldquo;Парите, дадени като подкуп, не следва да се отнемат в полза на държавата като предмет на престъплението&rdquo; - това е решението на ВКС. В него се подчертава, че дарът или имотната облага, дадени като подкуп, са предмет, а не средство на престъплението. Отнемането в полза на държавата е допустимо, когато са налице три предпоставки: дарът или имотната облага принадлежат на виновния; те са предмет на престъплението; отнемането им е изрично предвидено в Особената част на НК.<br /> <strong><br /> Апропо! <br /> <br /> </strong>Съдебната практика може да е важен фактор за осигуряване на достъпно и качествено здравеопазване, но в момента такива дела трудно стигат до съда, а ако стигнат, се разглеждат бавно, сочи анализ на Българския хелзинкски комитет. Изследване сред близо 1200 души показало, че съдебната система не се търси като начин за защита на здравните права.<br /> Според 42,9% от анкетираните делата са бавни и скъпи, а според 40,8% съдебната система е също толкова корумпирана, колкото и здравната. Повече от половината граждани са обявили, че им се е наложило да доплащат при лечение - основно за изследвания и лекарства.