Тя ме избутваше, за да излезе първа на сцената
<em>Мария Стефанова е живата история на Старозагорския хайлайф. Дълго може да разказва за срещите с актрисата Мара Шопова и нейния син Асен Шопов с бившия президент Петър Младенов и с неговия наследник Желю Желев. Мария се е снимала във филма &bdquo;Хроника на чувствата&rdquo; заедно с Жоржета Чакърова, взела е акъла и на Радой Ралин. В ръцете и е бил и животът - Раул Кастро, брата на Фидел Кастро, който дошъл в България да се лекува от псориазис. И до днес пази подаръка на Фидел, изпратен й в знак на благодарност заради брат му.<br /> &nbsp;<br /> Пред репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; тя разказва за първи път невероятната история как преди години дефилирали като манекенки с бъдещия служебен премиер на България Ренета Инджова. Мария видяла по телевизията как българската желязна лейди, преди да бъде назначена миналата седмица за шеф на НСИ, мете стълбището на блока си и останала потресена от съдбата й. <br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Кое чак толкова те възмути, Мария? На всеки от нас може да се наложи да вършим подобна работа? <br /> </strong>- Когато гледах това предаване, бях толкова възмутена, че не можех да стоя на едно място. Аз твърде емоционално преживявам нещата. Познавам Ренета и майка й още от времето, когато живееха в Стара Загора. Сигурно никой не го знае, но аз бях първата манекенка в града, намерила смелостта да тръгне да показва нова мода по подиума без ничия подкрепа. До тогава новите модели се представяха от роднини на моделиерите, които не винаги имаха подходяща фигура за това. Аз и Ренета стъпихме на подиума, отговарящи на всички условия. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Хората ни харесаха, харесаха телата ни&hellip;<br /> <br /> </strong></span>Бяхме млади, бяхме невръстни, но се справихме със задачата. За разлика от мен Ренета имаше подкрепата на майка си.<br /> <br /> <strong>- В какъв смисъл?<br /> </strong>- По онова време в Стара Загора имаше три арменки - изключително популярни шивачки и моделиерки. Едната се казваше Софка Катажан, втората беше известна като Франц и третата беше майката на Ренета Инджова. При нея идваха хора от всички краища на България. Тя беше не само добра шивачка, тя беше невероятно обаятелна жена. Тогава тя ми уши костюм, с който дефилирах, и който после си остана за мен. Аз не го носех толкова, колкото ми го искаха за модел. Та тя обличаше Ренета за ревютата, на които излизахме заедно. <br /> <br /> Много по- късно, когато я видях като премиер да приема военния парад, най-напред я познах по походката. Походка като нейната наистина се запомня. Такава беше и когато представяше новите модели на майка си в залата на Окръжния народен съвет в Стара Загора. Хипнотизира хората и събира всички погледи върху себе си. За кратко беше манекен, но много от по-възрастните старозагорци я помнят още.<br /> <br /> <strong>- Значи Ренета Инджова още като тийнейджърка е започнала да печели пари? <br /> </strong>- Не знам дали ще е правилно,2 ако ви отговоря с &bdquo;Да&rdquo;. Тогава нещата стояха по съвсем друг начин. Първо <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>ние, манекенките, се явявахме предварително за да бъдем одобрени от определен кръг партийни хора<br /> </strong></span><br /> и чак когато те казваха своето заветно &bdquo;Да!&rdquo;, ни пускаха пред широката публика. Беше страшно изморително, отнемаше ни много време, а накрая като отивахме да си вземем възнаграждението, се оказваше, че сме се подлагали много дни на изпитание пред хорските погледи за една шепа жълти стотинки. Не знам дали все още ме помни Ренета Инджова, но тогава двете решихме, че на такова унижение повече няма да се подлагаме и слязохме от сцената.<br /> <br /> <strong>- Какво би и казала днес, ако я срещнеш?<br /> </strong>Че е същата, каквато я помня от онова време. Упорита, решена да постигне целта си на всяка цена. Дори веднъж ме избута, за да тръгне първа, но аз не й се сърдя. Времената бяха такива, че всеки искаше да е първи. Пък и Ренета доказа, че е имало за какво да ме избутва тогава. Струвало си е&hellip;<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА <br /> </strong>