Триумфите му се редуват и с падения, като именно той е капитан на отбора на България, регистрирал рекордното поражение с 0:13 от Испания на 21 май 1933 г. в Мадрид
През 30-те години на миналия век в отбора на &ldquo;Левски&rdquo; се подвизава магическото нападателно трио Пешев - Панчев - Лозанов. В някои от предишните броеве на вестника вече се спрях обстойно на Асен Панчев и Михаил Лозанов. Дойде ред да запозная читателите и с Асен Пешев, известен още и с прякора си Капуй, който е ляв инсайд (номер 10 по днешните стандарти) в &ldquo;Левски&rdquo; и националния отбор на България.<br /> <br /> Пешев е роден на 5 април 1908 г. в София. Започва футболната си кариера в столичния &ldquo;Владислав&rdquo;, който не бива да се бърка с известния си варненски съименник - първият шампион на България през 1925 г. На 16-годишна възраст облича фланелката на &ldquo;Левски&rdquo; и я носи гордо цели 13 сезона. През този период изиграва 99 мача за първенство, в които бележи 86 гола - едно изключително за времето си постижение. Освен това има в актива си 62 международни мача с 52 гола. Той е в редиците на тима, който става шампион на България през 1933 г. (за първи път в историята) и 1937 г. На три пъти е столичен първенец през 1925, 1929 и 1933 г., както и четири пъти носител на купата &ldquo;Улпия Сердика&rdquo; през 1926, 1930, 1931 и 1932 г. <br /> <br /> Цяло десетилетие Капуй е ключова фигура в нападението на &ldquo;сините&rdquo;. Притежава<br /> <br /> <strong>отлична техника, чувство за комбинативност и силен изненадващ удар с левия крак,<br /> </strong><br /> с който поразява противниковите мрежи. Известен е като Царя на волетата, които изпълнява ефектно и след които като по правило бележи голове. Освен това има верен поглед върху играта и организаторски способности. Качествата му не остават незабелязани и от чуждестранните наблюдатели и неслучайно в периода 1934-1939 г. Пешев играе в Чехословакия, като гастролира последователно в &ldquo;Жиденице&rdquo; (Бърно) и &ldquo;Моравска Славия&rdquo;. А по онова време Чехословакия е световна футболна сила, като националният отбор е на крачка от световната купа, губейки на финала през 1934 г. от домакина Италия едва след продължения. <br /> <br /> Асен Пешев е обявен за<br /> <br /> <strong>първия футболист номер 1 на България през 1931 г.<br /> <br /> </strong>в анкета на тогавашния вестник &ldquo;Спорт&rdquo;. Той има 41 мача (18 като капитан) и 10 гола в националния отбор, където дебютира на 17 юли 1927 г. при равенството 3:3 срещу Турция в София. Като национал Пешев триумфира с купата на Българския олимпийски комитет през 1931 г., както и с Балканската купа през 1932 и 1935 г., които са най-големите успехи на българския футбол в годините преди Втората световна война. На турнира в Белград през 1932 г. той бележи единия от головете за победата с 2:0 над Румъния, като е и най-добрият от нашия отбор. Преди решителния мач с фаворита и домакин Югославия Пешев заявява: &ldquo;Твърдо съм убеден в победата на България!&rdquo;. Както всъщност и става - 3:2 за нашите. После той дава началото за крайния успех с 2:0 и над Гърция. В края на годината България побеждава с 3:2 Турция в Истанбул и Капуй отново се записва сред голмайсторите. Триумфите се редуват и с падения, като именно той е капитан на злополучния отбор на България, регистрирал рекордното поражение с 0:13 от Испания на 21 май 1933 г. в Мадрид. На турнира за Балканската купа в София Пешев <br /> <br /> <strong>пак бележи голове във вратите на Гърция за победата с 5:2, както и на Румъния при разгромното 4:0 <br /> <br /> </strong>Той е и в тима, играл първите световни квалификации за България срещу Австрия и Унгария, загубени съответно с 1:6 във Виена и с 1:4 в Будапеща. На 24 май 1936 г. Асен Пешев изиграва последния си мач с националната фланелка срещу Румъния при загубата с 1:4 в Букурещ в мач от Шестия турнир за Балканската купа. В този двубой за последен път играе нападателното трио на &ldquo;Левски&rdquo; Пешев - Панчев - Лозанов, което в продължение на седем години е основното ядро на националния тим, с огромен принос за успехите на &ldquo;трикольорите&rdquo; през 1931, 1932 и 1935 г. <br /> <br /> След края на футболната си кариера Асен Пешев се ориентира към професията си на строителен инженер. Умира на 28 юни 1967 г. на 59-годишна възраст, но остава завинаги в историята като един от най-добрите български футболисти в годините преди Втората световна война. <br /> <br /> <br /> <strong>Румен ПАЙТАШЕВ<br /> </strong>